Определение № 433 от 16.08.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 433 гр. Враца, 16.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ана Б. Ангелова-Методиева при участието на секретаря Христина Т. Цекова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно наказателно дело № 20231400200569 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.

Образувано е въз основа на молба с вх. №4818/31.07.2023г. по описа на Окръжен съд – Враца, подадена от л.св. П. П. П., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, чрез адв. В.С. от АК Враца, с която отправя искане за УПО от неизтърпения остатък от наложеното му наказание.

С писмо с вх.№5037/10.08.2023г. от Затвора – Враца е препратена молбата на л.св.П. за условно-предсрочно освобождаване, ведно със затворническото досие, становище на Началника на Затвора – Враца, доклад за оценка на риска от рецидив по чл.155 ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата.

В съдебно заседание, осъденият П. П. П. участва чрез видеоконферентна връзка по чл.439, ал.4 НПК, като поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.Същият счита, че отговаря на условията за условно – предсрочно освобождаване.

Адв. В.С. – договорен защитник е преупълномощила адв.Ц. С. да осъществи защитата на л.св. П..

В съдебно заседание, адв.С. поддържа молбата на П. за условно-предсрочно освобождаване и излага подробни аргументи. Същата изтъква, че видно от досието на л.св. в него липсва първоначален доклад за анализ на риска от вреди по време на изтърпяване на наказанието, а в същото време в доклада, послужил за изготвяне на доклад във връзка с подадената молба за УПО, на 1-ва стр. е посочено, че такъв е наличен. Този първоначален доклад би следвало да е от началото на изтърпяване на наказанието, а е видно, че са отразени факти и обстоятелства след проведена работа с него, които са буквало копи пейст, което поражда съмнения за това 1 дали реално е провеждана работа с л.св. П.. Възразява и срещу констатацията в доклада, че основното, на което се набляга, са предходните му криминални прояви, които според адв. С. са взети предвид от съда постановил присъдата, която се изтърпява, и не следва да се вземат предвид в производството по УПО. Цитира съдебна практика - определение № 744 от 15.08.2022г. на АС по ЧНД 868/2022г., където е упоменато това обстоятелство, че в производствата по УПО не следва да се отчита предходната съдимост на лишения от свобода. В заключение адв. С. посочва, че при липса на каквито и да е данни за нарушаване и спазване на правилата, счита че института по УПО е предвиден в НПК и следва да бъде приложим при всяка една ситуация, при която са налице законовите изисквания.

А.М., инспектор "Режимна дейност" към Затвора – Враца, изразява становище за неоснователност на молбата с доводи, че при осъдения П. е започнала корекционната работа, но плана на присъдата не е изпълнен в пълен обем.

Становището на администрацията на Затвора - Враца е, че лишения от свобода не отговаря на изискванията на чл.439а НПК и молбата му не следва да бъде уважена.

Излага още съображения, че освобождаването предсрочно е изключение от общия принцип, в който лишеният от свобода е длъжен да изтърпи наложеното му наказание "лишаване от свобода". Излага доводи, че в последните месеци се наблюдават усилията на държавата, насочени към превъзпитаване на обществото, като се засилват санкциите, именно за нарушители, които управляват МПС след употреба на алкохол и наркотици. Счита, че от настоящето наказание л.св.П. е изтърпял минимума, но липсват категорични доказателства за поправянето на същия за да бъде довършен процеса на поправяне и превъзпитание, процесът трябва да е двустранен, както от администрацията, така и от лишеният от свобода.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава моли за определение, с което съда да остави без уважение молбата на П. за УПО от неизтърпяната част на наказанието. Изцяло поддържа становището на н-ка на затвора, като в случая е доказано, че лишеният от свобода системно е злоупотребял с алкохол, пренебрегвал е тази злоупотреба като основен фактор. Целите и задачите по плана не са изпълнени в пълен обем.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

С протоколно определение 23.05.2023г. по НОХД № 486/2023г. по описа на Районен съд – Враца на осъденото лице П. П. е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 4 месеца, което да бъде изтърпяно при "общ" режим на основание чл.57, ал.1, т.3 НК.

Наказанието "лишаване от свобода" за срок от 4 месеца по НОХД № 486/2023г.

2 по описа на Районен съд – Враца е приведено в изпълнение на 26.05.2023г., и до момента фактически е изтърпял 2 месеца и 20 дни, с остатък към настоящия момент е 1 месец и 10 дни.

При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.

Не е изготвяна първоначална оценка на риска от рецидив, съгласно чл. 122а, ал.

2 от ППЗИНЗС и методиката за оценка на риска, според която осъдени с наказание до 6 месеца "лишаване от свобода" не се изготвя оценка на риска от вреди.

