Протокол № 389 от 17.09.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 389 гр. Варна , 15.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20213100900154 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

ИЩЦАТА Н. ХР. Л., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат А. и адвокат А., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД , редовно призовано, представлява се от адвокат Т.С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н. Т. Евт. , редовно призован, не се явява, не представя заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Б. М., редовно призован, явява се лично, не представя заключение по съображения, изложени в молба от 08.09.2021 г.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което 1

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора като поканва страната да изрази становище по проекта за доклад на делото.

СЪДЪТ докладва постъпилата молба вх. № 14637/21.07.2021 г., подадена от ищцата по делото, в частта, с която в изпълнение на указанията, дадени с определение № 820/08.07.2021 г. е посочена банкова сметка.

АДВ. А.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.

Запозната съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.

Представяме писмено становище по доклада на делото и по отношение на доказателствените искания. В същото има обективирано и изявление за възможността за постигане на споразумение с ответната страна.

АДВ. А.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.

Запознат съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.

АДВ. С.: Оспорвам исковата молба и допълнителната искова молба.

Поддържам депозираните отговори. Запозната съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.

Споразумение с ищцовата страна бихме могли да постигнем евентуално след изслушване на комплексната съдебномедицинска експертиза, тъй като до настоящия момент няма никакви данни, които обосновават исковата претенция. По отношение на имуществените вреди, евентуално след представяне на писмени доказателства. Отворени сме за постигане на споразумение, но с оглед очакване на събирането на доказателства.

СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните и невъзможността за постигане на спогодба между тях, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК, пристъпи към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладван с Определение № 820/08.07.2021 година, както следва:

Твърди се от ищцата в исковата и уточняващите я молби, че на 07.07.2017 2 год., при пресичане на пешеходната пътека на кръстовището на бул.

„Република“ с ул. „Девня“ в гр. Варна, е била прегазена с предната лява гума на товарен автомобил марка „Волво“ с ДК на влекача ТХ 0255 ХТ и с прикачено към него полуремарке с № ТХ 0255 ЕЕ, собственост на „АГРО 21“ ЕООД, гр. Добрич, управляван от Й. Г. Й.. В резултат на удара ищцата сочи, че пострадала тежко и непосредствено след него била откарана по спешност в клиниката по „Ортопедия и травматология“ на МБАЛ „Св. Анна“, гр. Варна, където престояла от 07.07.2017 год. до 18.08.2017 год. В този период претърпяла множество медицински операции и манипулации, всяка съпътствана с болки и страдания, включително й била поставена гипсова имобилизация. След изписването й възстановителният процес продължил с различни усложнения, като й било издадено експертно решение от ТЕЛК, което установило 56 % трайно намалена работоспособност. В настоящия период сочи като усложнение невъзможността да контролира тазовите резервоари, поради което е на памперси и не може да се самообслужва и придвижва без чужда помощ, използва инвалидна количка. Освен това описва страховите си преживявания, свързани с напрегнатост и потиснатост, мъчителни болки с парещ характер в увредения ляв крак, за които по медицински показатели не се очаква подобрение. Твърди, че не е установена каквато и да е форма на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна. По отношение на претърпените имуществени вреди сочи невъзможността си да полага труд, а получаваната пенсия за инвалидност в размер на 212 лева месечно е значително под размера на МРЗ. Отговорността на застрахователя ищцата обвързва с обстоятелството, че към момента на процесното ПТП ответното дружество е застраховало отговорността на водача на товарния автомобил, причинил удара, по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и пред него е била заведена писмена застрахователна претенция, във връзка с което страните са постигнали извънсъдебно споразумение, по което на ищцата са били изплатени 15 000 лева през май 2018 год. Настоящата претенция касае различни от вече обезщетените вреди, тъй като са 5 настъпили допълнителни усложнения в резултат на процесното ПТП, които следват по време изплащането на обезщетението. Същите се изразяват в неврологични, ортопедични и урологични проблеми, които се проявили след 08.07.2018 год. и продължават и понастоящем като се задълбочават. За отстраняването на тези нарушения в 3 здравословното й състояние ищцата сочи, че са необходими допълнителни средства, които е било невъзможно да се определят към момента на изплащане на първоначалното обезщетение. Подробно описва различните видове усложнения, така неврологичните вреди се изразяват в болки в мястото на счупването, безсъние и липса на периферна чувствителност на краката, главоболие и световъртеж, нарушен контрол на тазовите резервоари и изпускане, също увреда и усукване на гръбначния стълб. По отношение на ортопедичните вреди и усложнения сочи зараснал на криво ляв крак, за което са необходими нови операции, невъзможност за самостоятелно придвижване, използване на инвалидна количка и чужда помощ. Във връзка с урологичните смущения и невъзможността й да контролира естествените се нужди сочи непрестанния дискомфорт и невъзможността й за водене на нормални социални контакти. По отношение на претенцията за имуществени вреди ищцата излага, че последните също следват по време изплащането на обезщетение от застрахователя като обхващат периода от 03.05.2018 год. до датата на подаване на първоначалната искова молба – 16.10.2020 год. като отделно посочва по пера и стойност следните наложили се допълнителни разходи: за медикаменти за лечение на неврологични усложнения – болки, безсъние, световъртеж, липса на периферна чувствителност – по 5 лева на ден, общо 4 195 лева; за чужда помощ - по 20 лева на ден за 839 дни, общо 16 780 лева; - за рехабилитация на травмите - по 30 лева на процедура, по 2 процедури седмично за 120 седмици, общо 7 200 лева; за транспорт – месечно за двама души 60 лева, а за периода от 28 месеца1678 лева; за памперси за възрастен – по три броя на ден, за 839 дни, общо 1510 лева; за превързочни консумативи, дезинфектанти, мокри кърпички – по 4 лева на ден за 839 дни, общо 3 356 лева; за изработка на рампа за инвалиди за достъп до жилището с количка – 4 600 лева; за преустройство на дома и тоалетната в жилището за използване от инвалид – 5681 лева. За всички описани вреди, представляващи ексцес, ищцата твърди, че е предявила нова претенция пред ответното дружество, което е отказало да изплати обезщетение. Поради горното сезира съда с искане за заплащане на сумата от общо 60 000 лева, ведно със законна лихва върху нея, начиная от 07.07.2017 год.

