Присъда № 4 от 18.10.2023, Районен съд - Пирдоп

МОТИВИ към ПРИСЪДА №4/18.10.2023г. по НЧХД № 295/2022 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ПИРДОП

С частна тъжба Ц.П.Й., ЕГН:********** е предала на съд А.Х.Ф., ЕГН: **********, срещу когото са повдигнати две обвинения – за „обида“ по чл.148, ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.146, ал.1 НК и за „клевета“ по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.147, ал.1 НК.

Повдигнатите срещу А.Х.Ф. обвинения са за това, че на 09.12.2022г., в 21:41 часа публично, чрез коментар на публикация на П.Д. в публична Фейсбук група „Гласът на М.“ е казал/разгласил неверни твърдения – „Удобно е да заличава 140 годишна история, без мисъл“, които са унизителни за честта и достойнството на Ц.Й., кмет на община М., а така също е разгласил позорни обстоятелства за тъжителката, които са неверни, с което е осъществил едновременно съставите на две престъпления.

Сочи се в тъжбата, че тъжителката Ц.П.Й. е кмет на община М., като същата има свой профил в социалната мрежа Фейсбук, чрез който членува в публичната Фейсбук група „Гласът на М.“. Сочи се, че подсъдимият А.Ф. също има свой профил в социалната мрежа Фейсбук, чрез който членува в публичната фейсбук група „Гласът на М.“. Твърди се, че на 09.12.2022г. друг член на публичната Фейсбук група „Гласът на М.“- П.Д., която също има свой профил, направила публикация със следното съдържание: „Искам да запитам от кога читалище „Христо Ботев“ е частна собственост?“. Повод за публикацията била публично известната конфронтация на ръководството на Народно читалище „Христо Ботев- 1884“, ЕИК: 000762374 с другите културни организации в с.М., изразяваща се в недопускането им до единствената читалищна сграда в селото за провеждане на културни прояви.

Читалищната сграда се сочи, че е общинска собственост и е предоставена за безвъзмездно ползване на Народно читалище „Христо Ботев- 1884“. В коментарите под публикацията подсъдимият написал следното: „Д. евалати за ентусиазма, но с глупаци е трудно да се спори. Ти, с кой спориш, погледни реакцията на кметицата в този спор. Сложила е палец.

Трагедия. Много смешно. Удобно, е да заличава 140 годишна история, без мисъл. Отърва ли и, незнаем. Да не ти пука, нали виждаш, първия коментатор, е човек на който, на бизнеса му е кръстен с името „Говното“”. Видно от съдържанието на този коментар било, че А.Ф. публично заявява за Ц.Й.: „Удобно е да заличава 140 годишна история, без мисъл.“. Тези твърдения били станали достояние на неограничен кръг лица, тъй като Фейсбук групата „Гласът на М.“ е публична и публикациите в коментарите са общодостъпни. Сочи се, че коментарът на А.Ф. не отговаря на истината и представлява разгласяване по обиден начин на опозоряващи обстоятелства за Ц.Й.. Сочи се, че подсъдимият в условията на идеална съвкупност клевети и обижда тъжителката, доколкото разгласява опозоряващи неистински обстоятелства по обиден начин. Твърдението на Ф., че Ц.Й. е извършила нещо (заличава 140-годишна история) БЕЗ МИСЪЛ представлявало разгласяване от подсъдимия на един позорен факт, свързан от подсъдимия с личността на тъжителката, който факт накърнява самооценката й и доброто й име в обществото. Сочи се, че според тълковния речник „мисъл“ означава умствена дейност, мислене, респ. „без мисъл“ означава без умствена дейност, без мислене, а това са белези, които не характеризират личността на Ц.Й., нито начина на осъществяване на кметската й функция. С изявлението си А.Ф. правел внушение за несъществуващи отрицателни качества на Ц.Й., относими към личността й, като довежда до знаннието на трети лица несъществуващи позорни обстоятелства, които свързва с личността на Ц.Й. и така накърнява личното й разбиране за собствната й ценност като умен, разсъдлив и интелигентен човек и кмет, който влага разум и съобразителност в действията си. В контекста на кметското си качество Ц.Й. имала самооценка за себе си, че е умен, разсъдлив, съобразителен и интелигентен човек, който внимателно и задълбочено обмисля действията си в личен и служебен план и осъществява кметската си функция в полза на 1 обществото. Именно поради тези си качества Ц.Й. оценявала разсъдливостта, съобразителността, благоразумието и интелигентността си като свои лични качества, решаващи за уважението, което има в обществото, еманацията за което е преизбирането й в четири последователни мандата за кмет на общината. Сочи се още в тъжбата, че според тълковния речник „заличавам“ означава изтривам, замазвам, унищожавам, премахвам, правя да се забрави, да се премахне от мислите, изчезвам от паметта. В контекста на коментираната публикация, твърдението на подсъдимия се отнасяло за инсторията на Народно читалище „Христо Ботев - 1884“. Сочи се, че това читалище е средище на културата в с.М., което подкрепя и развива българския фолклор и обичаи посредством редица самодейни състави, формации за песни и танци и театрален колектив. Читалището поддържало и областна библиотека. Читалището осъществявало дейността си от 1884г. и имало 140 – годишна история, за която говори подсъдимият. Твърдението на А.Ф., че Ц.Й. заличава 140-годишна история представлявало разгласяване от подсъдимия на един неистински и позорен факт, накърняващ доброто й име в обществото. Сочи се, че читалището е значима културна институция за с.М. и Ц.Й. в лично и служебно качество изключително се гордее със съществуването му и неговата културна история. Както в лично, така и в служебно качество Ц.Й. винаги се стремяла и подкрепяла дейността на читалището и никога не била извършвала каквито и да е действия, които да са насочени към заличаване на историята на читалището и/или възпрепятстване на неговата дейност. Подсъдимият довел до знанието на трети лица несъществуващи позорни обстоятелства, които свързва с личността на Ц.Й. и така накърнявал обществената положителна оценка за нея. За съществуването на положителна обществена оценка говорел фактът на последователното й преизбиране за кмет на община М. от 2007г. до ден днешен, както и многобройните отличия, награди и призвания, част от които са изброени в тъжбата.