В първоначално изготвения доклад за анализ на риска от вреди по време на изтърпяване на наказанието е отразено, че лицето омаловажава деянието. Няма изцяло критично отношение към извършеното престъпление, не осъзнава връзката между престъпното поведение и прекомерната употреба на алкохол. Устно декларира желание за спазване на законовите разпоредби след освобождаване, но мотивацията му за промяна модела на употреба на алкохол е неустойчива.

Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е отчетен в ниски стойности. Не е проявил дискриминационни нагласи към малцинствените групи в затвора.

Рискът от суицид и самоувреждане е с ниски стойности към момента. Не споделя за суицидни мисли и автоагресивни прояви.

В изготвения план за осмисляне на престоя в ЗООТ като цели и задачи са заложени: осъзнаване на личната отговорност за извършеното правонарушение и факторите с негативно въздействие; осъзнаване на вредите и зависимостта на престъпленията от употребата на алкохол; мотивация участие в предлаганите ресоциализационни мероприятия; ограничаване на участието в субкултурални дейности и недопускане на дисциплинарни нарушения; овладяване на първоначално констатирани трудности в адаптационния период, съхраняване на психическото и физическо здраве, поддържане на емоционален баланс.

Не е изготвяна междинна оценка, тъй като методиката за оценка на риска не изисква такава. Оценката на риска от вреди на правонарушителя е актуална, същата е изготвена след постъпването му в затвора на 06.06.2023 г.

Посочено е в доклада по чл.155 ЗИНЗС, че л.св. П. е изявил желание за консултация с паразитолог, тъй като според него в тялото му има дървеници, термити и други насекоми, които му причиняват дискомфорт. По този повод е извършена консултация с инспектор психолог, в която е отразено, че е възможно л. св. да изпитва гактилни халюцинации. По повод на негово последващо оплакване е извикан екип от ЦСМП гр. Монтана, отразено в ДЗ № 7320/03.07.2023 г. л. св. П. е закаран до болнично 3 заведение, където са направени необходимите изследвания. В издадения амбулаторен лист е отразено, че лицето постъпва със следните оплаквания: стягане в гърдите и чувство, че има паразити в тялото си. Констатацията на лекуващия лекар е, че той е в добро общо състояние и му е назначена терапия с диазепам.

В социалния доклад е посочено, че след изтичане на определения адаптационен период в общежитието и след преценка на актуалното психическо състояние и индивидуалните особености, л.св. П. на 17.07.2023 г. е представен на комисия по чл.

35, ал. 3 от Г1ПЗИНЗС за разпределение на лишените от свобода до работни обекти.

Съгласно изготвения протокол от заседанието на комисията по отношение на осъдения е изразено заключение - без извеждане на работни обекти.

По тази причина л. св. П. не е извеждан на работа на външни работни обекти, в т. ч. и на такива с охрана. Същият не е подавал молби за работа по обявите за свободни работни места в общежитието, които се поставят на общодостъпни места за лишените от свобода.

Основната работа провеждана с л. св. до настоящия момент е насочена единствено към съхраняване на психическото и физическото му здраве, изразяваща се в провеждани регулярни срещи освен с ИСДВР, с инспектор психолог и с медицинското лице в ЗООТ.

От постъпването му в затвора до момента няма регистрирани дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не е награждаван, поради липса на предпоставки за това, а именно системни положителни прояви за продължителен период от време.

Посочено е в доклада, че предстои включването на л.св. П. в индивидуалнооценъчен модул "Подготовка живот на свобода", който е задължителен и предназначен за всички лишени от свобода, които са с остатък до 3 месеца от наказанието лишаване от свобода /чл. 157а от ЗИНЗС/. Провеждането му не цели корекционно въздействие, а запознава л. св. с предлаганите възможности от държавните институции за попълноценна ресоциализация и дава възможност за осъществяване на плавен преход към условията на свобода чрез самостоятелно формулиране на краткосрочни и постижими цели.

По отношение на настоящото правонарушение л. св. П. признава вината си, като изказва съжаление за настъпилите вредни последици, но пренебрегва злоупотребата с алкохол, като основен фактор за реализираното деструктивно поведение.

Видно от свидетелството за съдимост настоящото правонарушение не е единична криминална проява на лицето. В минало си л. св. П. има реализирани и други престъпления, част от които са с идентичен характер, без наложените по- леки наказания да са коригирали поведението му, което е индикатор за наличието на неустойчивост на нагласите.

4

Липсата на деструктивни прояви до настоящия момент е положителна тенденция в поведението, но периодът на престой в ЗООТ е недостатъчен, за да се прецени степента на формирана у П. самокритичност и желание за промяна в нагласите за недопускане на бъдещи закононарушения.

От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

По отношение на л. св. П. първата предпоставка формално е налице.

Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на затворническата администрация.

Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са описани в горното изложение, поведението на л. св. П. по време на изтърпяване на наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването им и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК.

В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е видно, че не се е поправил в пълна степен. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода.