Решение № 1457 от 16.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1457 гр. София, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100506436 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20028330/31.01.2021г. по гр.д. № 28096 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 28-ми състав е отхвърлен иска предявен с искова молба вх. № 2012762/20.05.2019г. на М.М.Д., ЕГН ********** с адрес: гр.

София, ул. **** срещу М. С. Г. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.

**** с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за лишаване от ползване на собствените му ½ идеални части от апартамент № 8 в гр. София, ул. **** с площ от 50,61кв.м. за периода от 12.04.2018г. до 20.05.2019г.; сумата от 398лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 12.04.2018г. до 21.04.2019г., като М.М.Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на М. С. Г. , ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 800лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25039995/05.03.2021г. по регистъра на СРС от ищеца М.М.Д., ЕГН 1

********** в частта, с която исковете са отхвърлени. Навел е твърдения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон, необосновано.

Посочил е, че неправилно не били присъединени към делото други две дела между страните по искове по чл. 31, ал.2 от ЗС за същия имот, но за различни периоди. С нотариалната покана от 2009г. ответникът признал че ползва половината от имота, в телепоща от 2010г. дъщерята на ищеца признавала че ползва другата ½ от имота, въпреки това СРС поставил в тежест на ищеца да доказва, че ответникът ползва целия имот. Оценителната експертиза била допусната само за апартамента , а ищецът бил поискал обезщетение и за прилежащите му мазе, таван, идеални части от общи части, поставената задача съдържала пожелателно условие към вещото лице за оглед.

Заключението по тази експертиза било неправилно, СРС следвало да уважи искането за отвод. Установено било съсобствеността върху имота, отправяне на покана за плащане на обезщетение, че ответникът ползва имота. С нотариална покана от 2017г. ответникът признавал че е сменил врата, брава на врата и че ищецът няма ключ за имота, не му била осигурена възможност да ползва имота. При предаването на имота съгласно чл. 57, ал.2 от ЗС следвало да се направи опис за състоянието на имота, показанията на уреди, измерващи потребление на вода, електрическа и топлинна енергия и други, обратното би означавало , че имот е в добро състояние. Така ако ищецът се бил отзовал на поканата и бил приел ключовете за имота, то щял да се съгласи безусловно без да му се създадат условия за безпрепятствено ползване на неговата част, да приеме че имот е в добро състояние, че натрупани и неплатени сметки ще ги плаща и той. Ответникът и дъщеря му А.

Д.а била подали искане до Топлофикация, с което посочили, че половината от сметките следва да ги плаща ищецът, образувано било и дело от Топлофикация срещу ищеца за същото, а той нямал достъп до имота от 2007г.

Поканата да получи ключ не било равнозначно на предоставяне възможност да ползва имота, в случая ответникът и А. Д.а ползвали имота. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.

Въззиваемият - ответник по исковете М. С. Г., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно.

Посочила е, че вещото лице дало обективна оценка на пазарния наем на 2 имота за периода, нямало основание за отвод на съдебния състав. Правилно било прието от СРС, че ищецът е отказал да ползва имота, ищецът признавал с въззивната жалба, че умишлено не се е отзовал на поканата да му се връчат ключове за имота. Посочените от ищеца причини за това му поведение били ирелевантни за ползването на имота. Едва с въззивната жалба били въведени оплаквания и твърдения, че половината от имота се ползвала от дъщеря му А.

Д.а, те били недоказани. Не било установено, че ответникът ползва целия имот. Събраните доказателства установявали, че ответникът посещавал инцидентно имота , половината от този имот се ползвал от дъщерята на страните , ответникът нямала възражения за същото, дъщеря й ползвала имота съобразно собствените на ответника 1:2 части от него. Предложила на ищеца да му предаде ключове за имота, поради което и ищецът не бил лишен от ползването му. Претендирала е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2012762/20.05.2019г. на М.М.Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул.