Предявените искове са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД.

4

Ответникът ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, в срока по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими предвид липсата на заведена нова застрахователна претенция към датата на първоначално образуваното т.д.№ 1165 по описа за 2020 год. на ВОС. Не оспорва факта на ПТП, вината и противоправността на водача на автомобила, както и наличието на сключена застраховка „ГО“. Не оспорва и наличието на заведена пред него застрахователна претенция, по която е подписал извънсъдебно споразумение от 16.03.2018 год. и изплатил обезщетение в размер на 15 000 лева на 03.05.2018 год., както и не оспорва наличието на депозирано ново заявление за застрахователно обезщетение в общ размер на още 60 000 лева за впоследствие настъпили допълнителни имуществени и неимуществени вреди, по които е отказал изплащане на обезщетение. Оспорва твърдението, че описаните в исковата молба увреждания, представляващи ексцес, са получени вследствие на ПТП от 07.07.2017 год., като релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в бездействие да предприеме адекватни мерки във връзка с нужното лечение. 6 Ответникът сочи, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила конваксация /размачкване/ на ляво ходило, травматично отделяне кожата на лява пета, като е била хоспитализирана в периода 07.07.2017 год. – 18.08.2017 год. Като се позовава на данните от проведената СМЕ в досъдебното производство, твърди, че оздравителният период за посочените увреждания е с продължителност 6-7 месеца, а в Епикриза № 11270/2017 год. постоперативният статус е описан като спокоен, насрочени са контролни прегледи за 01.09.2017 год. и 15.09.2017 год., за които няма данни да са били извършени. Що се отнася до образуваното досъдебно производство ответникът излага, че същото е било прекратено по искане на пострадалата. Причинната връзка между описаните в настоящото производство усложнения в претърпените травматични увреждания вследствие ПТП от 07.07.2017 год. ответникът оспорва с довода, че освен Експертно решение № 0390/036/20.02.2019 год. на НЕЛК липсват каквито и да е доказателства за здравословното състояние на ищцата след ПТП, както и за развитието на лечението й. Счита, че представените по делото амбулаторни листи също не могат да послужат като доказателство за проведено лечение.

Със същия довод оспорва и претенцията в частта й, касаеща претърпените имуществени вреди, тъй като по делото отсъствали доказателства за реално 5 извършени разходи. На следващо място, сочи, че подписаното между страните споразумение от 16.03.2018 год. има характера на извънсъдебна спогодба, с която е уговорено заплащане на обезщетение за вредите, настъпили като пряка последица от произшествието и неговия размер, като освен това ищцата е подписала и декларация, с която се съгласява, че отношенията й с ответното дружество във връзка с образуваната щета са напълно уредени и за в бъдеще няма да има никакви претенции за вреди, произтичащи от процесното ПТП, вкл. имуществени, неимуществени вреди, пропуснати ползи, лихви и разноски. Счита, че правото на обезщетение за вреди от ексцес е обусловено от обективното проявление на ексцеса, т.е. последващо влошаване здравословното състояние на увреденото лице, което да е пряко свързано с получените при деликта увреждания, за което липсват доказателства. Намира, че като е бездействала и не е предприела необходимото лечение, ищцата сама е създала предпоставки за настъпилите усложнения, във връзка с което е и наведеното възражение за съпричиняване на вредите, представляващи ексцес. В срока по чл.372 ГПК, ищцата депозира допълнителна искова молба, с която оспорва наведените от ответника възражения както по основателността, така и по размера. Сочи се също проведено адекватно лечение след приключване на болничния престой, съпроводено с периодични посещения у дома на пострадалата от личния й лекар и други специалисти, както и съобразяване с дадените от тях предписания. Твърди, че образуваното досъдебно производство е било прекратено и обвинителен акт срещу водача Й. Г. Й. не е бил внесен, поради неправилното определяне на нанесената й телесна повреда като „средна“. Във връзка с подписаното споразумение от 16.03.2018 год. ищцата излага, че никога не се е отричала от обезщетение за евентуални бъдещи усложнения, каквито в случая счита, че са налице с оглед настъпването им след определяне на първоначалното обезщетение и предвид невъзможността за прогнозирането им към този момент. В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, с който поддържа подадения първоначален такъв, всички въведени с него възражения и оспорвания на предявените искове.