Решение № 14613 от 28.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 64883/2024
- Вид
- Решение № 14613
- Подписан
- 28.07.2025
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 31 · Закон за пътищата
- чл. 3, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 8, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 344, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 1, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 1, ал. 1, т. 6 · Търговски закон
- чл. 286 · Търговски закон
- чл. 286, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 293, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 293, ал. 3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 14613 гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: .... при участието на секретаря .... като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20241110164883 по описа за 2024 година
Производството е по предявен от ... срещу .... осъдителен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 196.68 лева, представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, в това число и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждането на исковата молба (31.10.2024 г.) до пълното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 05.07.2020 г. в района на ...., е реализирано ПТП, при което МПС „...... с peг. № ......, собственост на ..... управлявано от Н. А. Л., преминало през несигнализирана и необезопасена от ..... дупка на платното за движение. Според представения протокол за ПТП № .... от 05.07.2020 г., съставен от органите на сектор „Пътна полиция“ при СДВР, причините за произшествието се дължат на необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в следствие на което са нанесени материални щети на МПС „...... с peг. № ....... В резултат на настъпилото ПТП е спукана предна лява гума, увредена предна лява джанта и преден ляв тас. Сочи, че МПС „...... с peг. № ...... била със сключена имуществена застраховка „Автокаско” в ... със застрахователна полица № ....., валидна към датата на събитието. Посочва, че при ищеца била заведена била щета под № ...
Твърди че, след представяне на всички необходими документи .. възложило на автосервиз ...... да извърши ремонт на автомобила, тъй като към датата на ПТП автомобилът е бил в гаранция, като видно от фактура № ********** от 06.07.2020 г. издадена от ......, ремонтът е бил на стойност 103.09 лева, като също така е възложил и на автосервиз ....... да извърши ремонт на автомобила, видно от фактура № **********, издадена от .., който ремонт бил на стойност 68.59 лева. Твърди, че сумите по фактурите била изплатена от ищеца като застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“, видно от платежни нареждания от 10.07.2020 г. и 27.08.2020 г. Твърди, че мястото, на което е настъпило процесното ПТП на ..., което било общински път, който попадал в границите на ....., като съобразно чл. 19, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, т.е. на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 410, ал. 1 от КЗ и след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпвал в правата на увредения срещу причинителя на вредите, поради 1 което предявява и настоящия иск. Сочи, че с уведомително писмо поканил ответника да възстанови изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, но до настоящия момент претендираната сума не била изплатена, поради което за ищеца възниквал правният интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.
В срока за отговор ответникът ..... оспорва иска по основание и размер. Счита, че застрахователното обезщетение от страна на ищеца е изплатено без годно правно основание и в тази връзка категорично не е изпълнено изискването на чл. 410 от Кодекса на застраховането, което да поражда право на регресен иск срещу ответника. Исковата претенция била необоснована, тъй като от страна на ищеца не е представен валиден договор за застраховка „Автокаско“, подписан от двете страни, ведно със списък индивидуализиращ автомобилите, предмет на застраховка, които били задължителен елемент от фактическия състав на сключването на застраховката, а оттам на валидно възникване на регресното право на застрахователя спрямо настоящия ответник. Сочи, че без посочените в преходното изречение доказателства не можело да се направи обоснован извод относно наличието на застрахователно правоотношение по отношение на посочения в исковата молба - автомобил „..“, модел „....“ с peг. № ......, тъй като видно от представената по делото неподписана полица, е че същата е по отношение на вид автомобил, марка, модел, peг. номер и т. н. било посочено „по списък“, но такъв не бил представен като доказателство към исковата молба.
Липсвали още доказателства за скоростта на движение на автомобила към момента на твърдяното ПТП. В посочените от ищеца документи се съдържали единствено субективни твърдения на водача на увреденото МПС относно причината за процесното ПТП. Посочва, че приложения по делото протокол за ПТП бил съставен след настъпването на увреждане на база описанието на произшествието по данни на водача на МПС, без последният да е бил действително свидетел на въпросното ПТП, като същият можел да бъде годно доказателство само за осъществените от или в присъствието на длъжностното лице факти, пряко възприети от него. Релевира възражение, че водачът е допринесъл за настъпване на процесното ПТП по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обосновано, че същият не е съобразил поведението си с пътната обстановка. Навежда, че ответникът не е бездействал, а е изпълнявал задълженията си по текущо поддържане на пътя в съответствие с нормативната уредба. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: 1. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец); 2. в срока на застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя), да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; 3. в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже всички свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, респективно погасяване на дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 21.02.2025 г., приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 04.04.2025 г., като безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните е отделен фактът, че ищецът е изплатил на застрахования застрахователно в посочения размер.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделения за 2 безспорен факт за доказан, като същият се установява и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: фактура № ../10.07.2020 г., фактура № ../06.07.2020 г. и платежни нареждания от 27.08.2020 г. и от 10.07.2020 г.
