Определение № 507 от 17.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 507 гр. София, 17.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20248002901283 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника в производството „СПЕДСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК: 148117306 против въззивно решение № 114 от 11.04.2024 г., постановено от Апелативен съд – Варна по в.т.д. № 59 по описа на съда за 2024 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 498 от 16.11.2023 г., постановено от Окръжен съд – Варна по т.д. № 869 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД касаторът е осъден да заплати на СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ

ОХРИДСКИ“, Булстат: 000670680, сумата 67093.99 лева, част от предявен иск за сумата от 75541.57 лв. представляваща сбор от извършени плащания на отпаднало основание, поради развален договор за възлагане на обществена поръчка „Благоустрояване и паркоустрояване на студентски лагер в Университетска ботаническа градина - Екопарк Варна“ № 80.09-300/08.12.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска на 18.12.2021 г. до окончателното изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост /с твърдения, че съдът е разгледал непредявен иск/ и за неправилност на 1 въззивното решение, при наличието на касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Твърди се, че съдът е установил наличието на облигационна връзка, възникнала на основание сключения между страните договор, като е следвало да установи и действителната тяхна воля, и съдържанието на породеното между тях правоотношение, в изпълнение на което е следвало да определи срока на сключения договор - начало и край, вида и обема на задълженията, и т.н. съществени условия. Според касатора с оглед неправилно определения срок (начало и край на договора), съдът неправилно е определил възникването на задълженията на страните и срока за тяхното изпълнение, виновната страна по договора и е приложил неправилно института на давността.

По отношение неправилното определяне срока на договора се сочи, че страните изрично са определили началото и края на договора и времето за изпълнение, и при пълно съвпадане на тези изрично определени от страните обстоятелства, е недопустимо по пътя на тълкуването съдът да изменя волята на страните.

Оспорват се, като постановени в пълно противоречие с доказателствата по делото, уговорките на страните и характера на сключения договор, изводите на съда в насока на това, че: Въпреки забавата за плащането от страна на ищеца в срок на уговорения в договора аванс и независимо от това, че ответникът е имал на разположение инструментариума срещу неизпълнение на договора от възложителя, вкл. да развали или прекрати договора, очевидно е, че същият се е съгласил с продължаващото му действие, с отложеното му действие; „За волята на страните може да се съди и от техните конклудентни действия“; „Въпреки огромната забава на възложителя, плащането е било прието от ответника и същият е продължил изпълнението на договора“.

Излага се, че договорът между страните е сключен на основание ЗОП (от 2004 - отм.), съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от който възложителят сключва писмен договор за обществена поръчка с участника, определен за изпълнител в резултат на проведената процедура, а ал. 6 на чл. 41 изрично предвижда, че не се допуска 2 сключването на безсрочни договори за обществени поръчки.

Според касатора видно е от цитираните разпоредби, че е предвидена писмена форма за действителност на договора и е налице забрана за изменение на договорите, сключени по реда на ЗОП, доколкото съгласно изричната разпоредба на чл. 43 от ЗОП страните по договор за обществена поръчка не могат да го изменят, съответно - договорът не би могъл да се измени и с конклудентни действия, противно на приетото от съда.

По-натам в жалбата подробно се цитира съдебна практика на касационната съдебна инстанция, на която се твърди, че въззивното решение противоречи, доколкото мотивите му не покриват критериите за мотивираност и обоснованост на мотивите, а изложените от въззивния съд мотиви са декларативни, което води до липса на такива.

Твърди се неправилно тълкуване от страна на въззивния съд, на волята на страните и действителното съдържание на процесния договор, като отново подробно се излагат оплаквания срещу определящите за крайните изводи и на двете инстанции по съществото на спора, техни съображения относно началото и края на срока на договора, начините и средствата за изменението му, както и основанието за неговото изменение, в това число и продължаване. Все в изложената насока се твърди, че от прочита на договора е видно, че страните са отделили недвусмислено в отделен раздел разпоредбите, които определят срока на договора, а договорките на страните са изрични и ясни: Влизането в сила на договора е определено изрично и недвусмислено от страните - момента на подписването му (08.12.2014 г.), тази разпоредба е ясна и не подлежи на тълкуване, а крайният срок на договора е определен изрично и недвусмислено от страните - не по късно от 30.04.2015 г. (чл. 2, ал. 1), която разпоредба също е ясна и не подлежи на тълкуване. В тази връзка, според касатора, след като страните са определили ясно какъв е крайния срок на договора, е безпредметно да се установява началото на изпълнение на строителните работи.

Касаторът сочи, че след като по силата на договора срокът за изпълнение на обекта тече от откриването на обекта - чл. 2, ал. 3, то същия е изтекъл точно на 30.04.2015 г. (06.01.2015 г. плюс 112 дни - 3

30.04.2015 г.), и неясно по какви съображения ВОС приема, че тези разпоредби подлежат на тълкуване, а ВАС приема че страните сe били съгласили да продължат договора. Настоява се, че нито един от съдебните състави не е съобразил волята на страните, както и обстоятелството, че тази воля е изразена на база на закона - ЗОП. И двете страни - участнички в процедурата по обществената поръчка са били наясно с обстоятелството, че договорът се сключва в писмена форма, че има краен срок за изпълнение и че не е възможно неговото изменение.

