Решение № 4042 от 27.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4042 гр. София, 27.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20211110216032 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от А. Б. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „Ц С“ № , ет.

, чрез адв. Д. П. срещу наказателно постановление № 384458/28.04.2021г., издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на основание чл. 53 и чл. 13, б. „б“ от ЗАНН и чл. 48 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 18, ал. 1, т.

1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъборазност и неправилност на издаденото наказателно постановление. Твърди, че на процесния ден жалбоподателят А. Б. М. е била поставена в обективна невъзможност да закупи превозен документ поради извършените промени в системата на „Център за градска мобилност“ ЕАД за таксуване, издаване и продажба на билети. Сочи, че са допуснати нарушения на процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателно постановление и не са спазени нормативните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 8 от ЗАНН. Счита, че предвидената в НРУПОГТТСО санкция противоречи на нормативен акт от по-висок ранг, а 1 именно чл. 101 от ЗАвПр. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на сторените разноски в настоящото производство.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д.. Поддържа изложените в жалбата възражения. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените разноски.

Въззиваемата страна – Столична община се представлява от юрк. Цекова. Поддържа, че при съставяне на двата документа не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин извършване на вмененото нарушение от жалбоподателя. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени и устни доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:

На 12.04.2021г., около 12:40 часа свидетелите С. Г. К. и Станослав В. В. – контрольори по редовността на пътниците към „Център за градска мобилност“ ЕАД извършили проверка в гр. София, в ТБ-9 (с инвентарен № 2913). След спирка „бул. Пенчо Славейков“, с посока на движение към „Петте кьошета“, район „Борово“ установили, че жалбоподателят А. Б. М. пътува без редовен превозен документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване от контрольорите по редовността на пътниците. Служителите на „Център за градска мобилност“ ЕАД счели, че жалбоподателят А. Б. М. е извършила административно нарушение, поради което свидетелят С. Г. К. съставила акт за установяването на административно нарушение № 0384458/12.04.2021г. в присъствие на свидетеля С. В. В. и на жалбоподателя А. Б. М.. Жалбоподателят А. Б. М. отказала да подпише акта и не депозирала възражение срещу него.

На 28.04.2022г. К Д. К – заместник-кмет на Столична община издал наказателно постановление № 384458/28.04.2021г., с което на основание на основание чл. 53 и чл. 13, б.

„б“ от ЗАНН и чл. 48 от НРУПОГТТСО на жалбоподателя А. Б. М. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 18, ал. 1, т.

1, 2 и 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО. На 08.11.2021г. бил връчен препис от наказателното постановление на жалбоподателя А. Б. М., като на 12.11.2021г. същата депозирала жалба срещу издаденото наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а именно: показанията на свидетелите С. Г. К. и С. В. В., заповед № СОА18-РД08-455/10.05.2018г., заповед № СОА18РД15-4780/09.05.2018г., заповед № СОА20-РД09-1062/13.01.2020г., статии, писмо с вх. № 136658/30.06.2022г.

Съдът кредитира показанията на свидетелите С. Г. К. и С. В. В., които са извършили 2 проверката, като свидетелят К. е съставила акта за установяване на административно нарушение. Заявеното от двамата свидетели е достоверно, последователно и добросъвестно депозирано. От показанията съдът получи информация досежно хода на извършената проверка и констатациите на служителите на „Център за градска мобилност“ ЕАД. Двамата свидетели посочват, че нямат спомен дали към процесния период е имало възможност за закупуване на превозни документи от водачите на обществения транспорт, както и дали е имало проблем в системата за закупуване на билети.

Съдът се доверява изцяло и на писмените доказателства, които са изготвени според установените правила и от тях съдът получава информация относно обстоятелствата около извършване на процесното деяние, хода на осъществената от проверка, както и условията, при които са съставени акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. От писмо с вх. № 136658/30.06.2022г. се установяват работещите търговски обекти, от които през месец април20221г. ползвателите на услуги на обществения градски транспорт са имали възможност да закупят превозни документи.

