Решение № 210 от 29.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600105 по описа за 2025 година Съобразно изискванията на чл. 339 НПК, Софийският апелативен съд намери следното:

С Присъда № 17 от 05.11.2024 г. по НОХД № 401/2024 г. по описа на Окръжен съд - Перник, подсъдимият Г. А. М. е признат за виновен в това, че:

На 25.12.2022 година около 19:35 часа на територията на община Радомир, на 1111 1-6 в района на км.64+в, при управление на моторно превозно средстволек автомобил “Фиат 500L” с peг. № ******** е нарушил правилата за движение по пътищата, като водач на пътнотранспортно средство не се е съобразил с атмосферните условия- движение нощно време при намалена видимост и липса на допълнителна осветеност на пътя в извън населеното място, не е намалил скоростта на движение до тази на движещия се пред него велосипедист и не е предотвратил удара чрез действия за заобикаляне, което е било възможно и без навлизане в насрещна пътна лента, с което нарушил разпоредбите на член 20, алинея 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Г. Д. Г. от с. ***, община *** и е осъден за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, буква „В“,във вр. с чл.342, ал. 1, предложение 3-то и във вр. с чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1, вр. чл.2, ал.2 от НК му е 1 наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година. На основание чл. 66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал.1, буква „В“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предложение 3-то, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, на подсъдимия е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият е оправдан да е извършил престъплението чл. 343, ал.1, буква „В“, във вр. с чл.342, ал. 1, предложение 3-то чл.20, ал.1 от ЗДВП - като водач на пътнотранспортно средство да не е контролирал непрекъснато моторното превозно средство, което управлявал.

Така постановената присъда не е влязла в сила.

В срока за обжалване е подадена въззивна жалба от подсъдимия чрез адвокат А. В. от САК. Жалбата е с бланкетно съдържание от което е видно, че подсъдимият и неговият защитник считат присъдата за неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила по отношение размера на наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ години. Като е отправена молба за изменение на присъдата с намаляване размера на това наказание на 1 година.

След запознаване с мотивите на постановената присъда е представено допълнение към въззивната жалба със следното основно съдържание:

Според защитника постановеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години е прекомерно завишено. Съдебният състав не е взел предвид всички смекчаващи вината обстоятелства при постановяване на присъдата в тази и част. Подсъдимият има чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудово ангажиран е, грижи се за семейството си и в хода на досъдебното производство е оказал пълно съдействие за разкриване на обективната истина като добросъвестно е изложил всички обстоятелства за случилото се. Обадил се е на тел. 112, за да окаже помощ, уведомил е органите на реда и е изразил своето разкаяние за случилото се. Моли въззивният съд да вземе предвид и следните обстоятелства - Г. М. по професия е шофьор, която дейност осигурява прехраната и издръжката на семейството му. Всеки делничен ден превозва 2 децата си от Нови Хан до училищата им в град София, поради което и свидетелството му за управление на МПС, както и правото му да управлява МПС са крайно необходими за него, семейството му, тяхното препитание и нормално протичане на ежедневието им и задоволяването на техните битови потребности. Моли да бъде взета предвид и фактическата обстановка, при която се е случило процесното ПТП - пострадалият се е движил в тъмната част на денонощието, в активната за движение пътна лента почти по средата на същата, а не както би следвало най-вдясно на дясната пътна лента. Бил е облечен в тъмни дрехи без светлоотразителна жилетка, управлявал е необозначен със светлоотразители велосипед. Във кръвната проба на починалото лице е установено наличието на 2.04 промила алкохол в кръвта.

Докато кръвните проби за алкохол и наркотични вещества в кръвта на подс. Г.

М. не е открит не са били открити такива. Първоинстанционният съд е следвало да приложи чл. 55 вр. чл. 58а и по отношение на наложеното на Г. М. наказание лишаване от право да управлява МПС с оглед на всички посочени смекчаващи отговорността обстоятелства. Посочена е многобройна съдебна практика на различните съдилища в Република България в тази насока.

На съдебните прения пред САС страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Защитникът на подсъдимия моли разпоредбата на чл. 55 НК да бъде приложена и по отношение на размера на наложеното на подсъдимия кумулативно предвидено наказание лишаване от право на управление на МПС. На него ежедневно му се налага да пътува. Освен него ще пострада и цялото му семейство от това наказание. Моли да измените присъдата да бъде изменена само в тази част. Счита, че в останалата част присъдата на първоинстанционния съд е правилна.

Подсъдимият в лична защита заявява, че поддържа изцяло изложеното от защитника му. Децата му учат от години в София и няма никакъв друг вариант, освен с личен превоз да се стигне до София. Изразява съжаление за случилото се.

3

Прокурорът от Апелативна прокуратура – София намира въззивната жалба за неоснователна. Не установява основания за отмяна или изменение на първоинстанционния съдебен акт и предлага да бъде потвърдите.

В последната си дума подсъдимият заявява, че моли да бъде намален срокът на лишаването от права.

Софийския апелативен съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид, че съставът на ОС Перник е приел следната фактическата обстановка:

Н а 25.12.2022 година, около 19 и 35 часа, в тъмната част от денонощието, М. управлявал лек автомобил марка „Фиат 500L“ с ДКН № ******** на територията на община Радомир, обл. Перник. Движел се от гр.

