Определение № 29 от 11.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. София, 11.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20241000600036 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава 22-ра от НПК.

С определение от 19.12.2023 г. по НОХД № 6929/2023 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 38-ми състав, при обсъждането на въпросите по чл. 248, ал.1, т. 3 от НПК, е оставено без уважение искането за връщането на делото на прокурора за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение при изготвянето на обвинителния акт, накърнило правото на защита на подс. И. П. П..

Недоволен от определението е останал подс. П. и го е атакувал с частна жалба, изготвена от неговия служебен защитник.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че имало несъответствие между обстоятелствената част на обвинителния акт /ред 5-8 на стр.2/ и диспозитива му /ред 15-16 на стр. 3/. Според адв. Н. Б.-К., описаните факти са несъвместими с възприетата квалификация, поради което се накърнявало правото на защита на подсъдимия. Навеждат се доводи, че в проведеното съдебно заседание е допуснато и съществено процесуално нарушение от СГС, изразяващо се в отнемане на възможността на подсъдимия да организира ефективно защитата си. Твърди се, че след като подс. П. е заявил, че не желае служебен защитник, а държи да бъде защитаван от упълномощен от него адвокат, съдът е бил длъжен да съобрази искането му и да му даде възможност да осигури такъв. Счита се, че в тази връзка не е било взето предвид процесуалното положение на подсъдимия - наложената му мярка за неотклонение „домашен арест“ и не са съобразени в достатъчна степен ограничените му възможности за контакт с външни лица. Иска се отмяна на 1 определението, връщане на делото на прокурора и отстраняване на посочените съществени процесуални нарушения.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 342, ал.1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК срещу акт, подлежащ на въззивна проверка и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обвинителния акт, поставил началото на първоинстанционното съдебно производство на подсъдимия – въззивен частен жалбоподател в настоящето производство И. П. П., е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.

„а“ от НК.

В разпоредително заседание, приключило с постановяване на оспореното определение и насрочване на съдебно заседание, съдът е оставил без уважение искането на подс. П. чрез защитника му за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата за остраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. СГС не е възприел за основателно и искането на подсъдимия за отлагане на делото за осигуряване на възможност да ангажира упълномощен защитник.

Първостепенният съд е приел, че не е налице противоречие между изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и заключителната, съответно не е налице допуснато процесуално нарушение.

Въззивната съдебна инстанция напълно споделя този извод на първостепенния съд. Обвинителният титул покрива стандартите на чл. 246 от НПК и дава необходимата информация за признаците и фактологическата обосновка на деянието, поради което не може да се приеме, че е накърнено правото на подсъдимия да научи в какво точно е обвинен. В обстоятелствената му част прокурорът е описал конкретните действия на подс. П., въз основа на което е заключил, че е осъществен съставът на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.

„а“ от НК. Въведените от прокурора фактически данни са достатъчни и така поднесени, че позволяват на подс. П. да разбере недвусмислено вмененото му престъпление. Така, прокурорът е посочил, че подс. П., който при условията на условията на опасен рецидив, на 10.05.2023 г. в гр. София, ж.к. „Люлин 4“, бул. „Захари Стоянов“ в близост до офис на „Еконт“, е заплашил пострадалия М. Н. – казал му, че може да го пребие, както и че с един удар може да го свали на земята, като пострадалият вследствие на отправените заплахи извадил портмонето си и предал 30 лева на подсъдимия, след което последният взел парите и бързо се отдалечил от мястото на произшествието.

Ясно е очертана позицията на прокурора за времето, мястото и предмета на престъплението, както и за начина на извършването му, които са идентични и с отразените в диспозитива. Както е разяснено в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС и в ТР № 6/2018 г., не представлява необоснованост на обвинителния акт несъответната според страните правна оценка на фактите по обвинението и това не е основание за връщане на делото на прокурора за изготвяне на нов 2 обвинителен акт. Правната квалификация и повдигане на обвинението е правомощие на прокуратурата. От друга страна, прокуратурата има правомощия съобразно чл. 287 от НПК да направи изменение на обвинението, ако са налице предпоставки за това. Не на последно място, в правомощията на съда е след направен доказателствен анализ при разглеждането на делото по същество, да възприеме правната квалификация на прокуратурата, да я измени или да я отхвърли, чрез постановяване на оправдателна присъда.

Въззивният съд не съзира и претендираното в жалбата нарушение на правото на защита на подсъдимия, състоящо се в провеждане на разпоредително заседание с участието на служебен защитник, вместо даване на възможност за свободно избиране и упълномощаване на такъв. Правилно СГС е счел, че претенцията на подсъдимия е необоснована, предвид липсата на доказателствена обезпеченост на изявлението му, че е имал намерение да ангажира за съдебното заседание избран от него адвокат. Същевременно, за времето от деня на получаване на обвинителния акт до деня на заседанието, подсъдимият е имал достатъчно време, макар и да е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, да се свърже с адвокат. Както правилно е посочил СГС, при следващото съдебно заседание, ако подс. П. желае и положи необходимите усилия, би могъл да осигури в съдебна зала лице, упражняващо адвокатска професия, което да е избрано лично от него.

В заключение, въззивната инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на подс. П. или други негови права. Апелативен съд – София счита, че законосъособразно въз основа на изложените доводи, първият съд е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Поради тези съображения определението, постановено от Софийски градски съд, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 345 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.12.2023 г. по НОХД № 6929/2023 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 38-ми състав, с което е отхвърлено искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4