Определение № 4550 от 06.12.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4550 гр. Варна, 06.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20223100500422 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано във връзка с подадена молба вх. № 15879/01.07.2022 г. от Д. С. И., чрез адв. А. Г., с която е направено искане по реда на чл. 248 от ГПК за изменение в частта за разноските на Решение

№ 669/25.05.2022 г., постановено по настоящото дело. В молбата се излага становище за недължимост на разноските за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна „Елпак“ ЕООД изразява становище за допустимост, но неоснователност на молбата.

За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 50798/13.12.2021 г., депозирана от „Елпак“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Д-р ........, представлявано от управителя П А К, чрез адв. Иван-А. Ч. Н. от САК, със съдебен адрес гр.

София, СО – район „Триадица“, ул. „........, срещу Решение № 1600/08.11.2021 г., постановено по гр. дело № 11251/2020 г. по описа на ВРС, X VI-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивното дружество иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на Д. С. И., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „......... да му заплати сумата от 3339.12 лв., представляваща част от претърпяна от дружеството имуществена вреда в размер на 3 900 лв., представляваща стойността на новите части, необходими за ремонта на собствения му автомобил Дачия Логан с peг. № В .... КН, стойността на боята, материалите за боядисване, труда за извършване на ремонта и стойността на превоза до оторизиран сервиз, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за претърпяната вреда от датата на извършване на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на сумата.

С решение № 669/25.05.2022г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е отменил изцяло решение № 1600/08.11.2021г., постановено по гр. дело

№ 11251/2020г. по описа на ВРС, XVI-ти състав и вместо него е осъдил Д. С. И., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „........., със съдебен адрес гр. Варна, ул. „........, чрез адв. А. Г., да заплати на „Елпак“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Др ........, представлявано от управителя П А К, със съдебен адрес гр. София, СО – район „Триадица“, ул. „........, чрез адв. Иван-А. Ч. Н. сумата от 3 339.12 лв., претендирана като 1 част от претърпяна от дружеството имуществена вреда в размер на 3 900 лв., представляваща стойността на новите части, необходими за ремонта на собствения му автомобил Дачия Логан, peг. № В .... КН, стойността на боята, материалите за боядисване, труда за извършване на ремонта и стойността на превоза до оторизиран сервиз, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за претърпяната вреда от датата на извършване на непозволеното увреждане – 08.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 203, ал.2 от КТ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В резултат на това произнасяне в полза на „Елпак“ ЕООД са присъдени разноски за първа инстанция в размер на 1056 лв. и разноски за въззивна инстанция в размер на 623.78 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В молбата се излагат доводи, че с решението си въззивният съд не е съобразил, че адвокатското възнаграждение за въззивното производство е заплатено от трето за процеса лице, а не от ищеца.

Настоящият състав приема за неоснователно възражението за недължимост на разноските за адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Съгласно дадените в ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, само когато е доказано извършването на разноски от страната в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК, поради което в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане от страната, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.

В конкретния случай, от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 09.03.2022г. се установява, че адвокатското възнаграждение, дължимо от „Елпак“ ЕООД на адв. Иван-А. Ч. Н., е уговорено да се заплати по банков път от „Елпак Лизинг“ ЕООД. От представеното по делото платежно нареждане от същата дата е видно, че уговореното възнаграждение е заплатено на основание сключения договор за правна помощ и от посоченото в договора лице. За възникване отговорността за разноски в исковия процес е от значение дали разноските са реално извършени, като не е от решаващо значение кой е платил възнаграждението в полза на поелия защитата по делото адвокат /в този смисъл определение № 825/14.12.2013г. на ВКС, III-то г.о., постановено по ч.гр.д. №1070/2013г./.

Страните по договора за правна защита са постигнали съгласие за размера и начина на плащане на адвокатското възнаграждение, като без значение за дължимостта му са вътрешните отношения между доверителя и третото лице, задължило се да заплати на довереника уговореното възнаграждение. Съдът, като е присъдил разноски за въззивното производство, е приел, че същите са доказани и реално сторени от страната, поради което не намира основание за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските.

С оглед на изложеното, съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 15879/01.07.2022 г. от Д. С. И. за изменение в частта за разноските на решение № 669/25.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 422/2022 г. по описа на ВОС., по реда на чл.248 от ГПК.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3