Решение № 274 от 04.08.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. П., 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20231230100008 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са първоначални обективно (евентуално) съединени искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, както и насрещни обективно (кумулативно) съединени искови претенции по чл. 240, ал. 1 и 2 от същия закон.

Ищецът – Б. А. В., с постоянен адрес в с. Б., общ. П., ЕГН **********, твърди, че между него (като кредитополучател) и ответника (като кредитодател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с № 669516/28.04.2022 г. Сочи, че в чл. 11, ал. 1 от този договор е предвидено да заплати на кредитодателя неустойка, тъй като не му е предоставил обезпечение (гаранция). Счита, че цитираната уговорка е нищожна, защото влиза в колизия с добрите нрави и противоречи на разпоредбите на чл. 143, ал.

1 във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и на чл. 19, ал. 4 във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК. Смята, че не дължи на кредитодателя вземанията, които се претендират по насрещните искове, защото кредитната сделка е и изцяло нищожна, заради нарушаване на норми от ЗПК и ЗЗП (упоменати в писмения отговор на насрещната искова молба), а в частта й за възнаградителната лихва също влиза в колизия с добрите нрави. Иска нищожността на неустоечната клауза да бъде прогласена от съда, а насрещните искови претенции да бъдат отхвърлени. Желае в полза на адвоката, който му е предоставил безплатна правна помощ по настоящото дело, да бъде присъдено съответно възнаграждение.

Ответникът – „С. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.

„С.“ № 29, ет. 7, ЕИК ***, изразява позиция, че договорът за кредит, който е сключил с 1 ищеца, е валиден и не страда от пороците, заявени от последния. Пояснява, че кредитополучателят е усвоил кредита изцяло, но не е изпълнил задълженията си по неговото надлежно погасяване, а на 12.01.2023 г. е настъпил и крайният му падеж, поради което дължи заплащането на 806 лв. – главница, както и на 80,80 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, за периода от 04.08.2022 г. до 12.01.2023 г.

Настоява визираните вземания да му бъдат присъдени, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 28.02.2023 г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

Съдът приема следното:

1. Общи принципни положения, имащи значение за решаването на делото:

Недействителността на правните сделки е родово понятие, което обединява всички сделки, имащи недостатък, предвиден в закона, който им пречи да произведат юридическото действие, искано от страните по тях. Нормативната й уредба е с разпоредби от императивен порядък. Нищожността пък е нейната най-тежка форма, доколкото нищожната сделка изначално не поражда ефекта, към който е насочена (вж. по-подробно по тези въпроси проф. В. Таджер, „Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II“, издателство „Софи-Р“, 2001 г., стр. 454 и сл.).

С оглед диспозитивното начало в исковия граждански процес (чл. 6 във вр. с чл.

124, ал. 1 ГПК), когато е сезиран с иск за обявяване на нищожността на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по релевирания в исковата молба порок. А ако нищожността е от значение за решаване на друг правен въпрос (например за дължимостта на претендирани вземания), съдът е длъжен да се произнесе по нея в мотивите на решението както при направени изрични възражения в тази насока, така и когато няма такива възражения, но самата нищожност произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (съобр. мотивите и диспозитива на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).

В практически аспект е възможно една сделка (или клауза от нея) едновременно да страда от няколко порока, всеки от които да обуславя нищожността й, и всички те да са заявени от ищеца по съдебен път. Тогава ще става въпрос за първоначално обективно съединяване на искове (чл. 210, ал. 1 ГПК), понеже всяко различно основание за нищожност представлява основание на отделен иск (вж. Определение № 494/05.08.2011 г. по ч. гр. д. № 267/11 г., IV г. о. на ВКС).

В такава ситуация кумулативното разглеждане на исковете ще е допустимо, ако с уважаването на всеки от тях ще се постигнат различни правни последици за страните (вж. Решение № 245/31.10.2011 г. по гр. д. № 1189/10 г., ІІ г. о. на ВКС).

В случай, че подобен правен интерес не е обоснован от ищеца, обективното съединяване на исковете за нищожност ще е от евентуален тип, при което уважаването 2 на един от тях (т. е. на едно от изтъкнатите основания) ще изключи необходимостта от произнасянето по останалите (вж. Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/11 г., І т. о. на ВКС). Логиката е, че така ще се постигне резултатът, търсен от ищцовата страна, и съответно няма да съществува правнолегитимен интерес от разглеждането и на другите пороци за нищожност, защото ефектът от съдебното прогласяване на нищожността поначало е еднакъв при всичките й основания (чл. 34, ал. 1 ЗЗД).

Тъй като определянето на основанието на предявения иск и на юридическата квалификация на правата и на възраженията, заявени от страните, е в прерогативите на съда, сезиран със спора (чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК), той разполага и с правомощието да извършва преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца в тази връзка (вж. Решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г., ІV г. о. на ВКС).

