Решение № 334 от 25.03.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 196/2026
- Вид
- Решение № 334
- Подписан
- 25.03.2026
- В сила
- 25.03.2026
- Състав
- Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 116а · Закон за енергетиката
- чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 334 гр. Варна, 25.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова
Членове:
Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20263100500196 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:
С решение №3877/03.11.2025г. по гр.д.№1807/2025г. по описа на ВРС, на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, ***, е осъдено да заплати на „Евро – Тим 1“
ЕООД, ЕИК 125577202, адрес: град Търговище, ***, ап.10 сумата от 7848.00 лв., представляваща заплатена, при липса на основание, в полза на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 10451862 от страна на „Евро – Тим 1“ ЕООД, ЕИК 125577202, на 22.11.2022 г., стойност за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО АД" на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0,2 MW, планирана за изграждане в град Търговище, община Търговище, област Търговище ПИ ***, ПВИ – 2647, поръчка № 2202007891, за което плащане е издадена е издадена фактура №1318328875/22.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.02.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, като със същото решение е уважен предявения срещу „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цар Борис III“ № 201/ трето лице-помагач на страната на ответника/ осъдителен обратен иск, предявен от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК 104518621, за сумата от 7848 лева с ДДС, представляваща заплатената без правно основание, за което плащане е издадена фактура № 1
**********/28.11.2022 с основание: проучване за присъединяване на обект към електропреносната мрежа - ФвЕЦ, 0.2 MW, ПИ *** в град Търговище, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на иска в съда – 27.03.2025 г. до окончателното плащане.
Недоволен от решението е останал ответникът „Електроразпределение север“ АД, депозирал въззивна жалба вх.№ 98409/25.11.2025г., подадена чрез адв. Б., в частта, в която е уважен предявения срещу осъдителен иск с правно осн.чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
В жалбата се оспорват изводите на ВРС, че процесната сума е заплатена при начална липса на основание. Същата е заплатена за извършено проучване на условията за присъединяване обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа на ниво средно напрежение. Конкретният размер на дължимата такса е определен от „ЕСО“ ЕАД. Акцентира, че съгласувателната процедура между операторите на разпределителната и преносната мрежи по съществото си представлява проучване за присъединяване на обекта, за което е дължима такса в размер на 7748 лева, съгласно чл. 2.1. от Решение № Ц-27/2016г. на КЕВР. Поддържа, че дружеството е изпълнило задълженията си за извършване на проучване за присъединяване, съответно е издадено положително становище за присъединяване. Въз основа на изложеното се настоява, че въпросната сума не е заплатена без основание. Настоява за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения срещу страната иск. Претендира разноски за двете инстанции.
По делото е постъпила и въззивна жалба вх.№ 99523/28.11.2025г. от ответника по обратния иск „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК145201304, със седалище гр. София, чрез юк. Гечева, който обжалва решението в цялост. Оспорват се изводите на съда за това, че таксата е недължимо платена. Сочи, че съдът не е приложил действащата материалноправна уредба. Счита, че в процесния случай се е искало присъединяване на обект на оператора на електроразпределителната мрежа по чл. 102, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 отм., а именно присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединен към преносната, а не на обект на производител. Сочи, че когато мощността на централата е под 5MW, тя се присъединява към разпределителната мрежа, а „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД присъединява електропровода, чрез който се осъществява присъединяването на централата. В случая не се присъединява обект на производител, а се присъединява електропровод средно напрежение, собственост на оператора на разпределителна мрежа. Поискано е в случая проучване на условията за присъединяване на обекта на оператора на електроразпределителната мрежа по см.чл. 104, ал.1, т. 3 от Наредбата, а именно присъединителен водопровод средно или високо напрежение, които производствени мощности предстои да работят в паралел с електроенергийната система, поради което и на осн. чл. 102, ал. 4 от 2 посочената наредба процедурата по присъединяване не се изчерпва само със съгласуване по реда на чл. 53,ал. 2 от Наредбата, а се извършва и проучване.
Именно за целите на проучването е заплатена процесната такса съгл. чл. 2.1. от Решение № Ц-27/2016г. на КЕВР. Поддържа и че присъединяването на обекта изисква сключване на предварителен договора между двата мрежови оператора. Въпросното договаряне следва при всички случаи да се предхожда от определяне условията за присъединяваме, извършвано на етапа на проучване. Въз основа на изложеното счита, че таксата е заплатена именно за изготвено проучване. Заплатената цена за услугата съответства на действително извършените от оператора разходи за проучване. В заключение се настоява за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.
Постъпил е в срока по чл. 263 от ГПК отговор от „Електроразпределение север“ АД, чрез адв. Б.- ищец по обратния иск. С отговора се споделят аргументите по жалбата.
