Протокол № 137 от 27.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 137 гр. Пазарджик, 27.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Т.ова

Сложи за разглеждане докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200501016 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:50 часа се явиха:

Жалбоподателят Т. Г. Х., редовно призован, не се явява. За него се явяват адв. Р. А. В., надлежно упълномощен от първата инстанция и адв. П. Х., с представено пълномощно пред въззивната инстанция.

Ответникът Д. Г. Ш., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв.

Ч. С. Ч., упълномощен отпреди.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

Адв. Х.: Да се даде ход на делото.

Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №988/30.07.2025г. постановено по гр.д. № 20245220104210 по описа на Районен съд – Пазарджик СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Т. Г.

Х., с ЕГН ********** от гр. П., бул. „К. М. Л.“ № ** против Д. Г. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., бул. „К. М. Л.“ № ** искове за осъждане ответницата да заплати на ищеца сумата от 2630 лева - главница, представляваща 1/2 от общата стойност на сторените разноски в размер на 5260 лева за премахване на сграда с идентификатор *** по КККР 1 на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18- 97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК в изпълнение на Заповед № 1198/16.06.2020 г. на кмета на Община Пазарджик, платени от ищеца за възнаграждение по сключен договор с трето лице, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 08.10.2024 г. до окончателното заплащане, както и сумата от 1285 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.06.2020 г. до 07.10.2024 г.

ОСЪДЕН Е Т. Г. Х., с ЕГН ********** от гр. П., бул. „К. М. Л.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., бул.

„К. М. Л.“ № ** сумата от общо 900 лева разноски по настоящото производство, от които 800 лева платено адвокатско възнаграждение и 100 лева за възнаграждение на вещото лице.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Т. Х., чрез адв.

В. с твърдение, че решението е необосновано, неправилно, постановено в противоречие с принципите на процесуалното производство и материалния закон. Посочено е, че правилно първоинстанционния съд е приел, че правната квалификация на иска следва да бъде по чл. 61, ал.2 от ЗЗД, тъй като ищецът е осъществил чуждо задължение в свой интерес поради липса на активност на другия съсобственик. Правилно е приел, че е налице съсобственост, както и че има издадена заповед за премахване на съсобствената постройка, но неправилно в мотивите си първоинстанционния съд е приел, че липсват доказателства, че в изпълнение на заповедта на кмета на Община Пазарджик, че въззивникът е сключил договор с трето лице, по силата на който му е възложил да извърши разрушаване на постройката, товаренето и извозването на отпадъците, за което му е заплатил възнаграждение в размер на 5260 лв.

Тези обстоятелства, според въззивника, се установяват от събраните по делото писмени документи. Посочено е, че съставянето на тези документи пред нотариус и заверката върху тях им дава характеристиките на официални документи със съответната формална и материална доказателствена сила и въпреки, че съдът е обвързан от тази тяхна доказателствена сила, съдът ги е определил като частни относно заявлението на декларатора и изхождайки от това, автоматично ги е приел като такива без формална и материална доказателствена сила. Въззивникът твърди, че това е най-съществения порок в 2 мотивите на първоинстанционния съд, отричането на присъщата на тези писмени доказателства, доказателствена сила. Установено е, по несъмнен начин, че с тази нотариално заверена декларация ищецът е сключил устен договор за възлагане на работата и разрушаване на постройката, начина на извършване на работата, изнасяне на материалите и заплатената цена, поради което твърди, че искът е изцяло доказан. Искането е решението да се отмени, а въззивната инстанция да реши спора по същество и уважи предявения иск като основателен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който подробно се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба, анализират се събраните по делото доказателства – писмени и гласни, установената фактическа обстановка и се твърди, че правилно първоинстанционния съд е приел, че искът е недоказан.

Адв. В.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам подадената въззивна жалба. Нямам доказателствени искания.

Адв. Х.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам подадената въззивна жалба. Нямам доказателствени искания.

Адв. Ч.: Уважаеми окръжни съдии, оспорвам въззивната жалба.

Поддържам писмения отговор. Нямам доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Адв. Ч.: Представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Адв. Х.: Също представям списък на разноските.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА списъци на разноските по чл. 80 от ГПК, заедно с приложените към тях доказателства.

Адв. В.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите подадената въззивна жалба, като отмените решението на РС –Пазарджик, поради това, че то е необосновано, неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Подробни съображения съм изложил, както в писмената защита пред 3 първоинстанционното производство, така и в подадената въззивна жалба.

Считам, че по категоричен и безспорен начин се доказа, че към момента на разрушаване на тази постройка, което става на основание на издадена заповед на кмета на Община Пазарджик, тази постройка е била съсобственост на ищеца и на ответницата, съответно всички разходи, които са направени за нейното разрушаване следва да бъдат понесени и от двамата поравно, в съответствие с техните права на собственост. Тъй като разходите са понесени изцяло от ищеца, то следва половината от тях да бъдат възстановени от ответницата така, както е посочено в петитума. Считам, че това обстоятелство по собствеността върху постройката е безспорно. То е прието и в мотивите в първоинстанционното решение. Колкото до доказателствата, които се представиха в първоинстанционното производство и бяха приети, за вида на работите по разрушаването, за техния обем, за тяхната стойност, считам, че те следва да бъдат приети и ценени в съвкупност с останалите писмени доказателства, както и представените гласни доказателства. На база на тяхната доказателствена стойност може да се направи извод за това, че тези суми са изплатени на това лице, посочено в исковата молба за тази работа и ответницата дължи тяхното връщане. Моля да уважите жалбата и да се произнесете с решение, с което да уважите предявените искове. Претендирам разноски за двете инстанции.