Видно е от представената по делото застрахователна полица № ..... по имуществена застраховка „Автокаско“, че между ищеца в качеството му на застраховател и ... в качеството му на застрахован, е сключен застрахователен договор с предмет – автомобили за служебни нужди по списък с посочен период на покритие от 01.07.2020 г. до 30.06.2021 г.
По делото е прието и писмо от .. ведно с представените към него документи , в което се потвърждава, че процесният л. а. „.. ....“ с рег. № ...... е част от автомобилите, предмет на сключения договор. От приложено по делото копие от свидетелството за регистрация е видно, че процесният автомобил е собственост на ... Видно от представения по делото договорът за застраховка на моторни превозни средства, инженерна, плавателна техника и допълнително монтирано оборудване от 22.06.2020 г., се установява, че същият е сключен между .. и ищцовото дружество след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП. Видно от чл. 16, ал. 1 от договора се установява, че застрахователният договор се сключва без поименен списък на водачите, без посочване на рег. номер, номер на рама и двигател на техниката. Въпреки това от приложение № 1 към договора се установява, че в обхвана на застрахователния договор, попадат 286 автомобила „.. .... 1.4“ в срок на експлоатация от 1 до 3 години, а от кредитираната САТЕ се установява, че към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 05.07.2020 г., процесният автомобил е бил на 1 г., 1 м. и 18 дни от първоначалната регистрация на 17.05.2019 г.
Тук е момента да се посочи и следното. Предвид обстоятелството, че договорът за застраховка съобразно чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 286 ТЗ е абсолютна търговска сделка, същата следва да бъде сключена в писмена форма – застрахователна полица или друг писмен акт – чл. 344, ал. 1 КЗ. Дори тази форма да не е спазена, то страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението (чл. 293, ал. 3 ТЗ). В тази насока никоя от страните по застрахователната полица няма основание да оспорва наличието на застрахователно правоотношение поради липса на съгласие, ако от поведението й може да се заключи, че тя не е оспорвала действителността на сделката. С извършените от страните конклудентни действия, като заплащане и приемане на дължимата застрахователна премия, предявяване, приемане на претенция и изплащане на застрахователно обезщетение, договорът безусловно се валидира.
Не е спорно по делото, че застрахователната премия, уговорена по процесната полица, е заплатена изцяло. Предвид това, както и предвид представените описи-заключения по процесната щета и платежни нареждания за заплащане на застрахователно обезщетение и репатрирането на автомобила, съдът намира, че са налице редица конклудентни действия на двете страни по застрахователния договор, които са го валидирали по отношение на увредения процесен автомобил .. .... с рег. № ....... Ето защо, след като никоя от страните по договора не може да твърди липса на правоотношение, то такова възражение не може да прави и ответникът по регресното вземане, като в този смисъл са и решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на I т. о. на ВКС, решение № 50 от 25.04.2012 г. по т. д. № 95/2011 г. на II т. о. на ВКС, решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г. на на II т. о. на ВКС, решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на на II т. о. на ВКС, с които изрично е прието, „че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката.
Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД (чл. 27 и сл.) или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ“.
Както се посочи по-горе, договорът за застраховка безспорно е от категорията на 3 сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, така нар. „абсолютни търговски сделки“, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ, както и цитираната разпоредба на чл.
293, ал. 3 ТЗ. В случая не е налице оспорване на договора за застраховка от никоя от страните по него (възражението е направено от трето за договора лице – .....) и, както бе отбелязано по-горе, от поведението на двете страни по договора за застраховка може да се заключи, че е налице съвпадащо тяхно волеизявление за сключване на такъв и последващо упражняване на права и изпълнение на насрещните задължения по него.