С тъжбата срещу подсъдимия А.Ф. е предявен и граждански иск за сумата от 20 000 лв., от които 10 000 лв. за претърпените от тъжителката неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление „обида“ и 10 000 лв. за претърпените от тъжителката неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление „клевета“, който граждански иск не е приет от съда за съвместно разглеждане в производството.

Подсъдимият А.Ф. е подал чрез упълномощения свой защитник адв.М.П. от АКПловдив възражение, в което изразява позицията си за несъстоятелност и необоснованост на твърденията в тъжбата. На първо място се сочи, че не се представят достатъчно доказателства за авторството на деянието, тъй като, за да се установи, че подсъдимият е автор на посоченото електронно съобщение следва да се идентифицира крайното електронно съобщително устройство на потребителя, публикувал съобщението, а освен това всеки фейсбук-профил би могъл да се използва от трето лице. В настоящия случай не фигурирало и името на тъжителката. Във възражението е посочено още, че наред с горното инкриминираната фраза не може по никакъв начин да бъде приета за обидна или клеветническа. Сочи се, че в съдебната практика еднозначно се приема, че с обидата деецът дава негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на информацията и се обективират с такава цел. С случая субективната преценка на пострадалата, че спрямо нея е употребен ругателен израз, се разминавал с обективното съдържание на поста в социалната мрежа, което не съдържа епитети, квалификации или ругатни в разрез с общоприетите морални норми. Превратно било тълкуването на инкриминираната фраза в тъжбата, за което се излагат разсъждения. Според защитата да се признае, че стореното изразяване на мнение (независимо кой е авторът) във фейсбук-групата „Гласът на М.“ е клеветническо или обидно, означавало да се създаде един изключително опасен прецедент, застрашаващ в цялост конституционно застъпеното право на свободна воля и изразяване на мнение. Сочи се, че мнението и оценката на факти и обстоятелства не подлежат на възражение за истинност или не, като позорящите факти или обстоятелства 2 трябва обективно да са заявени от дееца като реално съществуващи, за да се преценяват евентуално като позорящи, а не да се извеждат като форми на субективна психическа дейност на разгласителя им. Според защитата практиката на ВКС приема, че предмет на престъплението клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за конкретно определено обстоятелство или за конкретизирано явление, което трябва да предизвиква от гледище на общоприетия морал и добри нрави безусловно отрицателна оценка на обществото, или да приписва извършването на престъпление, какъвто настоящият случай категорично не бил. Сочи се, че при прилагане на тези критерии по тълкуването и прилагането на закона към установените по делото факти, следва да се заключи, че в инкриминирания с тъжбата израз не се съдържа твърдение за позорящи честта и достойнството на тъжителката обстоятелства, а е мисловен израз на лична оценка и лична позиция в обсега на свободата на правото на изразяване на личността.

Изразената позиция имала оценъчен, мисловен характер и за нея авторът не следвало да носи наказателна отговорност. С оглед на това се иска подсъдимият А.Ф. да бъде признат за невиновен по повдигнатите му с тъжбата обвинения.

