Решение № 387 от 22.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Велико Търново, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно гражданско дело № 20254100500575 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621 срещу Решение № 680/13.05.2025 г. по гр.д. № 266/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е прието за установено по отношение на „Електроразпределение Север“ АД, че „ОБНОВА - ЦАНКОВ“ ЕООД, ЕИК 200803321, гр. В. Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 4, не му дължи сума в размер на 2681,29 лв., начислена по издадена фактура № 0110869732/03.12.2024 г., за доставка на ел. енергия за обект с адрес на потребление в гр. Севлиево, ул. „Бенковски“ № 5 с кл. № 5600000434 и аб. № 1404006. „Електроразпределение Север“ АД е осъдено да заплати на „ОБНОВА - ЦАНКОВ“ ЕООД ЕИК 200803321, сумата от 914,45 лв., представляваща направените по делото съдебни разноски.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят посочва, че от събраните доказателства се установява, че е 1 доказана хипотезата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ, като при извършена от дружеството проверка са били спазени всички правила, като излага подробни аргументи в тази насока. Счита, че въз основа заключението по приетата експертиза се установява, че са налице данни за неправомерно вмешателство върху процесното СТИ, водещо до неговата техническа неизправност, като същото е негодно да измерва електрическа енергия заради нарушена схема.

Твърди, че в случая е налице съставен в съответствие с чл. 49 ПИКЕЕ констативен протокол, налице е неизмерващо средство за техническо измерване и е потвърдена от вещото лице верността на направените изчисления. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск отхвърлен. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, като счита, че депозираната жалба е неоснователна.

Посочва, че по делото не е доказано вмешателство при измерването в БИМ, поради което и не са налице основания за коригиране на сметката на абоната.

Счита, че не е установена промяна в схемата на свързване, нито нарушения в целостта на СТИ. Посочва, че няма измерени грешки в работата на СТИ в КП от БИМ, поради което е неприложима процедурата по корекция. Счита, че в случая не е установено дали монтираното допълнително устройство е задействано именно в рамките на исковия период и до какви промени в измерването е довело това. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на 2 съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност, въззивният съд приема за установено следното:

Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В исковата молба се навеждат твърдения, че „Обнова – Цанков“ ЕООД е потребител на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Севлиево, ул. „Бенковски“ № 5 с кл. № 5600000434 и аб. № 1404006. Ищецът оспорва дължимостта на начислената му от ответника с фактура № 0110869732/03.12.2024 г. сума в размер от 2681,29 лв. за процесния обект на потребление, определена от ответника по негови изчисления въз основа на констативен протокол, съставен от служители на „ЕлектроразпределениеСевер“ АД, с твърдения, че е начислена с извършена корекционна процедура, начислена за изминал период от време. Оспорва констатациите в изготвените от ответника частни документи. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи исковата сума в размер на 2681,29 лв. по фактура № 0110869732/03.12.2024 г. за ел. енергия за процесния обект на потребление за период от 21.09.2024 г. до 13.11.2024 г.

Ответникът „Електроразпределение-Север“ АД, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявения иск, който оспорва изцяло.

Твърди, че сумата е начислена след извършена корекция поради установено неизмерване със СТИ, след извършена проверка на 13.11.2024 г., и на основание разпоредбите на чл. 50, ал. 5, вр. ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ. Навежда доводи, че правното основание за начисляване на сумата по процесната фактура е съществуващото между страните облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия. Оспорва наведените от ищеца в исковата молба основания за недължимост на паричното вземане, начислено в процесната фактура. Моли съда да отхвърли предявения иск.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на изслушаната СТЕ, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в 3 мотивите на атакувания акт фактически констатации, поради което препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

Не е спорно по делото, че между страните съществува облигационно правоотношение по доставка и продажба на ел. енергия при ОУ, по което ответникът е доставчик на ел. енергия, а ищецът краен клиент и потребител на ел. енергия с адрес на потребление находящ се в гр. Севлиево, ул. „Бенковски“ № 5 с кл. № 5600000434 и аб. № 1404006. На 13.11.2024 г., на основание чл. 83 ЗЕ и ОУ на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД и по реда на чл. 49, ал. 1 от ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./ е извършена от оправомощени за това служители на дружеството техническа проверка на място на СТИ с фабр. № 1127031800283686, измерващо ел. енергията на процесния адрес на потребление на ищеца. За проверката е съставен КП № 5600818/13.11.2024 г., в който е посочено, че при измерване с еталонен уред е отчетена грешка – 0.31% и СТИ е демонтирано за проверка на вътрешната схема на свързване в БИМ. Не се спори по делото и това е удостоверено с подписите на двама свидетели, че проверката е извършена в отсъствието на клиента.

