Решение № 526 от 29.05.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Перник, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело № 20241720105408 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че е сключил с ответницата С. С. Л. договор за кредит № 000LD-R-070081 на 05.10.2020 г., по силата на който й е предоставил безлихвен кредит в размер на 4500 лв. Ответницата просрочила пет вноски по кредита, поради което същият бил обявен за предсрочно изискуем. Предвид неплащането на дължимата главница ищецът претендира следните суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 775 от 26.03.2024 г. по ч.гр.д. № 1311/2024 г. на Районен съд Перник:

- 4500 лв. главница, ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл.

417 ГПК - 22.03.2024 г. до окончателното заплащане на вземането;

- 600,36 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху съответната просрочена главница за периода от 28.10.2022 г. до 21.03.2024 г. (Един е искът за двете фрагментирани в заявлението и в исковата молба обезщетения от 16,23 лв. върху просрочената редовно падежирала главница от 625 лв. за периода от 28.10.2022 г. до 22.03.2023 г. при съобразяване на всеки съответен падеж и всяка съответна вноска, и от 584,13 лв. върху цялата изискуема главница за периода от 23.03.2023 г. до 21.03.2024 г.) Претендира разноски.

Ответницата оспорва иска като частично неоснователен, като твърди, че е платила част от задълженията по кредита преди образуване на заповедното производство, а именно – в рамките на предходно образувано изпълнително дело. Процесуалният й представител претендира разноски, тъй като е предоставил безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото 1 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства, че са сключили процесния договор за безлихвен кредит, че ответницата е усвоила кредит в размер на 4500 лв., че не е погасила пет вноски от по 125 лв. с падежи на 28.10.2022 г., 28.11.2022 г., 28.12.2022 г., 28.01.2023 г. и 28.02.2023 г., че кредитът е предсрочно изискуем от 23.03.2023 г., както и че е уговорено обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената главница.

Спорът е концентриран върху въпроса извършвани ли са плащания преди образуване на заповедното производство по настоящото дело.

Установява се, че за задълженията по същия кредит е било образувано предходно заповедно производство – ч.гр.д. № 1788/2023 г. на ПРС, по което са издадени заповед за незабавно изпълнение № 1037 от 27.04.2023 г. и изпълнителен лист по реда на чл. 417-418 ГПК. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано ИД № 2156/2023 г. по описа на ЧСИ С. Б., рег. № 753 при КЧСИ. В рамките на това изпълнително дело са събрани принудително суми от длъжника, като в полза на банката като взискател са извършени две плащания – на 12.10.2023 г. за сумата от 664,60 лв. и на 07.11.2023 г. за сумата от 301,55 лв.

С постановление от 06.12.2023 г. изпълнителното дело е било прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, а кредиторът не е предявил иск по чл. 422 ГПК и на основание 415, ал. 5 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са обезсилени.

При служебно извършени от съда изчисления и при съобразяване на правилото за поредността на прихващане на плащанията по чл. 76, ал. 2 ЗЗД (първо се погасяват лихвите, след това главницата) се установява следното:

Със сумата от 664,60 лв., платена на 12.10.2023 г., е погасена:

1. натрупаната до този момент лихва в размер от 329,51 лв.;

2. главница в размер от 335,09 лв. (=664,60-329,51).

Със сумата от 301,55 лв., платена на 07.11.2023 г., е погасена:

1. натрупаната в периода от 13.10.2023 г. до 07.11.2023 г. лихва в размер от 39,46 лв. върху непогасената главница от 4164,91 лв. (=4500-335,09);

2. главница в размер от 262,09 лв. (=301,55-39,46).

След тези две плащания непогасена е останала главница в размер на 3902,82 лв.

(=4500-335,09-262,09). Върху нея за периода от датата, следваща последното плащане – 08.11.2023 г., до 21.03.2024 г. се следва обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизащо на 197,91 лв.

С оглед на изложеното предявеният иск по чл. 430, ал. 1 ТЗ е основателен за сумата от 3902,82 лв., а следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 4500 лв., а искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата от 197,91 лв. за периода от 08.11.2023 г. до 21.03.2024 г., а следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 600,36 лв. и за периода от 28.10.2022 г. до 07.11.2023 г.

По разноските:

2

В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер от 138,58 лв., от които 88,58 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. От тях, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, при заповедна претенция в общ размер от 5210,36 лв. и основателност на исковите претенции до сумата от 4100,73 лв., на ищеца се следват 78,70 % или 109,07 лв.

В исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер от 638,58 лв., от които 88,58 лв. държавна такса, 450 лв. депозити за експертизи и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. От тях, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, при искова претенция в общ размер от 5100,36 лв. и основателност на исковите претенции до сумата от 4100,73 лв., на ищеца се следват 80,40 % или 513,42 лв.

Процесуалният представител на ответника му е оказал безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА му се следват разноски както за заповедното, така и за исковото производство. Съдът определя като справедливо възнаграждение за заповедното производство в размер от 240 лв. с ДДС, от които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени 21,30 % или 51,11 лв. с ДДС. За исковото производство следва да бъде определено възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, каквато е и претенцията на адвоката (л. 54). От тях, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени 19,60 % или 94,08 лв.

Съдът установи, че ищецът следва да доплати държавна такса за разглеждане на заповедното заявление и на исковата молба. При дължима държавна такса в заповедното производство от 104,21 лв. (5210,36х2%) е внесена сумата от 88,58 лв., тоест следва да бъде доплатена сумата от 15,63 лв. При дължима държавна такса в исковото производство от 102 лв. (5100,36х2%) е внесена сумата от 88,58 лв., тоест следва да бъде доплатена сумата от 13,42 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че С. С. Л., ЕГН **********, дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД следните суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 775 от 26.03.2024 г. по ч.гр.д. № 1311/2024 г. на Районен съд Перник:

- 3902,82 лв. главница по договор за кредит № 000LD-R-070081 от 05.10.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 417 ГПК - 22.03.2024 г. до окончателното заплащане на вземането;

- 197,91 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху съответната просрочена главница за периода от 08.11.2023 г. до 21.03.2024 г.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 430, ал. 1 ТЗ за разликата до пълния предявен размер от 4500 лв. и иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 600,36 лв. и за периода от 28.10.2022 г. до 07.11.2023 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. С. Л., ЕГН **********, да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, сумата от 109,07 лв., представляваща 3 разноски в заповедното производство, и сумата от 513,42 лв., представляваща разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат 177492004, сумата от 51,11 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана на С. С.

Л. безплатна правна помощ в заповедното производство, и сумата от 94,08 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана на С. С. Л. безплатна правна помощ в исковото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, да заплати по сметка на Районен съд Перник сумата от 15,63 лв., представляваща неплатена дължима държавна такса за разглеждане на заповедното заявление, и сумата от 13,42 лв., представляваща неплатена дължима държавна такса за разглеждане на исковата молба.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4