Решение № 1880 от 28.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1880 гр. Бургас, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20252120106332 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.С. *** 6, с която се моли съда да признае за установено по отношение на ответника Ц. П. Я., ЕГН **********, с адрес гр. Б. *****, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца в общ размер на сумата от 285,39 лева – сборна главница, дължима съгласно договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от *** г. и съответните общи условия към него, обективирана в следните фактури и относно следните вземания: фактура № *** от 05.05.2023г., фактура № *** от 05.06.2023 г., обединени във фактура № *** от 05.08.2023г. за клиентски номер ***, от която сумата 85,95 лв. – задължения за предходен период 05.04.2023г. – 04.06.2023г., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договора за мобилни услуги, формирани както следва: 35,77 лв., дължими за периода от 05.04.2023г. до 04.05.2023г., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и 50,18 лв., дължими за периода от 05.04.2023г. до 04.06.2023г., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договора за мобилни услуги и сумата 199,44 лв. дължима неустойка за прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от *** г., представляваща три стандартни месечни такси, ведно със законната лихва за забава върху сборната главницата от 285,39 лв. от 28.04.2025 г. до изплащане на вземането,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № *** от 29.04.2025г. по ч.гр.д. № 2963/2025г. на БРС.

Ищецът твърди, че договорните отношения са породени от подписването на договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от ***г. Сочи се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора, вследствие на което същият е бил прекратен едностранно от ищеца на 31.07.2023г. Сочи се, че към 05.08.2023г. длъжникът е имал задължения за предходни периода в размер на 85, 95 лева. Задълженията за предходен период били обединени във фактура № *** от 05.05.2023г. и фактура № *** от 05.06.2023г., като във всяка една от тях подробно било описано как е формирано вземането, а именно:

35, 77 лв. били дължими за периода от 05.04.2023г. – 04.05.2023г., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от ***г. и 50, 18 лв., дължими за период 05.05.2023г. – 04.06.2023г., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от ***г. Всички 1 задължения на ответника, в общ размер от 285, 39 лв. били обединени във Фактура № ***/05.08.2023г. за клиентски номер ***, със срок на плащане 15 дни от датата на издаването й.

Сочи се, че към датата на издаване на заповедта, сумата не била изплатено от ответника.

Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор по исковата молба. Оспорва се като неоснователна претенцията за сумата от 85, 95 лв., представляваща абонаментни такси и такси за потребление, като се твърди, че от представените доказателства не може да се установи точно как е формирана претендираната сума, какви конкретни услуги са начислявани, дали същите са реално предоставени и потребени от ответника, както и дали са били начислени съобразно уговореното в договора. Освен това посочените в исковата молба суми не кореспондирали изцяло на уговорения в договора абонамент, като липсвала разбивка относно начислените допълнителни услуги, потребление и начина на формиране на крайния размер на задължението. Не били представени и детайлизирани справки за потребление, поради което претенцията се оспорва като недоказана.

Оспорва се като неоснователна и претенцията за заплащане на неустойка в размер на 199, 44 лв., представляваща три абонаментни месечни такси, като се твърди, че липсват доказателства по какъв начин е прекратен договора и дали до ответникът е достигнало валидно писмено изявление на ищеца за развалянето му по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД. В тази връзка се изтъква, че самото неплащане на задълженията не води автоматично до прекратяване или разваляне на облигационното правоотношение. Наред с това се оспорва като нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП клаузата за заплащане на неустойка, поради нарушаване изискването за добросъвестност.Оспорват се приложените към исковата молба документи, като се излагат доводи, че същите са частни документи и не се ползват с материална доказателствени сила относно удостоверените с тях обстоятелства. Оспорва се твърдението, че така начислените суми са станали надлежно изискуеми, както и че ответникът е бил редовно уведомен за тях съгласно изискванията на договора и приложимите общи условия. Твърди се, още че договорът не отговора на изискванията за ясен и четлив шрифт съгласно потребителското законодателство, което също обуславяло недействителност на съответните клаузи, респ. на целия договор.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не изпраща представител, но с писмена молба се взема становище по същество и се поддържат предявените искове.