Демонтираното СТИ е предадено в БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - гр. Русе за метрологична експертиза, за извършването на която е съставен КП № 143/21.11.2024 г., видно от който електромерът е представен в запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба с № 690066, при огледа на който е констатирано съответствие с КП от 13.11.2025 г. С протокола е констатирана видима външна намеса в схемата на електромера, монтирано е допълнително електронно устройство, свързано към платката, поради което и електромерът не съответства на изискванията за измерване на електрическа енергия.

Въз основа на КП и извършена техническа проверка от ответника е изготвена справка за начисление на ел. енергия, съгласно която следва да се начисли допълнително общо количество ел. енергия в размер на 9475.056 кВТч. за периода от 21.09.2024 г. до 13.11.2024 г., с което следва да се завише потреблението на абоната - ищец за процесния обект на потребление, за което служебно начислено количество ел. енергия, в резултат на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ. Издадена е фактура № 0110869732/03.12.2024 г., с която на ищеца 4 са фактурирани 9475.056 кВТч. за периода от 21.09.2024 г. до 13.11.2024 г. за сума в размер от 2681.29 лв. с вкл. ДДС. С писмо изх. № 67227/3.12.2024 г. са изпратени на ищеца съставения протокол от 13.11.2024 г. и процесната фактура за корекция на сметката.

В първоинстанционното производство е назначена СТЕ, според която процесното CTИ измерва точно /в допустимата си за класа на точност грешка от -0,50%/ преминалата през него електроенергия, съгласно констативен протокол №5600818/13.11.2024 г. съставен от служителите на ответника.

Прието е, че според констативен протокол № 143/21.11.2024 г., изготвен от БИM, СТИ измерва точно преминалата през него електроенергия /в допустимата си за класа на точност грешка от 0.073%/. В заключението е прието, че според данните, посочени в т. 5 „Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп“ на констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 143/21.11.2024 г., изготвен от БИM регионален отдел Русе, е налице допълнително електронно устройство свързано към платката в СТИ. Според вещото лице математически вярно е изчисленото количество електроенергия за корекция в размер на 9475.056 квтч според чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИKEE. Правилно първоинстанционният съд е кредитирл заключението като подробно, обосновано и непротиворечиво.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че макар в случая да е установено наличие на допълнително електронно устройство, свързано към платката на електромера, нито от констатациите на БИМ, нито от заключението по СТЕ се установява по какъв начин това устройство влияе върху измерването на СТИ.

Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ урежда корекционна процедура в случаите, при които се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. Следователно, не е достатъчно да се установи нерегламентирана намеса в СТИ, както е в случая, а и че това нарушение е довело до неизмерване или неточно измерване на количествата електрическа енергия. Тези последици не се презюмират, а следва да бъдат установени. Наведените във въззивната жалба възражения и оплаквания окръжният съд намира за неоснователни. Вярно е, че доказателствата по делото установяват наличието на монтирано допълнително електронно устройство, свързано към платката на електромера. Тази промяна 5 в схемата на средството за търговско измерване обаче не е основание да се приеме, че е налице неизмерване на потребената от абоната електрическа енергия, след като нито служителите на оператора на мрежата, нито експертите в БИМ са установили как функционира допълнителното устройство и дали същото може да повлияе върху измервателната способност на електромера. В случая по делото липсват доказателства за това как допълнително електронно устройство, свързано към платката на електромера влияе на измерването на СТИ. В протокола не е отразено какво точно е въздействието върху електромера и че то води до неотчитане или непълно отчитане на потребената ел. енергия, а напротив – посочва се, че процесното СТИ измерва в границите на допустимата грешка във всички фази. Освен това, съдът споделя и изводите, изложени в първоинстанционното решение, че в процесната фактура ответникът не е посочил конкретно основание за търсената от ищеца сума, а само, че начисленията касаят „технологичен разход“ за услугите достъп и пренос до елктроразпределителната мрежа, а според представените справка и писмо от ответника до ищеца от 03.12.2024 г., проверката и корекцията на сметката му са извършени на основание ПИКЕЕ.