Определение № 1202 от 05.05.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 958/2026
- Вид
- Определение № 1202
- Подписан
- 05.05.2026
- В сила
- 05.05.2026
- Състав
- Стефка Михова, Николай Стоянов, Иван Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1202 гр. Пловдив, 05.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стефка Михова
Членове:
Николай Стоянов
Иван Йорданов като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20265300500958 по описа за 2026 година
Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Ж. М., ЕГН **********, чрез адвокат Р., срещу Определение № 3461 от 18.03.2026 г. постановено по гр.д. № 6209/2025 г. на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 619 от 12.02.2026 г. в частта за разноските. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго такова, с което молбата на жалбоподателя да се уважи, като да се присъдят разноски в полза на ищеца.
Ответната страна по жалбата- „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, Александър Малинов No 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, чрез юрк. Г., в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.
Разгледана по същество, е неоснователна, при следните съображения:
С Решение № 619 от 12.02.2026 г., постановено по гр.д. № 6209/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, 19 гр. състав е уважен предявеният отрицателен установителен иск от ищеца М. Ж. М., ЕГН ********** , като е признато за установено в отношенията между страните, че не дължи на ответника „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, сумата от 1533,88 евро - дължима главница по Договор за потребителски кредит № 668785/01.10.2018 г., поради погасяване на вземането по давност. С решението съдът не е присъдил разноски на ищеца, тъй като е приел, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. С молба от 16.02.2026 г. ищецът е отправил искане до съда да измени решението си в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като се присъдят разноски на ищцовата страна. С атакуваното тук 1 определените ПдРС е оставил молбата без уважение.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира това определение за правилно, като не се споделя становището на жалбоподателя, че разноски му се дължат.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Следователно, за да бъдат възложени разноските по делото в тежест на ищеца трябва да са налице две предпоставки: 1/ ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и 2/ ответникът да е признал иска. Необходимо е кумулативното им наличие. В настоящия случай са налице и двете посочени от законодателя предпоставки. Страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане. Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска, както е в разглеждания казус. Титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. Давността е не само забрана за принудително изпълнение на вземането, но и забрана да бъде установено неговото съществуване или несъществуване, тъй като то може да е погасено и длъжникът да се е лишил добросъвестно от издадените разписки. В разглеждания случай ответното дружество е изпратило до ищеца извънсъдебна показа за плащане, която обаче не може да се квалифицира като повод за завеждане на настоящото дело. Това е така, тъй като трайната съдебна практика/вж. определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.дело № 510/2018 г. на ВКС, IV г.о; определение № 50010 от 23.03.2023 г. по ч. гр. д. № 3372/2022 г. на ВКС, IV г.о./ приема, че извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба, както е настоящия случай; но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност или вземането бъде прехвърлено, без цесионерът да е уведомен за позоваването на давност от страна на длъжника.
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност.
Ето защо съдът приема извода на районния съд, че са налице условията на чл.78, ал.2 ГПК за правилен. В аспекта на така изложеното се налага извод, че частната жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от горното съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3461 от 18.03.2026 г., постановено по гр. д. № 6209/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, 19 гр. състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3