Решение № 97 от 01.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Пловдив, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър Иванов Махмудиев (ОП-Пловдив) като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600410 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С обжалваната присъда състав на Пловдивския окръжен съд е признал подсъдимия М. Н. К. за виновен в това, че на *** г. в гр.С., обл. П. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „*“, модел „*“, с регистрационен номер *, е нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2, пр.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на С.С.П. от гр.С., като след деянието подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата и на основание чл.343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 и чл.54 НК го осъдил на две години лишаване от свобода, като го признал за невиновен за това да е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2, пр.2 от ЗДвП , чл.116 от ЗДвП, чл.67, ал.1 от ППЗДвП и чл.68 от ППЗДвП и го оправдал по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така определеното на 1 подсъдимия наказание било отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г, вр. чл.343, ал.1, б, „в“, във вр. чл.342, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът лишил подсъдимия М. Н. К. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от три години и три месеца.

Съдът приложил чл.59 НК и се разпоредил с веществените доказателства и разноските.

Срещу присъдата е постъпила жалба от повереника на частните обвинители. В жалбата се сочи необоснованост на присъдата, като се изразява несъгласие с прилагане на привилегирования състав по чл.343а НК и оправадаването на подсъдимия по чл.116 ЗДвП. Отделно от това защитата намира определеното наказание за явно несправедливо. Претенциите са насочени към изменение на присъдата, признаване на подсъдимия за виновен и по чл.116 от ЗДвП, увеличаване на наказанията „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“, като се предлага наказанието „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбата да се остави без уважение като неоснователна и присъдата да бъде потвърдена, като излага съображения за правилно приложение на материалния закон и съответност на наказанията със степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Повереника на частните обвинители поддържа жалбата си по изложените в нея подробни съображения.

Частните обвинители се присъединяват към казаното от повереника им и предлагат жалбата да бъде уважена.

Защитата на подсъдимия намира жалбата за допустима, но по същество за неоснователна. Споделя изложените съображения на първата инстанция и предлага присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимия изказва съжаление и моли присъдата да бъде оставена в сила.

2

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. притежавал свидетелство за управление на МПС, което му било издадено на 29.01.2007 г., като на същия били съставени 9 броя актове за установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата и Кодекса на застраховането, за нарушения както следва: на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, на чл.183, ал.2, т.4 от ЗДвП, на чл.181 от ЗДвП, на чл.100, ал.1 т.3 от ЗДвП, на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на чл.104а от ЗДвП, на чл.139, ал.2 т.3 от ЗДвП, на чл.315, ал.1 от КЗ, на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. За посочените административни нарушения били издадени съответните наказателни постановления, като за периода от придобиване правоспособността за управление на МПС до момента на подсъдимия били отнети 17 контролни точки, били му наложени наказания глоби, като част от тях обвиняемият не заплатил. На К. били наложени и фишове, влезли в сила, за нарушени разпоредби на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, чл.15, ал.1 от ЗДвП, чл.6, т.1 от ЗДвП, от Областни дирекции на МВР гр. П. и гр.С..

На *** г. подсъдимият М.Н. К. управлявал собствения си лек автомобил марка „*“ модел „*“ с per. № **, който бил с дясно разположен волан, в гр.С., обл. П., като се движел по бул.„*“ в посока от север на юг в средата на пътното платно. Ширината на платното за движение била 7,20 метра, настилката на пътя била асфалтова, без дупки и неравности, времето било дъждовно, поради обилен валеж асфалтът бил мокър. Участъкът от пътя бил прав и хоризонтален.

На *** г. в гр.С. слънцето изгряло в 07:45 часа и залязло в 16:48 часа, като влажността варирала между 96% и 100% и имало регистрирани валежи от дъжд и ръмеж с временни прекъсвания.

Около 18:30 часа, когато обвиняемият шофирал в гр.С., по посочения булевард, слънцето било залязло, а пешеходката С.С.П. се намирала на 3 платното за движение пред автомобила. Подсъдимият К. се движел с 49 км/ч, като скоростта му била съобразена технически с конкретната пътноклиматична обстановка и конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини. Въпреки горното, след като възприел жената, не реагирал своевременно на опасността от удар и така настъпил удар в предната част на л.а. „*“, като подс. К. ударил с автомобила си покойната П. дясно-странично при изправено положение на тялото спрямо автомобила.