**** срещу М. С. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 31, ал.2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД сумата от 4000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за лишаване от ползване на собствените му ½ идеални части от апартамент № 8 в гр. София, ул. **** целият с площ от 51,61кв.м. заедно с прилежащите му мазе № 11 със светла площ от 17, 51кв.м. и таван № 1 със светла площ от 7,92кв.м. и 2,423% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, върху което е построена, за периода от 12.04.2018г. до 20.05.2019г.; сумата от 398лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 12.04.2018г. до 21.04.2019г. Навел е твърдения, че с ответника притежават вещното право на ползване върху имота при равни квоти, само ответникът ползвал имота , поканил го да му заплаща обезщетение но това не било направено . За плащането на обезщетение за други периоди имало дело 31929/2011г. на СРС, с което иск бил уважен, отделно образувал за последващ период дело на 11.04.2018г. пред СРС, дело от 2018г. следвало да се присъедини към настоящото дело. Ответникът сменил врата на имота ведно с бравата, ищецът нямал ключ. Не бил получил покана от 2009г. Запознат бил с 3 поканата от 2017г., не оспорвал протокола от 23.02.2017г. Въвеждането в имота следвало да бъде направено от съдебен изпълнител, нотариус, като се състави опис, сочещ състоянието на имота и показания на уреди, измерващи потреблението на комунални услуги Не бил давал съгласие в имота да живее дъщеря му А. Д.а. Претендирал е разноски.

Ответникът М. С. Г. , ЕГН ********** е оспорила исковете. Посочила е, че на 16.02.2017г. ищецът получил нотариална покана от ответника да се яви в кантора на нотариуса за да му се връчат ключовете от имота, включително тези за тавана и мазето, прилежащи към апартамента, но ищецът не се явил , което доказвало, че ответникът не желае да ползва имота. Не била лишила ответника от ползването на имота. Страните притежавали вещното право на ползване върху имота в съсобственост, при положение, че един от тях го бил напуснал, то цялото вещно право на ползване се концентрирало върху този, който останал в имота. Страните били прехвърлили собствеността върху имота на малолетната си дъщеря А. Д.а, след навършването на пълнолетието й тя обитавала имота със знанието и без противопоставянето на страните. С влязло в сила решение по дело 2499/2014г. друг съсобствен на страните имот бил поделен и ответникът получила апартамент № 9, ул. ****, през процесния период ответникът живяла в този апартамент и не ползвала процесния имот.

Претендирала е разноски.

С молба от 14.09.2020г. ищецът е поискал отвод на съдебния състав на СРС, сочейки че има съмнения в безпристрастността му поради извършените процесуални действия от съдебния състав-поставяне в тежест на ищеца да доказва, че само ответник ползва имота , назначаване на вещо лице по оценителната експертиза в нарушение на чл. 197 и чл. 204 от ГПК.

С определение от 14.09.2020г. СРС е отхвърлил молба за отвод на съдебния състав.

По делото е прието неоспорено от страните влязло в сила на 18.11.2016г.

Решение по дело № 5655 / 2016г. на СГС, с което М. С. Г. е осъдена да заплати на М.М.Д. сумата от 4465лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за лишаване от ползване на собствените му ½ идеални части от апартамент № 8 в гр. София, ул. **** за периода от 01.10.2013г. до 10.08.2015г ., ведно със законната лихва от 10.08.2015г. до изплащането й, както и сумата от 447,43лв.

4 лихва за забава на плащането на главницата.

Прието е Решение от 26.11.2012г. по дело № 31929/2011г. на СРС, с което М. С. Г. е осъдена да заплати на М.М.Д. сумата от 4850лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за лишаване от ползване на собствените му ½ идеални части от апартамент № 8 в гр. София, ул. **** за периода от 21.12.2008г. до 31.08.2011г.., сумата от по 150лв. месечно от 01.09.2011г. до предоставяне на ползването на имота съответно прекратяване правото на Д. да ползва имота.