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН (препис от наказателното постановление е връчен на 08.11.2021г., докато жалбата е подадена на 12.11.2021г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314 ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

След извършването на служебна проверка съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление изхождат от компетентен орган. От заповед № СОА18-РД08-455/10.05.2018г. се установява, че свидетелят С. Г. К. контрольор по редовността на пътниците в „Център за градска мобилност“ ЕАД е оправомощена да осъществява контрол по редовността на пътниците в обществения градски транспорт на територията на Столична община и да съставя актове за установяване на административни нарушения съгласно чл. 4, ал. 1, вр. чл. 46, ал. 1 от НРУПОГТТСО.

Заповедта е издадена от А Х. А – заместник-кмет на направление „Социални дейности и интеграция на хора с увреждания“ при Столична община, която съгласно заповед № СОА18РД15-4780/09.05.2018г. е замествала кмета на Столична община за времето от 10.05.2018г. до 11.05.2018г. В заповед № СОА20-РД09-1062/13.01.2020г. е регламентирана компетентността на Кристиан Д. К – заместник-кмет на Столична община да издава наказателни постановления във връзка с извършени нарушения на НРУПОГТТСО.

На следващо място в хода на служебната проверка на процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите 3 са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове.

При проверката съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не съдържат всички законоустановени реквизити регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съществува задължение в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. В случая двата акта не отговарят на императивните изисквания, тъй като обстоятелствата, при които е извършено вмененото нарушение не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от НРУПОГТТСО, при пътуване с превозните средства на обществения градски транспорт пътниците са длъжни да спазват разпоредбите на настоящата наредба, както и да притежават редовен превозен документ при превоза и при слизането си в района на спирката на наземния транспорт или в платената зона на метрото; да предоставят превозния си документ на контролните органи за проверка, а пътуващите с персонализирани електронни карти да показват документ за самоличност при поискване; при констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, да слязат от превозното средство на следващата спирка и да предоставят на контролните органи лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Цитираната разпоредба урежда различни хипотези, свързани с отделни задължения на пътуващите в градския транспорт. Видно от текста на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, посочени за нарушени са всички хипотези, поради което не става ясно за кое от тези деяния е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Дори да се приеме, че е нарушена всяка от тях, това не е отразено в словесното описание на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. В двата акта е посочено, че нарушението се състои в пътуване без редовен превозен документ и отказ да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците. От съпоставката на словесното и цифровото описание на нарушението следва, че в случая няма пълно припокриване помежду им, тъй като не са посочени обстоятелства за непредставяне на превозен документ на контролните органи, нито е посочено дали нарушителят е слязъл от превозното средство на следващата спирка и дали е предоставил на контролните органи лична карта/личен паспорт. Не е съобразено и че неизпълнението на задълженията по т. 1 и т. 2 от цитираната разпоредба логически могат да съществуват само в алтернативност, като пътникът или не разполага с редовен превозен документ, или не предоставя същия на контрольора, но не и двете едновременно.

4

Според текста на втората вменена за нарушена разпоредба на чл. 46, ал. 1 от НРУПОГТТСО, при констатиран от длъжностно лице - контрольор по редовността на пътниците случай на пътуване без редовен превозен документ или с нередовен превозен документ пътникът закупува карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците в превозното средство картата се валидира от длъжностното лице - контрольор и дава право на пътника да продължи пътуването си със същото превозно средство при слизане на нередовния пътник, последният заплаща стойността на картата на спирката. Отново не става ясно коя от визираните в разпоредбата и взаимно изключващи се хипотези е нарушена.

На следващо място, в чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО е регламентирано, че при констатиран от длъжностно лице - контрольор по редовността на пътниците случай на пътуване без редовен превозен документ или с нередовен превозен документ, и/или случай на пътуване без редовен превозен документ за съответни единици багаж, велосипед и/или домашен любимец, в нарушение на чл. 13, и отказ на пътника да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, длъжностното лице по контрола съставя акт за установяване на административно нарушение по реда на ЗАНН, за което нередовният пътник е длъжен да слезе на следващата спирка по маршрута на превозното средство. В горепосочената разпоредба са уредени правомощията на контрольора по редовността на пътниците. Тази разпоредба също съдържа няколко хипотези и нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление не е посочено коя от тях се има предвид.