В хода на съдебното производство частният тъжител Ц.П.Й. не се явява, но се представлява от упълномощения повереник - адв. М.С. от САК. АдвС. поддържа тъжбата, а в хода на съдебните прения моли съда да уважи предявената тъжба. Заявява, че предвид събраните по делото доказателства счита, че се доказало по несъмнен начин извършването на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия. Моли съда да определи наказание по справедливост. Претендира разноски.

Подсъдимият А.Х.Ф. се явява лично в едно от проведените съдебни заседания, в което дава обяснения пред съда, като в това и в останалите съдебни заседания бива защитаван от упълномощения адв.М.П. от АК-Пловдив. В съдебните прения адв.П. заявява, че не било доказано от страна на тъжителката, че А.Ф. е осъществил състава на твърдените в жалбата престъпления. На първо място, липсвало поименно посочване на адресата на писмените изявления в социалната мрежа, а посочването на пострадалото лице било задължителна предпоставка за ангажиране отговорността на извършителя, която предпоставка в случая липсвала. В случая не се установявал нито един епитет, квалификация или унизително сравнение. Сочи, че казаните думи могат да предават обида само тогава, когато обективно се разминават с общоприетите морални норми. Едно оценъчно съждение на работата на лице от местната власт, в случая – за несправянето с определени задължения, не би могло да се квалифицира като обида и накърняване на личносто достойнство. Именно затова личните възгледи на лицето, към което се отправя оценката, били без значение за наказателноправната оценка относно характера на казаното. В случая субективната преценка на пострадалата, че спрямо нея е употребен арогантен израз, се разминавала с обективното съдържание на поста в социалната мрежа, което не съдържа епитети, квалификации или ругатни в разрез с общоприетите морални норми. Напротив- с изказването си подсъдимият бил упражнил гарантираното му от Конституцията на Република България, съгласно чл.39, ал.1, право, а именно: да изразява мнение и да го разпространява чрез различни изразни средства. Адв.П. цитира практика на РС-Монтана по аналогичен казус- дело, звършващо с оправдателна присъда. Там правилно съдът бил стигнал до извода, че тъжителката инкриминира субективното си виждане за отразеното писмено мнение на обвиняемия, което виждане обаче е лично нейно оценъчно съждение. Употребените от А.Ф. в случая изрази не били нито позорни, нито приписвали на адресата някакво престъпление. Изразеното от А.Ф. могло да се тълкува само и единствено като мнение, критика, становище, на което гражданите не само имат право, но и са длъжни да изразяват публично към личностите, които са избрали да ги управляват на местно и национално ниво. Това според адв.П. е заложено в основата на демокрацията. Счита, че да се преследва с инструменти, предвидени в закона едно изказване, което е негативно не по отношение на личността на тъжителката, а по отношение на качествата й като кмет, не било нищо повече от един „лов на вещици“, 3 който би могъл да има лавинообразен пагубен ефект за развитието ни като правово общество. Защитникът сочи, че Европейският съд формулира едни съществени принципи за определяне на приемливите ограничения на правото на свободно изразяване на мнение и на допустима толерантност, а именно, че: свободата на изразяване на мнение е едно от основните условия за напредък на обществото и развитие на всеки човек. От особена важност в този контекст били свободата на пресата да разпространява информация и идеи и правото на публиката да ги получава. Това било приложимо не само при информация и идеи, приемани безусловно или считани за безобидни, но също и за онези, които засягат, шокират или обезпокояват държавата, управниците или част от населението. Адв.П. счита, че следва да се приеме, че от подсъдимият, който очевидно е взел позицията на критик на управлението, в качеството си на гражданин на с.М., е обяснимо, оправдано и очаквано да изисква и търси прозрачност, гласност и публичност от местното управление. Според адв.П. подсъдимият има право да поставя и търси отговори на актуални и значими проблеми на гражданите на с.М., дори с риск същите да са с остро дискусионен и дори провокативен характер. В написаните изрази по никакъв начин не ставало дума за лично отношение на подсъдимия към тъжителката, към семейството й, към личния й живот, към външния й вид, към характера й, а единствено и само като кмет на селото. С израза всъщност се търсело разумно обяснение правилно ли се стопанисва общинското имущество, каква е ролята на кмета, има ли такава, оправдани ли са някакви постъпки на общинската администрация като цяло. С оглед изложеното, адв.П. моли съда да постанови оправдателна присъда по повдигнатите с тъжбата обвинения поради липса на извършване на престъпление от подзащитния му А.Ф.. Претендира присъждане на разноски.