По двете жалби е постъпил общ отговор от насрещната „Евро – Тим 1“ ЕООД, чрез адв. Ф., с който се настоява за потвърждаване на решението в обжалваната част. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Акцентира върху законосъобразните изводи на първата инстанция за това, че дейностите по съгласуване и проучване на присъединяването са различни по естеството си. Счита, че процедурата по съгласуване е единствено с цел информиране „ЕСО“ ЕАД за задължението му за присъединяване, и за нея не е предвидена такса. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът „Електроразпределение север“ АД, чрез адв. Б., поддържа жалба. Въззивникът „ЕСО“ ЕАД не изпраща представител. С нарочна молба поддържа жалбата.
Въззиваемото дружество „Евро – Тим 1“ ЕООД се представлява от адв.
Ф., който поддържа отговорите.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
Въззивните жалбите са редовни по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадени са в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
ВРС е сезиран с предявен от „Евро – Тим 1“ ЕООД срещу„Електроразпределение север“ АД с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 7848.00 лв., представляваща заплатена, при липса на основание, в полза на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 10451862 от страна на „Евро – Тим 1“ ЕООД, ЕИК 125577202, на 22.11.2022 г., стойност за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО АД" на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0,2 MW, планирана за 3 изграждане в град Търговище, община Търговище, област Търговище ПИ ***, ПВИ – 2647, поръчка № 2202007891, за което плащане е издадена фактура №1318328875/22.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.02.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че започнал процедура по присъединяване на ФВЕЦ към електроразпределителната мрежа, по време на която платил процесната сума за съгласуване условия за присъединяване с „ЕСО“ ЕАД към електроразпределителната мрежа средно напрежение на фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/ с инсталирана мощност изходна мощност 0.2 MW, планирана за изграждане в град Търговище, община Търговище, област Търговище ПИ ***, ПВИ – 2647. На 22.11.2022г. е платил сумата от 7 848. 00 лв. за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ ЕАД Счита, че сумата е била недължима. Излага, че с действията си по събиране на сумата ответникът въвежда ограничения чрез заплащане на такса за съгласуване на ФЕЦ с „ЕСО“ ЕАД, която не се следва за централи до 5 МВч, тъй като не е нормативно определена.
Ответникът „Електроразпределение Север“ АД в срока по чл. 131 ГПК е оспорил иска. Въз основа на детайлно изложената хронология на събитията по подаденото искане за присъединяване на ФвЕЦ и съгласуването му с „Електроенергиен системен оператор” ЕАД ответникът поддържа, че с оглед конкретиката на присъединяването, на основание чл. 53, ал. 2 Наредба № 6 е бил длъжен да го съгласува с електропреносното дружество, като поддържа и че това по съществото си представлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване. На база тези аргументи поддържа, че сумата не е била платена без основание. Относно размера й пояснява, че той е бил определен от КЕВР. Освен това заявява, че самият той не дължи сумата, доколкото тя не е останала в неговия патримониум, а е била преведена на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД.
С отговора на исковата молба, на основание чл. 219, ал. 1 и съответно чл.
219, ал. 3 ГПК ответникът е поискал привличането на „Електроенергиен системен оператор” АД като трето лице помагач на своя страна и е предявил срещу него обратен иск. Поставяйки като вътрешно-процесуалното условие уважаването на главния иск срещу него, „Електроразпределение север” АД заявява, че изисканата от „Електроенергиен системен оператор” АД такса, при уважаване на главния иск, би се явила платена при начална липса на основание, поради което счита, че тя следва да бъде върната обратно в неговия патримониум. В срока по чл. 131 ГПК от ответника по обратния иск „Електроенергиен системен оператор” ЕАД е постъпил отговор, с който претендира за неговото отхвърляне. По същество поддържа, че в настоящия случай е било поискано присъединяването на обект на оператора на разпределителната мрежа, а именно присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на „Електроразпределение север” АД, присъединен към преносната мрежа, което той е бил длъжен да стори съгласно 4 чл. 116а ЗЕ. Акцентира, че се касае се за присъединяване към електроразпределителната мрежа на електропроизводствени мощности, които да работят в паралел с електроенергийната система, а именно фотоволтаична централа следователно е било необходимо извършването не само на съгласуване, но и на проучване съгласно чл. 102, ал. 4 Наредба № 6, доколкото тази разпоредба изисква, представянето и на документи по реда на Част трета от Наредба № 6. Именно поради необходимостта и от проучване, което твърди, че е било извършено от него, ответникът по обратния иск счита за дължима таксата от 7848 лв. на основание чл. 51, ал. 6 от Част трета от Наредбата.
Твърди се, че тъй като едно от изискванията за присъединяване на ФвЕЦ е сключването на предварителен договор между двата мрежови оператора за присъединяване на обект на оператора на електроразпределителната мрежа към елекетропреносната такава, то това би било невъзможно без определяне на относимите условията, което се извършва на етап проучване и евентуално бива последвано от сключването на договора при необходимост от изменение.
Решението е валидно по критериите, възприети с ТР от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо, като произнасянето на първоинстанционния съд съответства на сезирането с иск на търговско предприятие за възстановяване на заплатена при начална липса на основание такса за съгласуване на условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа.
Разпечатката съдържа 31 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1f93b8d-f253-4fa5-af42-70bbaf8095ec