Решение № 2423 от 17.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2423 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100504744 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 2454/13.02.2024 г. по гр. д. № 11104/2022 г. на Софийски районен съд, 74-и състав, е признато за незаконно и е отменено уволнението на Г. М. Д., ЕГН **********, от длъжността „шофьор, товарен автомобил/международни превози“, извършено със Заповед № 367 от 07.02.2022 г. на представител на „Хартл Кариер“ ЕООД, ЕИК 203168902, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, като му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от Г. М. Д., ЕГН **********, срещу „Хартл Кариер“ ЕООД, ЕИК 203168902, иск с правно основание чл. 262 ал. 1, вр. чл. 150, вр. чл. 143, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в общ размер на 10 000 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 31.12.2018 г. до 31.12.2021 г.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 262 ал. 1, вр. чл. 150, вр. чл. 143, ал. 1 КТ, е постъпила въззивна жалба от ищеца Г. Д.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението в тази част. Поддържа се, че съгласно трайната съдебна практика положеният извънреден труд може да бъде доказван с всички доказателствени средства. В тази връзка жалбоподателят се позовава на приетото в първоинстанционното производство заключение по изготвената комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза, съгласно което счита, че се установява основанието за претендираните от него суми за 1 положен извънреден труд. Счита, че е било безпредметно да бъде представена картата на водача, тъй като по негово мнение данните от нея е следвало да бъдат сравнени с данните, съхранявани при работодателя, като намира, че без тези данни съдът е щял да приеме за недоказани обстоятелствата само въз основа на данните от картата на водача. Твърди, че поведението на работодателя е недобросъвестно, тъй като не е предоставил необходимото съдействие на вещите лица при изготвяне на експертизата. Заявява, че има данни от GPS система, които не се изтриват и работодателят е следвало да ги предостави. Счита, че ответното дружество е изтрило информацията за положен извънреден труд от ищеца веднага след узнаване за предявения иск.

Обръща внимание, че при проверката на наличната документация при работодателя се е установило, че същата носи само подписа на работодателя, но не и на работника, което според него сочи на злоумишлено поведение на работодателя. По тези аргументи жалбоподателят счита, че е налице основание да се приложи чл. 161 ГПК, като искът му бъде уважен. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „Хартл Кариер“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата по подробно изложени аргументи. Поддържа, че претенцията на ищеца е недоказана. Сочи, че през време на действието на трудовото правоотношение ищецът е ползвал отпуск, вкл. неплатен такъв, само въз основа на писмени заявления от негова страна, за което работодателят е издавал заповеди. Акцентира, че това обстоятелство е било констатирано и от ИА „ГИТ“ при извършена проверка, за което е издадено уведомление с изх. № 22010847/28.02.2022 г. Сочи, че изчисленията в счетоводната част от заключението по изготвената експертиза почиват единствено на твърденията на ищеца, поради което моли да не бъдат съобразявани. Намира, че не е налице основание да се приложи чл. 161 ГПК, тъй като не е създал пречки за събирането на доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК „Хартл Кариер“ ЕООД е подал насрещна въззивна жалба, с която е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Г. Д.. Изложени са доводи, че решението в обжалваната част е неправилно, защото съдът не е съобразил, че в заявлението на ищеца от 03.02.2022 г., получено от работодателя на 04.02.2022 г., не се съдържа изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед формулировката на изявлението на работника счита, че същият е потърсил съгласието на работодателя за прекратяването на трудовото правоотношение, а не е прекратил едностранно правоотношението. Счита, че ищецът е проявил недобросъвестност, тъй като е решил да прекрати трудовото правоотношение едва след като е получил покана да даде писмени обяснения за неявяването си на работа. Поддържа, че процесната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, е законосъобразна, тъй като работникът не се е явил на работа в продължение на 25 последователни работни дни, което обстоятелство според него не се оспорва от ищеца.

2

Заявява, че не се е установила предпоставката по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради което не е било налице основание за работника да прекрати правоотношението по този ред. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от ответника по нея - Г. Д., с който е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество обжалваното решение е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, наложено на Г. М. Д. със Заповед № 367 от 07.02.2022 г. на представител на „Хартл Кариер“ ЕООД, и чл. 262 ал. 1, вр. чл. 150, вр. чл. 143, ал. 1 КТ – за заплащане от „Хартл Кариер“ ЕООД на Г. М. Д. на сума в общ размер на 10 000 лева, представляваща възнаграждение за положен от Г. М. Д. извънреден труд през периода от 31.12.2018 г. до 31.12.2021 г.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено. В тежест на ответника е да докаже законосъобразността на уволнението, включително че е било налице твърдяното основание за уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че са извършени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, от ищеца са поискани обяснения, съответно, че при издаването на заповедта е съобразил тежестта на нарушенията с тази на наложеното наказание, заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и със съответните мотиви относно индивидуализация на нарушението и наложеното наказание.

