Определение № 323 от 23.05.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. Варна, 23.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500216 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. О. В., чрез процесуален представител – адв. Н. И. от АК – Варна, срещу определение № 1488/20.03.2025 г. на ОС – Варна, постановено по в. гр. д. № 552/2025 г. с което е прекратено въззивното производство пред ВОС, образувано по жалба на А. О. В. в качеството му на длъжник по изп. д. № 20237160400035 по описа на ЧСИ с рег. № 716 срещу действие на ЧСИ Николай Георгиев с рег. № 716 в изп. д. № 20237160400035, изразяващо се в събиране на несеквестируемо вземане на длъжника в размер на сумата от 480 лв. от негова банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД с IBAN: ***.

В жалбата се излагат оплаквания, че съдът е достигнал до неправилен извод, че жалбата срещу изпълнителното действие на съдебния изпълнител е просрочена. Счита, че ЧСИ е длъжен да разгледа подадената молба – възражение от 13.12.2024 г., а при положение, че я отхвърли или не предприеме желаните от длъжника действия, последният може да подаде жалба до съда в срок от 7 дни от узнаване за отказа или бездействието.

Изразени са съмнения относно обстоятелството, че изпълнителното дело е било прекратено на 13.12.2024 г., предвид изпратените писма от съдебния изпълнител на 22.12.2024 г. и 10.01.2025 г. до „Първа инвестиционна банка“ АД, насочени към установяване на естеството на преведената по сметка на длъжника сума. Счита се, че неправилно формулираните от съдебния изпълнител въпроси не са допринесли за изясняване на характера на паричните средства. Изразява становище, че на искането за възстановяване на сумата от 480 лв. е отговорено едва на 11.02.2025 г., поради което жалбата е подадена в срок. Сочи се, че задължението на А. В. към Община Варна е 1 погасено доброволно извън изпълнителното производство. Въпреки това, счита, че изпълнителното производство все още е висящо, понеже ЧСИ не е уведомил надлежно длъжника за приключването му, с оглед обстоятелството, че постановлението за приключване на изпълнителното дело не е връчено на длъжника срещу подпис. Счита се, че въззивния съд е достигнал до неправилен извод, поради погрешно съобразяване на разрешението по т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, тъй като взискателят не е получил събраните суми в изпълнителното производство, съответно стои открита възможността длъжникът да поиска връщане на несеквестируемата сума. Дори и да се приеме, че е пропуснат срока по чл.

436, ал. 1 ГПК, счита, че не е осуетено правото му да поиска от съдебния изпълнител да бъде вдигнат запора и да бъде върната несеквестируемата част от събраните суми, при положение, че не са предадени на взискателя.

Искането е за отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл.276 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – взискателят Община Варна.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството по в. гр. д. № 552/2025г. на ОС – Варна е образувано по жалба на А. О. В. – длъжник по изп. д. № 20237160400035 по описа на ЧСИ с рег. № 716 срещу насочено изпълнение върху имущество, което длъжника смята за несеквестируемо, изразяващо се в налагане на запор на сумата от 480 лв., постъпила по банкова сметка на длъжника и събирането й за удовлетворяване на притезанието на взискателя – Община Варна.

Видно от материалите по изпълнителното дело е, че производството по изп. д. № 20237160400035 по описа на ЧСИ с рег. № 716 е образувано въз основа на влязъл в сила Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-8321-1/16.09.2022 г., с който е установено, че А. О. В. към 16.09.2022 г. дължи местен данък, такса за събиране на битови отпадъци и лихви за забава за периода от 2018 г. до 2021 г. вкл. в общ размер на 354,34 лв.

С молба вх. № 1108/20.01.2023 г. по описа на ЧСИ взискателят е възложил упражняването на правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, включително и определяне на начина на изпълнение от страна на съдебния изпълнител.

Със запорно съобщение изх. № 2778/20.02.2023 г., получено от адресата на 08.03.2023 г., е наложен запор върху банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД с IBAN: *** с титуляр А. В. до размера на сумата от 618,75 лв.

На 24.03.2023 г., след запознаване на съдържанието на покана за доброволно изпълнение, същата е връчена на длъжника в условията на отказ.

Пред ЧСИ е депозирана молба с вх. № 663/10.04.2023 г. от кмета на гр.

Варна, с която е поискано приключване на изпълнителното производство на 2 осн. чл. 433, ал. 2 от ГПК, поради погасяване на задълженията на длъжника към взискателя по АУЗД № МД-АУ-8321-1/16.09.2022 г. С постановление от 10.04.2023 г. са определени дължими такси и разноски на ЧСИ в размер на 264.10 лв. с вкл. ДДС.

На 11.04.2023 г. ЧСИ е разпоредил да бъде уведомен длъжника за заплащане на дължимите такси за проведеното изпълнение до този момент.

За горепосоченото постановление е изпратено уведомление до длъжника, за надлежното връчване на което, не са ангажирани доказателства.

С молба вх. № 12635/02.08.2024 г. съдебният изпълнител е уведомен, че по банковата сметка, по която е наложен запор на длъжник за периода от 01.02.2023 г. до 31.01.2026 г. ДСП – гр. Варна предоставя на А. В. ежемесечна финансова подкрепа в размер на 126 лв. на осн. чл. 70, т. 3 от ЗХУ, която сума длъжникът счита за несеквестируем доход по смисъла на чл. 446а, ал. 2 от ГПК. Поради тази причина, счита, че постъпилите суми в този размер, както и сумите, които получава като пенсия за инвалидност по сметката, не следва да бъдат събирани за погасяване на дължимите в изпълнението такси и разноски.