2. Конкретни фактически и правни изводи по съществото на спора:

2.1. Относно първоначалните искове:

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделено за ненуждаещо се от доказване признатото от страните обстоятелство за сключването помежду им на процесния договор, включително в частта му за неустоечната клауза, чиято нищожност ищецът претендира. Според тази уговорка, кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитодателя неустойка от 974,99 лв., ако не му предостави обезпечение чрез банкова гаранция или посредством поръчителство.

От съдържанието на договора и от погасителния план към него, копия от които са приобщени към доказателствения материал, се изясняват и останалите базисни параметри на кредитното правоотношение, а именно:

- главница – 1 100 лв.;

- годишен процент на разходите – 49,86 %;

- годишен лихвен процент – 40,05 %;

- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната лихва – 1 282,01 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 182,01 лв.;

- краен срок – до 12.01.2023 г.;

- погасяване – чрез 37 седмични погасителни, разписани по размер и падеж в погасителния план.

Съгласно постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/09 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, формирана след неговото приемане (вж. например Решение № 234/17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/16 г., III г. о. на ВКС), една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави във всяка отделна хипотеза 3 към момента на сключване на договора. Семантичната конструкция, върху която се базира обсъжданото разрешение, се извежда от обстоятелството, че автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а съществуват като общи юридически принципи или произтичат от тях (вж. и Решение № 776/05.01.2011 г. по гр. д. № 969/09 г., IV г. о. на ВКС).

Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна уговорка накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето й (като глобална сума или процент от главницата); базата за нейното начисляване (съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за вредите); наличието или липсата на уговорка за плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на продължителността на неизпълнението; наличието на други правни способи, обезпечаващи изпълнението; принципа за забрана за неоснователното обогатяване, респ. възможни са и други критерии (вж. отново цитираното вече Решение № 776/05.01.2011 г. по гр. д. № 969/09 г., IV г. о. на ВКС, а също и Решение № 228/21.01.2013 г. по т. д. № 995/11 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74/21.06.2011 г. по гр. д. № 541/10 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142/12.03.2011 г. по т. д. № 336/10 г., II т. о. на ВКС и Решение № 4/25.02.2009 г. по т. д. № 395/08 г., I т. о. на ВКС).

В сегашната хипотеза уговорената неустойка е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното му задължение да предостави обезпечение на кредитодателя. Задължението за обезпечаване на основното задължение (за главницата и договорната лихва) има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху последното. На тази плоскост и доколкото неустойката е свързана с неизпълнението на вторично задължение, липсва адекватен критерий за преценка дали и как размерът й ще надхвърли вредите от неизпълнението.

Същевременно непредоставянето на обезпечение за дадено (основно) задължение не води до претърпяването на някакви конкретни вреди. Размерът на самата неустойка се равнява на фиксирана сума (974,99 лв.), която представлява 88,64 % от главницата, и то заради непредоставяне на обезпечение, след като сделката вече е била сключена.

Кредитополучателят е физическо лице, встъпило в договора с цел удовлетворяване на лични потребности от парични средства, а кредитодателят – търговско дружество, предоставящо потребителски кредити по занятие. В този смисъл кредиторът, въпреки че е имал възможността предварително да прецени участието си в договора, се е съгласил да предостави кредита без обезпечение. Ето защо и санкционирането на длъжника само поради последващо непредоставяне на обезпечение, с начисляването на неустойка, близка до сумата по кредита, явно не кореспондира с риска, който 4 кредитодателят носи.

Очертаните характеристики на неустойката, съотнесени към принципните критерии, визирани по-горе, дават основание да се приеме, че неустоечната клауза е натоварена с функции, излизащи извън присъщите за нея обезпечителен и обезщетителен ефект. Тя пряко нарушава принципа на справедливостта и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя, за сметка на заемополучателя, което противоречи на добрите нрави и я прави нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

В обобщение на казаното се налага финалната констатация, че първата от обективно евентуално съединените ищцови претенции е основателна, поради което не подлежи на разглеждане по същество втората такава, която е ориентираната към идентичен процесуален резултат, но на друго основание – за нищожност на същата договорна клауза, заради противоречието й със закона по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

2.2. Относно насрещните искове:

Уважаването на предявените насрещни искови претенции е последица от фактически състави, включващи кумулативната даденост на определени предпоставки, които се свеждат до:

- За главницата – 1/ валидно облигационно отношение, породено от договора за кредит и обвързващо ответника (като кредитодател) и ищеца (в качеството му на кредитополучател); 2/ реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на кредитната сума; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането, касаещо нейното връщане, и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на кредитополучателя в тази връзка.

- За възнаградителната лихва – 1/ уговорка, постигната между кредитодателя и кредитополучателя, в рамките на кредитното правоотношение, за дължимост от страна на последния на възнаградителна лихва в определен размер; 2/ настъпване на падежа на задължението, отнасящо се до плащането й, и 3/ непогасяването на вземането, свързано с нея.

Разпечатката съдържа 41 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1fac2ea-af33-41d3-bca5-fc73cd764f11