Определение № 2755 от 22.12.2020, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2755 гр. София , 16.12.2020 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20201000503961 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.

С определение № 26025/16.09.2020 г. по гр.д.№ 2706/2020 г. СГС, 1-1 състав е прекратил производството по делото, тъй като било установено, че ответниците по иска Г.

С. А. и С. Б. М. са починали на 10.04.2017 г. и на 20.04.2008г. или преди завеждането на иска, поради което искът бил предявен при начална липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване правото на иск.

Срещу това определение е подадена частна жалба от „Слатина – Булгарплод“ ООД – ищец по първоинстанционното дело, с която моли то да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа, че мотивите на съда са релевантни единствено по отношение на двамата починали ответници, но не и спрямо останалите - М. Б. К., К. Б. С., И. С. М., М. Д. М., М. К. П. и И. К. М..

Съдът като обсъди представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по подадена на 02.03.2020 г. искова молба, с която „Слатина-Булгарплод“ ООД е предявило против Г. С. А., С. Б. М., М.

Б. К., К. Б. С., И. С. М., М. Д. М., М. К. П. и И. К. М. положителен установителен иск по чл.124 ГПК за право на собственост върху Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18138/24.07.2017г. на изп.директор на АГКК с площ 2279 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-за друг вид строителство, при съседи: поземлени имоти с идентификатори *** и ***, стар номер 1862, кв.4.

Формулиран е и петутим на основание чл.537, ал.2 ГПК съдът да отмени нотариален кат за собственост, вписан в АВ с вх.№ 26569/12.05.2006г., акт № 196, том LXI.

1

След провеждане процедура по чл.131 ГПК по връчване на ответниците препис от исковата молба и приложенията, съобщенията до Г. С. А. и С. Б. М. са върнати с отбелязване, че са починали.

Съдът е изискал данни и видно от справките от НБД Население Г. С. А. е починал на 10.04.2017 г., а С. Б. М. на 20.04.2008 г.

С т.2 от TP № 1/09.07.2019г. по тълк.д.№ 1/2017г., ОСГТК на ВКС е разяснено, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. С отпадането на материалната правоспособност се прекратява и процесуалната такава, а това изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение с починалото лице. В случая не се касае за нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127 и чл.128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл.129 ГПК, а до липса на процесуална легитимация, поради което е недопустимо процесът да продължи по реда на чл.227 ГПК в лицето на правоприемниците. Процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възникнало, то не може да бъде продължено при условията на чл.227 ГПК.

В случая обаче е налице липса на процесуална легитимация по отношение на двама от ответниците. От съществено значение е какво е другарството на ответниците при така предявените субективно съединени срещу тях искове. Настоящият състав намира, че в случая е налице обикновено другарство.

Обикновено другарство е налице, когато делата на другарите не са идентични, така, че могат да бъдат решени различно, съобразно различното материалноправно положение на другарите. Другарството е обикновено, тогава когато предмет на спора са общи права или задължения на другарите или техни права и задължения, които почиват на едно и също основание. Другарството е необходимо, тогава когато предмет на спора са общи права или задължения на другарите и техни права и задължения, които почиват на едно и също основание. Ако в типичния исков процес предмет на делото е спорного материално субективно право, а то се индивидуализира чрез своите източник, страни и съдържание, при обикновеното другарство субективно съединените искове са идентични по източник (юридически факт, който ги поражда) или по съдържание. При необходимото другарство спорните права по субективно съединените искове, които се разглеждат в общо производство, са идентични и по източник, и по съдържание. Когато правото по единия иск се поражда от фактически състав, е достатъчна идентичност на някой от фактите в състава с юридическия факт/ факти, които пораждат правото по другия субективно съединен иск.

Когато общността е относно съдържанието, достатъчна е частична идентичност.

При необходимото другарство е налице еднаквост на спорното правоотношение , в което всички другари са участници или имат спрямо него едно и също правно положение. Еднаквостта на спорното правоотношение налага еднакво решение спрямо всички другари. В случая това не е налице. На първо място наследствената маса е дялова за разлика от съпружеската имуществена общност, която обуславя необходимо другарство на съпрузите. От друга страна някой от ответниците може да не е в наследствено правоотношение. За необходимото другарство е меродавна не възможността за еднакво решение, а наложителността на такова еднакво решение.

При обикновеното другарство важи правилото за самостоятелност на 2 другарите, отразяваща тяхното самостоятелно материално-правно положение.

Допустимостта на иска спрямо всеки другар се преценява поотделно и може да доведе до прекратяване на делото поради недопустимост на иска.

По изложените съображения, при преценка, че предявения от „СлатинаБулгарплод“ ООД срещу Г. С. А. и С. Б. М. е недопустим, съдът е следвало да прекрати производството по делото спрямо тези двама ответници като проицводството спрямо останалите ответници е следвало да продължи.

В оглед изложеното съдът намира, че обжалваното определение е незаконосъобразно прекратено спрямо ответниците М. Б. К., К. Б. С., И. С. М., М. Д. М., М.

К. П. и И. К. М. и следва да бъде отменено.

Воден от изложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 26025/16.09.2020 г. по гр.д.№ 2706/2020 г. СГС, 1-1 състав В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по делото спрямо ответниците М.

Б. К., К. Б. С., И. С. М., М. Д. М., М. К. П. и И. К. М. като незаконосъобразно.

ВРЪЩА делото в тази му част за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 26025/16.09.2020 г. по гр.д.№ 2706/2020 г.

СГС, 1-1 състав в останалата му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта, с която първоинстанционното определение е оставено в сила, пред Върховен касационен съд в 1седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя, при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3