Ответникът в съдебно заседание, чрез назначения особен представител оспорва исковете.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр.чл. 86 ЗЗД, като същите са допустими.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителните искове, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателствени средства, приложени към заявлението, въз основа на което е било образувано заповедното производство:

Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от ***г., подписан от ответника, с който е уговорено предоставянето на ответника на мобилни услуги и цената на месечния абонамент – 39, 99 лв. и след изтичане на срока на договора – 49, 99 лв. В т.9 от договора за мобилни услуги е уговорена неустойка при прекратяване на договора по вина на абоната в размер на три месечни такси и по договор за мобилна услуга и разликата между преференциалната и стандартната цена на предаденото устройство. Представено е заявление за активиране на услугата.

Представени са и преписи от подписани от абоната декларация-съгласие, че ответника е получил екземпляр от общите условия на ищеца, както и информацията по чл. 4, ал. 1 ЗЗП и чл. 226 ЗЕС.

Представени са и описаните в исковата молба фактури, издадени от мобилния оператор за процесния период, ведно с детайлно потребление на ползваните услуги. Представени са и Общи условия на Йеттел България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, действали за процесния период.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят в законоустановения срок е предявил исковете за установяване на 2 вземането, които са допустими.

Несъстоятелно се явява и възражението на особения представител за недължимост на процесните суми, поради нищожност на договора, поради противоречието му с изискванията на ЗЗП. Следва да се посочи, че процесният договор за мобилни услуги съставляват индивидуален договор при общи условия по смисъла на чл.228, ал.1 от ЗЕС, като поради обстоятелството, че страни по него са юридическо лице, което предоставя услуги като част от своята търговска дейност в частния сектор, поради което има качеството на "Търговец" по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, както и физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на "Потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при уреждане на отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е осигуряване на защита на някои от основните права на потребителите, в това число и на правото на защита на икономическите им интереси при неравноправни договорни условия. По силата на валидно възникналото облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и вноски. В договора се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договора откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. В процесния договор са предвидени условията за ползване на предоставяните услуги – срока на действие, ясно и разбираемо е посочен вида на предоставяната услуга - мобилен интернет или услуги, за каквито услуги са издавани и фактурите, посочен е и приложимия абонаментен план, който няма данни да е изменян едностранно от оператора през срока на действие на договорите. Следователно абонатът е бил наясно още при сключване на договора какви услуги ще му бъдат предоставяни и каква цена ще дължи за тях, като е поел задължение да заплаща уговорената месечна абонаментна такса. В договора е удостоверено, че абонатът е запознат, получил е и е съгласен да спазва общите условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги на оператора. При така създадената между страните облигационна обвързаност по ненаименован Договор за услуги при предварително установени от едната страна Общи условия, предпоставка за валидност е приемане на същите от насрещната страна, тъй като установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общи условия стават задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. От приетата по делото Декларация - съгласие се установява, че абонатът изрично е декларирал, че е получил Общите условия на дружеството - ищец. С подписа си, който не е оспорен, абонатът е удостоверил, че ги приема и се задължава да спазва.

В този смисъл не са налице основанията за съществуване на предпоставките за нищожност на договорите, поради противоречието им с нормата на чл.228 от ЗЕС като същите са редовни от външна страна и обвързват страните. Анализа на договора за мобилни услуги установява, че същият отговарят на формалните изисквания на специалният закон, а имено на чл.228, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗЕС, като наред, с това в него не се съдържат клаузи, които да попадат в приложното поле на чл.143 от ЗЗП, което да води до тяхната нищожност, поради неравноправен характер.

По исковете за изпълнение на договора за мобилни услуги съдът намира, че от гореописаните, приети по делото документи по категоричен начин се установява възникването и развитието между страните на облигационно отношение – по договор за мобилни услуги и предоставяне на интернет, което ги обвързва и е действало в рамките на заявения от ищеца период.