Решение № 144 от 28.07.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Ловеч, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря Преслав В. Петров като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20234310200269 по описа за 2023 година С Електронен фиш Серия К № 7058291 на ОД на МВР Ловеч на В. Б. Б., ЕГН:

********** от гр.С., законен представител на «В.Т.Г.» ЕООД е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 08.02.2023 г. в 13:19 часа в обл.Ловеч на ПП І – 4, км. 34+900 , в с.Микре, с АТСС „ARH CAM S1”, насочено в посока гр.С., снимащо в посока гр.С., при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено, че с МПС «М.» с рег.№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 120cd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 70 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 20 км/ч.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят - В. Б. Б., който го обжалва чрез адв. А.И. в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като начина на индивидуализация на нарушителя е неясен, липсва обратна разписка или друг документ, удостоверяващ връчването на ЕФ на нарушителя илинегов пълномощник, което нарушава правото му на защита и го лишава от възможността да посочи действителния нарушител, липсва фактическо описание на нарушението, направеното описание е лаконично и не позволява 1 да се направи еднозначен извод относно нарушителя, точния вид на административно нарушение и неговата правна квалификация. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не се явява и адв.И.. Постъпила е молба със становище по същество, с която се притендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като от материалите по преписката е видно, че ЕФ е връчен на жалбоподателя на 28.03.2023 г., жалбата е подадена по пощата на 31.03.2023 г. и е входирана в РС - Ловеч на 03.04.2023 г., но по същество е неоснователна.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати сочените в жалбата нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 70 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, т.е. превишение от 20 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч и тя произтича от п.з. Д-11, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС.

Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900, в землището на с. Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. Не се споделят възраженията за непълно описание на нарушението, тъй като мястото на нарушението е посочено достатъчно точно и ясно –с.Микре, км.34+900, като този пътен участък е част от ПП І-4 «Коритна-Б.ИзворМикре-о.п.Севлиево-В.Търново-о.п.Омуртаг-о.п.Търговище-о.п.Разградо.п.Шумен», преминаващ през територията на Ловешка област, съгласно информация за километрирането на републиканските пътища на територията 2 на обл.Ловеч. Относно обстоятелствата при които е извършено нарушението, в ЕФ изрично е отразена разрешената скорост 50 км/ч за конкретния пътен участък, попадащ в населено място, установената от техническото средство скорост – 70 км/ч, както и превишението на скоростта – 20 км/ч.

Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 73 км/ч, а след като е приспаднат автоматично толеранс е 70 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено, че е приспаднат толеранс от 3км/ч, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената за населено място.

От обективна страна жалбоподателя като водач на МПС по смисъла на &6, т. 11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 70 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч, предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия материал.

Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип СПУКС "ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 58-СГ-ИСИС от 17.05.2022 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство № 120cd3d. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и 3 точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Следва да се има пред вид, че въведения с измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011 г./ електронен фиш представлява специфичен, административно правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат изискванията на чл.57 и чл.42 от ЗАНН.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,съдържание,реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.

Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.

Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез 4 разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).

Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш същият е издаден на 16.02.2023 г. от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Нарушението е извършено на 08.02.2023 г., а ЕФ е издаден на 16.02.2023 и видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая В.Д., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и установена скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма. При издаване на ел.фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на „В.Т.Г.“ ЕООД. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „ Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.

4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от събраните по делото писмени доказателства, собственикът на автомобила след получаване на ЕФ не е депозирал декларация с данни за лицето извършило нарушението и не е представил копие от свидетелството му за управление, както и към настоящия момент не е подал писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

5

Последният, видно от събраните по делото доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация, от която да се установява, че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направил и възражение по смисъла на чл.189,ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран жалбоподателя, като представител ЮЛ, чиято собственост е автомобила, с който е извършено нарушението. Съдът не счита, че начина на индивидуализация на нарушителя е неясен, тъй като видно от ел.фиш изрично е отразено, че глобата се налага на Б. като законен представител на „ В.Т.Г.” ЕООД, като е посочено и ЕГН на санкционираното лице. Разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП гласи: ” Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство” и именно тази разпоредба е приложима в случая и обосновава налагане на глоба на жалбоподателя. По закон, ако собственика не посочи лицето, на което е предоставил МПС, санкцията се налага на собственика или на неговия представител, ако собственик е ЮЛ, както е в случая. Обстоятелството, че в ЕФ не е цитирана разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като освен имена и ЕГН на лицето е посочено и качеството, в което е санкционирано. Съдът не споделя възраженията за това, че ЕФ не е връчен по надлежния ред, тъй като към преписката е приложен екземпляр от ЕФ/л.38/, на който присъства подпис и дата на връчване и обичайно такава разпечатка на ЕФ присъства при връчване на ЕФ на нарушителя, напр. когато е бил спрян за рутинна проверка или по др.начин, като връчването на ЕФ чрез органите на реда е обичайна практика на наказващият орган, която не е в противоречие със законовите изисквания. В случая ЕФ е връчен лично на жалбоподателя, въпреки, че същият отрича това, тъй като към жалбата е представена абсолютно същата бланка на ЕФ, която е представена и от наказващия орган. Освен това е видно, че жалбата е изготвена на 31.03.2023 г. и изпратена по пощата, като в нея са цитирани всички обстоятелства, отразени в ЕФ, което означава, че жалбоподателят е разполагал с екземпляр от издадения срещу него ЕФ и е могъл в пълен обем да упражни правата си, вкл. и тези по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Дори да се приеме, че е налице порок при връчването на ЕФ, то 6 същият би бил относим единствено при преценката за спазване на 14-дневния срок за обжалване на ЕФ, но не може да обуслови незаконосъобразност и отмяна на ЕФ, тъй като след узнаване за съществуването на ЕФ за жалбоподателя не е имало пречка да упражни правата си по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП пред наказващия орган или пред съда, така както е подал и жалба срещу ЕФ.