Адв. Х.: Уважаеми окръжни съдии, моля за решение с което да отмените първоинстанционния съдебен акт, тъй като в отговора на въззивната жалба, процесуалния представител на ответницата продължава да развива становище, че тази сграда, която е била разрушена от нашия доверител, не е била съсобствена между страните, затова ще помоля за минутка от Вашето търпение за да резюмирам казуса такъв, какъвто е бил в началото и сега както се развива. Доверителят ми и ответницата са брат и сестра. Притежават поземлен имот в гр. Пазарджик в равни части - теренът и жилищната сграда в него, която е Сграда №1. Към нея е имало една пристройка, която е разрушена по предписание на Община Пазарджик. Ние твърдим, че пристройката е разрушена от нашия доверител без участието на неговата сестра. Тя е възразила, че всъщност не е била собственик на тази пристройка, а само на жилищната сграда, защото той бил ползвал заедно с баща им тази пристройка и тя нямала никакво отношение към нея, поради което не следва да участва в разходите по премахването. Този въпрос, обаче, е разчистен в първа инстанция и то по категоричен начин. С експертиза е установено, че пристройката е била законна, била е приета с акт 16 към Април 1996 год, а ответницата е придобила собствеността върху ½ ид. части от терена и жилищната сграда, изрично посочени в договора за дарение, сключен под формата на нотариален 4 акт с техните родители, през Декември същата година, след като вече тази пристройка е била приети с акт 16 и е била законна сграда. Поради това, РС правилно е преценил, че след като тази сграда не е изрично изключена от сградите намиращи се в терена в нотариалния акт за дарение, то значи ответницата е придобила и тази пристройка, заедно с изрично упоменатата жилищна сграда, следователно е съсобственик и на пристройката. По този въпрос не би следвало да има повече съмнение. Къде е сгрешил РС в преценката на писмените доказателства. Всъщност искът е отхвърлен поради това, че РС не признава доказателствена стойност на две декларации с нотариална заверка на подписа, които изхождат от трето лице за спора, на което е възложено премахването на сградата, от нашия доверител.

Първоначално е представен с исковата молба един протокол, от който е видно, че е възложена такава работа на лице на име Д. П., подписан протокол от доверителя ми и от лицето. В него пише, че са се договорили за определена работа, която трябва да се свърши по премахването на сградата и за сума пари 5250 лв., над размера за установяване със свидетелски показания. Този протокол е оспорен не като авторство, а само като съдържание, доколкото ответницата е твърдяла, че са неверни тези обстоятелства. Представен е оригинал от протокола, както и декларация от лицето, което се оказва, че фамилното му име не е П., а К., декларация с нотариално заверен подпис, в която той заявява, че е получил тези пари на определена дата и то за извършената работа по този протокол. И тук възниква въпроса, който е станал препъни камък на решението, доколко тази декларация, която също не е оспорена като автентичност, следва да бъде ценена като доказателствена стойност за извършената работа и заплатената сума. Съдията решава, че не може да се ползва с друга, освен формална доказателствена сила за авторството, доколкото има нотариална заверка на подписа, но след като е оспорена верността на съдържанието, ищцовата страна трябвало да сочи други доказателства, които да подкрепят съдържанието, което е оспорено.

Няма такива указания към ищцовата страна в първата инстанция, единствено са събрани доказателства по инициатива на ответника, че лицето подписало декларацията, която е с характеристика на разписка за получаване на сума, не е декларирало тази сума за съответната календарна година пред НАП. От това се прави извод, че съдържанието „получил съм съответната сума пари“, евентуално би могло да е невярно, това обаче е погрешен извод. Ако лице 5 което е получило определена сума и декларира неизгодни за себе си обстоятелства с нотариална заверка на подписа в разписка, не е декларирало съответната сума пред НАП, това не може да омаловажи декларирането на неизгодното обстоятелство, че съм получил определена сума пари. Смятаме, че неправилно РС е отрекъл доказателствената стойност на един частен документ, чието авторство е безспорно, което според нас е в нарушение на разпоредбата на чл. 180 от ГПК, която предвижда, че частни документи, подписани от дадени лица, съставляват доказателство за направените от тях изявления в частния документ. Доколкото авторството е сигурно и неоспорено, без съмнение, то значи и изявлението в разписката следва да се приеме също за доказателство за получената сума пари, в която освен това е заявено и че тази сума пари е получена за определена работа, а именно за премахване на дадена сграда. Има и един мотив на съда за това, че с тази декларация, вероятно подведен от заглавието на документа, съдът приема, че с тази декларация се правило опит да бъдат заместени свидетелски показания, което определено не е така. Това, може би, следва да се приеме за друга една декларация, същото лице е подписало две декларации с нотариална заверка, в която описва точно каква работа е извършило. Ние говорим за тази с характер на разписка. Доколкото са били безспорни обстоятелствата и са се оказали от доказателствата по делото, че ответницата трябва да отговаря като съсобственик по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, а именно за работа за премахване на съсобствена сграда, извършена само от единия съсобственик, без участието на другия, но и без неговото противопоставяне, ще установите, че няма спор.