Ударът между лекия автомобил и пешеходеца настъпил върху платното за движение в конфликтната точка на първоначалния контакт, като по дължина бил разположен на 19,5-20,5 метра северно от ориентира, приет в протокола за оглед, а по ширина около 4,0-4,5 метра западно от източната граница на платното за движение.

След удара пешеходката С.С.П. паднала на платното за движение пред автомобила. Подсъдимият слезнал от автомобила и проверил дали пострадалата има пулс и диша и дали си е глътнала езика. Подсъдимият я преместил в дясната част на пътя, като горната част на тялото била върху тротоара, с долната част на тялото върху платното за движение, като била разположена перпендикулярно на платното за движение. След като установил, че пострадалата има пулс и диша веднага взел телефона ползван от сина му и се обадил на обадил на тел. 112, като съобщил за настъпилото произшествие и помолил да изпратят линейка. На място пристигнал екип на Спешна помощ със закъснение, който установил смъртта на пострадалата П..

На мястото на произшествието пристигнал и екип на Сектор „П.“ при ОД на МВР П.

По делото е била назначена и изготвена автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че:

- Ударът е настъпил върху платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира: По дължина на около 19,5-20,5 метра северно от ориентира приет в протокола за оглед. По широчина на около 4,0-4,5 метра западно от източната граница на платното за движение.

- Скоростта на л.а. „* *” в момента на удара е била около 49 км/ч. При липса на обективни данни за намаляване на скоростта преди момента на удара следва да се приеме, че това е била скоростта на движение и преди 4 задействане на спирачната система.

- Когато водачът на л.а. „* *” е бил на разстояние равно и по- голямо от пълния спирачен път (опасна зона), пешеходката С.С.П. се е намирала на платното за движение и водачът на л.а. „* * ” при своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа възможност да установени автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

- Водачът на л.а. „* * ” е имал техническа възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране със скоростта с която се е движел, при своевременна реакция и задействане на спирачната система.

- В случая технически съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини е била 72 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „* * ” 49 км/ч е била технически съобразена в конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини.

- Най-вероятен, от техническа гледна точка, е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие:

Водачът М. Н. К. е управлявал л.а. „* *” по платното за движение на бул. „*“ в гр. С. в посока от север на юг. През това време пешеходката С.С.П. е била на платното за движение пред автомобила. Водача на л.а. „* * ” не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката С.С.П., а е направил това с около 0,9 секунди закъснение и така е настъпил удар в предната част на л.а. „* * “ . След удара пешеходката С.С.П. е паднала на платното за движение пред автомобила, след което е била преместена на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а л.а. „* *” се е установил на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.

- Основни причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са:

1. Пешеходката С.С.П. е била на платното за движение на място и в момент, когато това не е било безопасно.

2. Водачът на л.а. „* * ” - М. Н. К. не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката С.С.П..

Вещото лице по данните от ДП и анализа е разработило динамична мащабна скица на местопроизшествието, която е приложена като неразделна част към автотехническата експертиза.

5

В хода на съдебното следствие е прието заключението на назначената по досъдебното производство комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, като според вещите лица:

- Ударът е настъпил върху платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира:

По дължина на около 19,5-20,5 метра северно от ориентира приет в протокола за оглед.

По широчина на около 4,0-4,5 метра западно от източната граница на платното за движение.

- Предвид описаните по време на аутопсията травматични увреждания по долните крайници на трупа (кръвонасядане по кожата на колянната става на десен долен крайник, отслояване на кожата на десен крак в областта на колянната става и дълбоко кръвонасядане в същата област, дълбоко кръвонасядане на меките тъкани в областта на лява колянна става, кръвонасядане на предна връзка в дясна колянна става) най-вероятно е ударът да е дясно-странично при изправено положение на тялото.

- Скоростта на л.а. „* *” в момента на удара е била около 49 км/ч. При липса на обективни данни за намаляване на скоростта преди момента на удара следва да се приеме, че това е била скоростта на движение и преди задействане на спирачната система.

- Когато водачът на л.а. „* *” е бил на разстояние равно и по- голямо от пълния спирачен път (опасна зона), пешеходката С.С.П. се е намирала на платното за движение и водачът на л.а. „* * ” при своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа възможност да установени автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

- Водачът на л.а. „* * ” е имал техническа възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране със скоростта с която се е движел, при своевременна реакция и задействане на спирачната система.

- В случая технически съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини е била 72 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „* * ” 49 км/ч е била технически съобразена в конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини.

- Най-вероятен, от техническа гледна точка, е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: