Определение № 335 от 16.05.2024, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 335 гр. Силистра, 16.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Ив. Краева

Членове:

Д. Г. Петрова

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20243400500187 по описа за 2024 година Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Еос матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375 против Разпореждане № 252 от 28.02.2024 г. по ч.гр.д. № 112/2024г. по описа на PC - Тутракан, с което съдът е отказал частично да издаде заповед за изпълнение по заявлението на жалбоподателя „Еос матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375 – цесионер, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. И. Д. с ЕГН 97040255896 за: главница 300,48 лева, представляваща разликата над уважените 3219 лева до претендираните 3519,48 лева; договорна лихва 420,04 лева за периода 15.03.2023-16.02.2024; лихва за забава 428,04 лева за периода 15.03.202322.02.2024 г.; законна лихва за забава върху отказаната част от главницата от 22.02.2024 г. до изплащане на задължението, претендирани като дължими по договор за стоков кредит № 966163/16.02.2023, сключен с „Банка ДСК“ АД – цедент.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане , поради което го обжалва в срока в отхвърлителната част като неправилно.Счита, че с оглед изложените в заявлението обстоятелства и представените към него доказателства, в случая не е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, процесният договор за паричен заем е действителен, като приетият от РС Тутракан извод в обратния смисъл е неправилен. Счита, ч е ГПР е определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1 към същия закон. Съгласно чл.6 от общите условия ГПР изразява общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Сочи, че размерът на ГПР е посочен в погасителния план, неразделна част от договра за кредит и включва и начисляваните по договора лихви. В конкретния случай, видно от представения договор било, че уговорения лихвен процент е 21,46 %, а ГПР е 24,01%, като последния отговаря на законоволо изискване да не надвишава 1 петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл.19,ал.4 ЗПК, като не противоречи на добрите нрави страните да уговарят размер на възнаградителната лихва по – голям от трикратния размер на законната лихва.

Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната част и за постановяване на определение, с което да се разпореди издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за отказаната част от вземането.

Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление по чл.410 от ГПК с вх.№ 917/22.02.2024г. на „Еос матрикс“ ЕООД – цесионер, дружеството е отправило претенция за паричните си вземания срещу С. И. Д. за: главница 3519,48 лева; договорна лихва 420,04 лева за периода 15.03.2023-16.02.2024; лихва за забава 428,04 лева за периода 15.03.2023-22.02.2024 г.; законна лихва за забава от 22.02.2024 г. до изплащане на задължението, претендирани като дължими по договор за стоков кредит № 966163/16.02.2023, сключен с „Банка ДСК“ АД – цедент.

Съгласно представен със заявлението на „Еос матрикс“ ЕООД Договор за стоков кредит, цедентът на дружеството заявител по заповедното производство е отпуснал на кредитополучателя физическо лице стоков кредит в размер на 3519,48 лева за закупуване/заплащане на телефон на стойност 3219 лв., както и за сключване чрез „Банка ДСК“ АД на застраховка с „Групама застраховане“ ЕАД и „Групама застраховане“ ЕАД по пакет „Стандарт 150 +“ за лица от 18 -64 - с еднократна застрахователна премия в размер на 300,48 лева., при обща стойност на дълга от 3939, 52 лв., ГЛП 21,46% и ГПР от 24,01%.

След като е разгледал заявлението, първоинстанционният съд е постановил атакуваното Разпореждане, в което след собствени изчисления намерил, че еднократната застрахователна премия от 300,48 лева е била отнесена като главница по заема, а не като финансиран разход, както би трябвало да е, поради което посочения ГПР от 24,01% в договора е неверен.

Реалният ГПР е 47,01%. Предвид това и на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК във вр. чл. 23 вр. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК отказал издаването на заповед за изпълнение за всички предявени суми, освен за главницата от 3219 лева – цена на купената с кредита стока.

В жалбата не са изложени конкретни аргументи по изводите на съда, че средствата за застрахователната премия следва да бъдат посочени като разход по кредита по смисъла на ЗПК и да бъдат включени в ГПР. С нея са приложени – Общи условия към договора за стоков кредит от 16.02.2023г. и Договор за застраховка, но въз основа на тях и приложенията към заявлението съдът не може да приеме, че тази застраховка е нямала значение за отпускането на заема при конкретните условия - за да не се включва към общия разход по кредита премията. Предвид това и като има предвид определението, съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, въззивната инстанция намира, че в 2 случая може да се направи обосновано предположение за наличието на разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР би бил в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, в който смисъл е и Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022г., III ГО на ВКС. Текстът на посочената норма не следва да се възприема буквално, а именно – при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора, което кореспондира с установения в практиката на СЕС стандарт за закрилата на потребител, изяснен понастоящем и в Решение на СЕС по дело C 714/22. предвид това в тази хипотеза заявителят има право да получи само чистата стойност на кредита, но не и други разходи по него, в това число и възнаградителна лихва – чл.23 ЗПК.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна, а атакуваното със същата разпореждане – правилно, поради което следва да се потвърди в обжалваната част.

Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 252 от 28.02.2024 г. по ч.гр.д. № 112/2024г. по описа на PC - Тутракан.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3