Кюстендил към гр. София. При скорост от около 69 км/ч движейки се в средата на прилежащата му пътна лента, автомобила започнал да застига движещия се в същата пътна лента с около 11 км/ч пред него велосипедист Г.

Д. Г.. Последния управлявал велосипед, марка „DRAG SPIDER. Когато дистанцията между двете превозни средства, участници в движението, била около 80 метра, велосипедистът попаднал в двулуксовата зона на осветеност, осигурена от късите светлини на МПС. В следващия момент управлявания от М. лек автомобил застигнал пострадалия Г. Г.. На разстояние от около 1 метър вляво от десен край на платното за движение настъпил удар между задното колело на велосипеда и предната част на автомобила. Ударът бил прав и ексцентричен. В процеса на удара, велосипедът бил отхвърлен напред. Г. Г. се ударил в предния капак на автомобила отхвърлил се нагоре, като гърба и главата му осъществили контакт с предното стъкло по цялата му височина, достигайки до ръба на тавана. При следващата фаза от удара тялото било отхвърлено в посока надясно, встрани от пътя.

Свидетелите Н. М., Н. Х., Н. Н. и Х. А., служители на ОД МВР Перник, по сигнал, пристигнали на място около 20.00 часа.

Възприели, че инцидента е при квартал „Върба“ на гр. Радомир, на около 300 метра от първите къщи в платното посока гр. Кюстендил- гр.

Радомир. Установили също, че водач на лек автомобил марка „Фиат 500L“ с ДКН ******** е Г. М., който не отрекъл този факт. В близост до предната част на автомобила видели велосипед, който бил силно деформиран. В дясно от пътя, в отводнителната канавка, установили тяло на мъж, който не показвал видими признаци на живот. Подсъдимия споделил пред тях, че се движел по път I- 6 със семейството си /свидетелите Г. М., А. М., М. М. и К. М./, като на прав участък, забелязал пред автомобила си, движещ се в същата посока, в дясната част на пътя велосипедист, но не успял да реагира и да спре, при което го блъснал с дясната предна част на управлявания от него автомобил.

Вследствие на възникналото ПТП и причинените му увреждания същия ден на ******** година Г. Г., починал.

От заключението на съдебномедицинската експертиза /СМЕ/ е видно, че смъртта се дължи на съчетаната черепно- мозъчна, гръбначно - мозъчна, гръдно- белодробна и коремна травма, довела до състояние несъвместимо с живота. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.

В заключенията на назначените по делото съдебно- химически експертизи е посочено, че в изследваните проби с кръв иззети от М. не се доказва наличие на етилов алкохол и не се констатира наличие на опиати, бензодиазепини, барбитурати, кокаин, канабиобиоиди и други наркотични и упойващи вещества, а в изследваните проби с кръв, иззети от трупа на починалия Г. се доказва наличие на етилов алкохол в концентрация 2,04 промила, като не се констатира наличие на опиати, бензодиазепини, барбитурати, кокаин, канабиобиоиди и други наркотични и упойващи 4 вещества.

Видно от от заключенията на автотехническа експертиза, комплексната медико автотехническа и на трасологическата експертиза е, че пострадалият се е намирал в средна степен на алкохолното опиване.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото от първата инстанция писмени и гласни доказателства. Приетата обстановка е отразена адекватно в мотивите към присъдата и съответства на всички налични доказателства. Съдът обстоятелствено е обсъдил наличните доказателства. Това са самопризнанието на подсъдимия, показанията на всички разпитани в досъдебната фаза свидетели, от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, от веществените доказателства, предявени на страните, както и от заключенията на всички съдебни експертизи. Производството е водено по реда на чл. 373, ал. 3, вр. чл.372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК и спор между страните по фактите няма.

Поради изложеното въззивната инстанция счете, че делото е напълно изяснено от фактическа страна и на базата на това може да се направят обосновани правни изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи за правната оценка на поведението на подсъдимия и правилно е приложил нормите на НК.

Обосновано съдът е приел, че деянието е извършено по непредпазливост под формата на небрежност.

Обоснована е присъдата в оправдателната й част относно приложението на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Присъдата не се оспорва от страните по отношение на приложимия закон.

При служебната проверка настоящата инстанция установи, че първоинстанционният съд неправилно е приел в присъдата си хипотезата на чл. 20, ал. 2 НК, че подсъдимият „не се е съобразил с атмосферните условия“ като непосредствено след този израз е посочил, че според него това представлява „движение нощно време при намалена видимост и липса на допълнителна осветеност на пътя в извън населеното място“. Очевидно в случая става дума за несъобразяване с конкретните условия на видимост, а не за атмосферни условия, които да влияят на пътната обстановка и които мога да имат последица както върху степента на управляемост на моторното превозно средство, така и на видимостта /дъжд, мъгла и подобни/. Това налага присъдата да бъде изменена само по отношение на обстоятелството по чл. 20, ал. 2 НК, като подсъдимият бъде признат за виновен, че не е съобразил на скоростта на движение на управляването от него МПС с конкретните условия на видимост, а по отношение на несъобразяването с атмосферните условия като нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП следва да бъде признат за невинен и оправдан. Тази корекция на присъдата не утежнява положението на подсъдимия и не променя обстоятелствената част на обвинението и обжалваната присъда, където изрично е описано, че произшествието е настъпило именно поради несъобразяването с движението нощно време при намалена видимост и липса на допълнителна осветеност на пътя в извън населеното място. В тази насока е т. 7 от ТР № 2 от 22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК на ВКС.