Определение № 2180 от 13.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2180 гр. Пловдив, 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Румяна Андреева

Борислав Терзиев като разгледа докладваното от Борислав Терзиев Въззивно частно гражданско дело № 20265300501810 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. С. П., с ЕГН: **********, подадена чрез адвокат Г. Д. и адвокат В. К., против Определение № 774/19.01.2026 г., постановено по гр.д. № 18768/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр. с., с което е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по гр. д.

№ 18768/2024г. до приключване на спора по гр.д. № 6191/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното определение. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, като се сочи, че съдът не е взел предвид несъответствието в предмета и страните по двете дела. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото в районния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба, с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба и оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становището на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Настоящият съдебен състав намира, че същата е основателна по следните съображения:

С обжалваното Определение № 774/19.01.2026 г. по гр.д. № 18768/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр. с., производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на гр.д. № 6191/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Спряното производство е по предявен от М. С. П. иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който е поискано да се признае за установено, че същата е собственик по наследство, след смъртта на съпруга й П. И. П., на 10/18 1 идеални части от дворно място с идентификатор ***, находящо се в град ***, цялото с площ от 351 кв.м., ведно с 8/18 идеални части от източната половина от построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.1, цялата застроена върху 152 кв.м. площ, както и ведно с 8/18 идеални части от източната половина от тавана и 8/18 идеални части от общите части на сградата, 8/18 идеални части от сграда ***.2 и 10/18 идеални части от сграда ***.3, придобити по приращение съгласно чл. 92 ЗС.

По гр.д. № 6191/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр. с., ищец е Н.С.П., като предмет на спора са помещения, съставляващи жилище, а именно една стая, мивка-килер и входно антре от ул. „***“ на партерния етаж и една стая, хол-салон и кухня, намиращи се на втория етаж в двуетажната жилищна сграда с идентификатор ***.1.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

За да е налице основание за спиране по посочената разпоредба, следва да съществува връзка на обусловеност между двете производства, при която предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването или несъществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Не е достатъчно между делата да съществува само фактическа връзка или да се касае до един и същ недвижим имот, а следва решението по едното дело да е от такова естество, че да има правно значение за разрешаването на спора по другото дело.

В конкретния случай първоинстанционният съд е приел, че е налице преюдициалност, като се е мотивирал единствено с обстоятелството, че по гр. д. № 6191/2020 г. предмет на спора бил „същият имот“. Съдът не е изложил конкретни фактически и правни съображения относно това кое правоотношение, предмет на разглеждане по гр.д. № 6191/2020 г., обуславя изхода на спора по настоящото производство.

Липсва анализ на конкретните права, претендирани по двете дела, както и на обема и местоположението на недвижимите имоти и части от сградата, предмет на отделните производства. Не е посочено по какъв начин решението по гр.д. № 6191/2020 г. ще обвърже страните по настоящото производство и ще обуслови разрешаването на предявения от М. С. П. иск за собственост.

Обстоятелството, че жилищната сграда с идентификатор ***.1 представлява един кадастрален обект, не е достатъчно само по себе си, за да обоснове наличие на преюдициалност. В рамките на една сграда могат да бъдат предмет на различни производства различни самостоятелни обекти, реални части или идеални части от правото на собственост, поради което следва да бъде установено конкретното застъпване на спорните права и зависимостта между тях.

Същевременно, от данните по делото се установява, че ищците по двете производства са различни лица – по гр.д. № 6191/2020 г. ищец е Н.С.П., а по настоящото производство ищец е М. С. П.. Поради това за да се приеме, че първото дело има преюдициално значение за настоящото, следва да бъде установено конкретно правоотношение, което ще бъде разрешено със сила на пресъдено нещо по първото дело и чието установяване е правна предпоставка за разрешаването на спора по настоящото дело.

В случая такава обективна зависимост не е обоснована в обжалваното 2 определение. Самото обстоятелство, че ответниците по двете дела са едни и същи лица, не е достатъчно, за да се приеме наличие на преюдициалност, без да бъде установено, че решението по първото дело ще разреши правоотношение, което е обуславящо за предявения по настоящото дело иск.

Не следва да бъде споделено и разбирането, че самото наличие на спор относно помещения, находящи се в същата жилищна сграда, обуславя необходимостта от спиране на настоящото производство. От значение е неформалното съвпадение на кадастралния идентификатор на сградата, а конкретната правна и фактическа връзка между спорните права.

При това положение настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е направил необоснован извод за наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, без да изложи необходимите фактически и правни съображения, обосноваващи конкретната връзка на обусловеност между двете производства.

Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Районен съд - Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

По доказателствените искания:

Частният жалбоподател е поискал да бъде изискано и приложено гр.д. № 6191/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ако същото не е приложено по настоящото дело, както и да бъде прието като писмено доказателство Определение № 14219/05.11.2025 г. по гр.д. № 18589/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Доказателствените искания следва да бъдат оставени без уважение като неотносими към предмета на настоящото производство. Предмет на въззивната проверка е правилността на обжалваното определение за спиране на производството на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което за разрешаването на частната жалба е необходимо да се прецени наличието на твърдяната връзка на преюдициалност въз основа на установените по делото данни. Изискването и прилагането на цялото гр.д. № 6191/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив не е необходимо за произнасянето по частната жалба, доколкото предметът и страните по двете производства са индивидуализирани в необходимата за настоящата проверка степен.

Представеното Определение № 14219/05.11.2025 г. по гр.д. № 18589/2024 г. на Районен съд – Пловдив също не е относимо към правилността на обжалваното определение, доколкото постановеното по друго производство определение не обвързва настоящия съд при преценката за наличието на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Поради изложеното доказателствените искания следва да бъдат оставени без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания, направени с частната жалба от М. С. П..

ОТМЕНЯ Определение № 774/19.01.2026 г., постановено по гр.д. № 18768/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XIV гр. с., с което на 3 основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на гр.д. № 6191/2020 г., XVII гр.с., по описа на Районен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Пловдив, XIV гр. с., за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4