На 08.11.2024 г. от сметка на длъжника е преведена сумата в размер 480 лв. с посочено основание „20237160400035 2023-02-20 **********“ (т. е. номера на изпълнителното дело, датата на налагане на запора и ЕГН на длъжника), след което на 14.11.2024 г. съдебния изпълнител е изпратил съобщения за вдигане/заличаване на наложените обезпечителни мерки в изпълнението.

Изпратено е уведомление на 22.11.2024 г. до длъжника за приключване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 2 ГПК, за което не са налице данни, че е връчено.

С молба вх. № 35612/13.12.2024 г. длъжникът, чрез процесуален представител, е изложил, че събраната на 08.11.2024 г. сума в размер на 480 лв. представлява част от еднократна финансова помощ за задоволяване на жизнени и комунално-битови потребности в общ размер на 500 лв., отпусната от Общински съвет – Варна с решение № 366-6/26.09.2024 г. Посочената сума е била заверена по сметката на длъжника на 14.10.2024 г Поради тази причина длъжникът счита, че горепосочената сума в размер на 480 лв. представлява несеквестируем доход по смисъла на чл. 446а, ал. 1 от ГПК. В тази връзка е поискано възстановяване на събраната сума по банкова сметка с посочен IBAN в 3-дневен срок. Към молбата е приложено удостоверение № СД24001196ВМ/20.11.2024 г. от ДСП – Варна, че на длъжника е отпусната еднократна финансова помощ за задоволяване на жизнени и комуналнобитови потребности от Общински съвет – Варна с решение № 366-6 от заседание, проведено на 26.09.2024 г. в размер на 500 лв.

Видно от приложеното извлечение от банковата сметка на длъжника, по същата на 14.10.2024 г. е постъпила сумата в размер на 500 лв. с посочено основание „ЗХУ – чл. 70“ с наредител Община Варна, а на 08.11.2024 г. е отразен изходящ превод на сумата от 480 лв. по сметка на ЧСИ, съобразно 3 наложения на 20.02.2023 г. запор.

С писмо изх. № 15941/22.12.2024 г. съдебният изпълнител е отправил запитване до „Първа инвестиционна банка“ АД дали преведената на 08.11.2024 г. сума в размер на 480 лв. от сметката на длъжника А. В. представлява отпусната от ДСП – Варна еднократна помощ за задоволяване на жизнени и комунално-битови потребности или съставлява спестявания. В отговора си, „Първа инвестиционна банка“ АД е изложила, че сумата е постъпила с основание „ПРОТОКОЛ 15 26.09.2024 г. РЕШЕНИЕ 8“.

С писмо изх. № 317/10.01.2025 г. съдебният изпълнител е отправил повторно запитване дали сумата преведената на 08.11.2024 г. сума в размер на 480 лв. от сметката на длъжника А. В. е придобила характер на спестявания. В отговор е посочено единствено, че сумата е постъпила по сметката на клиента на 14.10.2024 г.

С писмо изх. № 851/21.01.2025 г. ЧСИ е отправил трето запитване до „Първа инвестиционна банка“ АД дали преведената на 08.11.2024 г. сума в размер на 480 лв. от сметката на длъжника А. В. представлява спестявания. В отговор банката от 11.02.2025 г. е посочено, че макар да не е изминал един месец между датата на заверяване и на задължаване на сметката на длъжника, същата е преценила, че сумата от 480 лв. не е несеквестируема.

С уведомление от 11.02.2025г. до процесуалния представител на длъжника /което няма данни кога е получено/, ЧСИ отговорил, че няма основание за връщане на сумата от 480 лв.

Именно в резултат на получения от ЧСИ отказ да признае, че сумата от 480 лв. е несеквестируема, като възстанови същата на длъжника, е подадена и въззивната жалба, която е инициирала въззивното производство пред ОСВарна.

С оглед разрешенията в т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д.

№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Същото се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. Срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху които не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане – от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника.

Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител (след предоставяне на необходимата информация) вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми докато те не са получени от кредитора, както и да обжалва разпределението на 4 основание несквестируемостта. Пропускането на срока осуетява само отменяването на наложения запор като изпълнително действие (отделното му обжалване е недопустимо и съответно отменяването му – невъзможно).

В случая не са ангажирани доказателства, че е длъжникът е узнал за насочване на принудителното изпълнение към вземането, което твърди, че е несеквестируемо, преди съдебният изпълнител да го е събрал, тъй като нито постановлението за приключване на изпълнителното производство му е съобщено, нито е получил конкретно уведомление за постъпилата сума.

Първото изявление за знание за заверяване на сметката на длъжника със сумата от 500 лева е извършено на 13.12.2024 г. пред ЧСИ (л. 72 от изпълнителното дело), т. е. 1 месец и 5 дни след събиране на вземането. Т.е. най-рано към посочената дата може да бъде направен извод, че длъжникът е узнал за насоченото принудително изпълнение по отношение на несеквестируемата сума от 480 лв. Затова и с цитираната молба същият е направил за първи път възражения за несеквестируемост, като е поискал възстановяване на сумата. Молбата не е оставена без движение от ЧСИ с указания да бъде уточнено дали същата има характера на жалба срещу действия на ЧСИ, макар и подобен извод да се налага предвид оспорването на незаконосъобразното събиране на несеквестируемо вземане. Напротив, ЧСИ е предприел дължимите от него още преди превеждането на сумата от 480 лв. по специалната му сметка, както и превеждането на сумата от 257,22 лв. – дължими в негова полза такси и разноски съобразно протокол за извършено погасяване от 15.11.2024г. и сметка от същата дата, който превод е извършен още на 18.11.2024г. от специалната сметка на ЧСИ към личната му сметка.