Решение № 5355 от 15.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 15.07.2019 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР

ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретар А.Ламбева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3961 по описа на 2019 година , за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК

/въззивно обжалване/.

В. гр.д. №3961/2019 г по описа на СГС е образувано :

- по въззивна жалба на “Т.С.” ЕАД *** срещу решение №319494 от 22.01.2018 г постановено по гр.д.№25616/2016 г на СРС , 52 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.150 ал.1 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу О.Х.Г. ЕГН ********** *** , да бъде признато за установено срещу Г. , че същата дължи разликата над 1746,85 лева до предявения размер от 2973,58 лева – незаплатена топлинна енергия за ап.№19 в гр.София бул.*******за периода м.04.2012 г – м.04.2014 г , ведно със законната лихва от 31.05.2012 г до окончателното заплащане на сумата ; както и разликата над 284,97 лева до предявения размер от 604,67 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 31.05.2012 г – 22.05.2015 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.06.2015 г по ч.гр.д.№30515/15 г на СРС , 52 състав .

Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските ;

- и по въззивна жалба на О.Х.Г. ЕГН ********** *** срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която е признато за установено по искове на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.150 ал.1 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу Г. , че същата дължи сумата от 1746,85 лева – незаплатена топлинна енергия за ап.№19 в гр.София бул.*******за периода м.04.2012 г – м.04.2014 г , ведно със законната лихва от 31.05.2012 г до окончателното заплащане на сумата ; както и сумата от 284,97 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 31.05.2012 г – 22.05.2015 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.06.2015 г по ч.гр.д.№30515/15 г на СРС , 52 състав .

Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът “Т.С.” ЕАД излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/ , тъй като съдът е следвало да кредитира ССЕ и да вземе предвид , че със сумите „за връщане“ от изравнителните сметки са намалени задълженията за процесния период . Излагат се и неотносими доводи за „неоснователно обогатяване“ от потребител за стопански нужди . Според ОУ /2008 г / след изтичане на 30-дневен период се дължи плащане на прогнозните сметки респ.възникват вземания за лихви за забава върху тях .

Въззивникът О.Х.Г. излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/. Между страните няма сключен валиден договор за доставка на топлинна енергия и Г. не е обвързана от ОУ и договор с третото лице помагач . Не са представени доказателства за проверки на общия топломер и за 72 часови изпитвания на абонатната станция . Не са представени данъчни фактури . Начисляват се лихви върху прогнозни сметки . Имотът почти не се ползва и не са отчитани водомерите . Г. е имала желание да заплати разсрочено задълженията си и не е дала повод за образуване на делото .

Третото лице “Т.с.”

ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба.

Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С.” ЕАД на 31.01.2019 г и е обжалвано в срок на 14.02.2019 г . Решението на СРС е връчено на въззивника Г. на 08.02.2019 г и е обжалвано в срок на 20.02.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

По жалбата на О.Г.

Правилно СРС приема

, че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153