По иска с правно основание чл. 262 КТ в тежест на ищеца е да докаже полагането на твърдения извънреден труд в периода от 31.12.2018 г. до 31.12.2021 г. в претендирния размер. В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите възражения, а при установяване на горепосочените обстоятелства - че е заплатил на ищеца претендираното възнаграждение.

По делото не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е възникнало въз основа на трудов договор от 3

25.08.2017 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил /международни превози/“ с месечно основно трудово възнаграждение в размер на 430 лева. Съгласно представения по делото трудов договор ищецът е следвало да изпълнява възложената му работа при спазване на изискванията на чл. 4 и чл. 6 от Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, касаещи продължителността на работното време, както и правилата, уредени в Глава 6 от Закона за автомобилните превози, уреждащи времето за управление, прекъсване на управлението и почивките.

От допълнително споразумение от 28.03.2018 г. към трудовия договор се установява, че страните са се споразумели работникът да полага труд при работно време от осем часа пълно работно време, считано от 01.03.2018 г.

По делото е прието заключение по комплексна съдебно -техническа и съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обосновано и компетентно изготвено, от което се установява, че съществуват четири типа тахографски карти: карта на водача, карта на превозвача, контролна карта и сервизна карта.

Картата на водача е лична, като се ползва от лицето, на което е издадена, и отразява персоналното поведение на водача за определен период от време, който е поне 28 дни, но ако картата се ползва с нормален интензитет, то тя не би следвало да съдържа данни за период по-дълъг от 3-4 месеца от момента на разчитането й. Вещото лице по техническата част от експертизата е посочило, че е осъществило контакт с процесуалния представител на ищеца с оглед снемане на съдържанието на картата на водача, но не се е стигнало до това, тъй като ищецът не е предоставил картата си.

Установено е, че от контролния орган Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ са издадени два броя карти на превозвача.

Вещото лице посочва, че този тип карта се използва за изтегляне на информация от тахографите на съответните моторни превозни средства, която се записва на FTP сървър. В случая е установено, че сървърът на работодателя поддържа информация за период от две календарни години, като след започването на записите за нова календарна година информацията за предпоследната се изтрива. Не е установена налична информация относно процесния период.

От счетоводната част на изготвеното заключение се установява, че за периода от 31.12.2018 г. до 31.12.2021 г. работодателят е отчел в присъствените си форми от ТРЗ програма и фишове за заплати общо 3632 отработени часа от Г. М. Д.. При нормативно определената седмична продължителност на работното време от 40 часа и отчетените от „Хартл Кариер“ ЕООД дни в платен и неплатен отпуск на ищеца, общите часове в периода, които е следвало да се отработят от Г. М. Д., са 3632 часа. С оглед това вещото лице дава заключение, че нормативно определените и отработените часове в процесния период са равни и няма отчетени часове на извънреден труд. Експертът е отбелязал, че присъствените форми на работодателя са в електронен вид от ТРЗ програма, като не носят подпис на шофьорите.

4

Вещото лице е представило и втори вариант на заключението, съгласно който се установява разлика между действително отработените часове и нормативно определените такива в размер на 853,81 часа за процесния период, като са съобразени твърденията на ищеца при извършените изчисления.

Посочено е, че стойността на положеният извънреден труд възлиза на 4659,36 лева.

Не е спорно между страните, че в периода 04.01.2022 г. – 07.02.2022 г. ищецът не е бил на работа. Същото се потвърждава и от показанията на св.

Г.Т., служителка на ответното дружество, съгласно които служител на работодателя се е опитал да се свърже с ищеца в посочения период, като същият е заявил, че е обиден на фирмата и поради това не се явява на работа.

От показанията на св. Н.О., който е работил като шофьор при ответника в периода от м. април 2016 г. до м. декември 2017 г., се установява, че след завръщане от даден курс в България шофьорите обичайно са ползвали отпуск за срок от около един месец, като директно са се прибирали в съответните населени места, в които живеят, и са подписвали документи във връзка с работата – в т.ч. за ползвания отпуск и за инструктаж, едва при явяването им за започване на следващия курс.