Прието е Решение по дело 47644/2015г. на СРС, с което М. С. Г. е осъдена да заплати на М.М.Д. сумата от 4465лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за лишаване от ползване на собствените му ½ идеални части от апартамент № 8 в гр. София, ул. **** за периода от 01.10.2013г. до 10.08.2015г.

Прието е Решение по дело 10231/2017г. на СРС, с което М. С. Г. е осъдена да заплати на М.М.Д. сумата от 3076,09лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за лишаване от ползване на собствените му ½ идеални части от апартамент № 8 в гр. София, ул. **** за периода от от 01.10.2015г. до 17.02.2017г.

Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 160/17.12.1997г., съгласно който М. С. Г. и М.М.Д. са продали на дъщеря си А. Д.а апартамент № 8 в гр. София, ул. ****, като продавачите са запазили пожизнено заедно и поотделно вещното право на ползване върху имота.

Приета е нотариална покана , удостоверяванията по която са извършени от нотариус М.Е., рег. № 140 на Нот.К., съгласно която на 13.12.2008г. М.Г. е получила покана от М.Д. в 7-дневен срок от получаването на поканата да започне да му плаща наем за ползваната от М.Г. собствена на М.Д. ½ ид.ч. от правото на ползване върху апартамент № 8 в гр. София, ул. **** с прилежащите му мазе и таван в размер от по 150лв. месечно считано от 01.12.2008г.

Представена е искова молба от 01.04.2018г. от ищеца срещу ответника за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на процесиня имот за 5 периода от 01.03.2017г. до 11.04.2018г.

Прието е Решение № 6421/15.09.2015г. по дело № 2499/2014г. на СГС, с което е извършена делба на съсобствен на страните апартамент № 9 на ул.

****, като в дял на М.Г. е поставен новообразуван апартамент № 9 на ул. **** с площ от 90,40 кв.м., а в дял на М.Д. е поставен новообразуван апартамент № 9а на ул. **** с площ от 41,70кв.м.

Приет е изпълнителен лист от 05.09.2008г- издаден по дело 2474/2006г. на СРС, съгласно който семейното жилище на ул. ****, ап. 9 се предоставя за ползване на М.Г., като М.Д. е осъден да й го предаде.

Приет е протокол от 26.11.2008г. за въвод във владение на М.Г. апартамент № 9 на ул. ****. в

Приета е нотариална покана удостоверяванията по която са извършени от нотариус А.И., рег. № 424 на нот.К, съгласно която на 15.05.2009г. М.Г. е съставила изявление до М.Д., с която е заявила, че ползва само ½ ид.ч. от апратамент № 8 на ул. ****, не му дължи обезщетение за другата ½ ид.ч. , не го е препятствала да я ползва. Поканата е оформена от нотариуса като връчена на М.Д. на 19.05.2009г. при отказ.

Приета е нотариална покана, удостоверяванията по която са извършени от помощник нотариус Ц.К. при нотариус Г.Й., рег. № 343 на Нот.К, съгласно която на 08.02.2017г. М.Г. е съставила изявление до М.Д., с която е посочила, че поради загубване на ключа за апартамент № 8 на ул. **** бл. 29 на 30.01.2007г. сменила ключалка на входна врата за апартамента и го е поканила да се яви пред нотариуса за да получи ключовете за имота, входна врата на блока, мазето и тавана - при нотариуса в първия работен ден след изтичане на една седмица от връчването на поканата , като е посочила че разрешава на дъщеря им А. Д.а да ползва нейната ½ част от правото на ползване върху имота. Поканата е оформена от нотариуса като връчена на М.Д. на 16.02.2017г. , като е приложена раписка от връчител Ц. П., съгласно която на посетил адреса за връчване на поканата неколкократно, но безуспешно, оставил уведомление и на 16.02.2017г. М.Д. се явил, прочел пълния текст на поканата след което заявил, че отказва да я получи и да се яви на посочената с нея среща.