Сочи се по-натам, че в обжалваното решение не е изследван въпросът с изправността на ищеца – възложител, който според подробно изложени от касатора съображения, е неизправна страна по договора, при което за него не е било налице потестативното право да развали договора, поради виновно неизпълнение на противната страна – ответника.

Поддържа се и че искът е погасен по давност, като се излагат подробни оплаквания срещу изводите на съда, че: дори и да се приеме найнеблагоприятният за ищеца момент на настъпване на изискуемостта, а именно - уговореният в чл. 2, ал. 1 краен срок за изпълнение на договора до 30.04.2015 г., то във всеки случай започналата да тече след тази дата петгодишната давност за упражняване правото на разваляне на договора е изтекла не по-рано от съответната дата през 2020 г., до който момент обаче давността е била прекъсната с извършени от изпълнителя правни действия по приемане на извършеното закъсняло плащане на възложителя и продължаване изпълнението на договора; от този момент е започнала да тече нова давност за упражняване на преобразуващото право на разваляне и тя не е била изтекла към 09.11.2021 г.; страните сами са неглижирали сроковете по договора, като са придали правно значение на извършеното през 2018 г. първо авансово плащане за изпълнение по договора; съответно, предявеният иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, който ангажира последиците от развалянето съгласно чл. 88 ЗЗД, също не е погасен по давност съгласно т. 7 от ППВС № 1/1979 г., тъй като считано от отпадане на основанието му, не е изтекъл срокът по чл. 110 ЗЗД.

4

Заявява се и че съдът е разгледал непредявен иск, доколкото в исковата молба се твърди, че е налице договор, чието начало е от момента на авансовото плащане - 13.9.2018 г. и край на 30 април 2019 г., т.е. ищецът не твърди в исковата молба, че договорът е продължен с конклудентни действия, това не се твърди и от ответника, напротив оспорва се. Съдът обаче е разгледал иск с начало 08.12.2014 г. и краен срок за изпълнение не по-късно от 30.04.2015 г., който обаче бил продължен с конклудентни действия на страните, като и двете страни в производството установяват едва с получаване на решението на Апелативен съд - Варна, че предмет на разглеждането е именно такова правоотношение, а изложеното прави въззивното решение вероятно недопустимо.

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и отмяната му, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. 2 от ГПК.

По отношение вероятната недопустимост на обжалваното решение /основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

2, предл. 2 от ГПК/ се поддържа, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Отново се излага, че в исковата молба се твърди, че е налице договор, чието начало е от момента на авансовото плащане - 13.9.2018 г. и край на 30 април 2019 г., т.е. ищецът не твърди в исковата молба, че договорът е с изтекъл срок и е продължен с конклудентни действия, което не се твърди и от ответника, напротив - оспорва се. Според касатора обаче съдът е разгледал иск с начало на срока 08.12.2014 г. и краен срок за изпълнение не по-късно от 30.04.2015 г., който бил продължен с конклудентни действия на страните, което именно, отново според касатора, съставлява произнасяне по непредявен иск. Сочи се, че различните твърдения обуславят и различна материалноправна база за разрешаване, което обуславя и недопустимостта на обжалваното решение.

Във връзка с поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК се поставят въпросите:

5

1.1. Следва ли въззивния съд в мотивите си да направи преценка на доказателствата, фактическите констатации и да направи правни изводи на тази основа? Отново се излага, че страните изрично са определили началото и края на договора, и при ясно определени начало и край на договора, време за изпълнение, и при пълно съвпадане на тези изрично определени от страните обстоятелства, е недопустимо по пътя на тълкуването съдът да изменя волята на страните. Излага се, че съдът не e разгледал и не е дал правно становище относно изтичането на срока на договора през 2015 г., плащането на част от изпълнената работа с повече от три години закъснение, приемането на работа по прекратен договор; не е разгледал условията за продължаване на договора в светлината на ЗОП, тъй като договора е именно за обществена поръчка и се подчинява на разпоредбите на посочения нормативен акт; не е разгледал договора и като търговска сделка, която също се подчинява на специфичните разпоредби на ТЗ. Сочи се, че съдът на практика е формирал изводите си по спорното право без да се съобрази дори с твърденията в исковата молба, без да извърши анализ на доказателствата по делото и без да изложи съображения по доводите и възраженията на страните. Според касатора мотивите на въззивния съд се състоят от крайните му решаващи изводи, без последният да изложи каквито и да са фактически и правни съображения, които да позволят преценка на правилността на крайните му изводи, въпреки релевираните във въззивната жалба оплаквания в тази насока и няма как по друг начин да бъде обяснено обстоятелството, че в исковата молба се твърди наличие на договор със срок за изпълнение до 2019 г., а съдът разглежда иск по договор с изтекъл срок през 2015 г. и продължен с конклудентни действия, както и няма как да бъде обяснено обстоятелството, че договорът е сключен по реда на ЗОП, а съдът не обсъжда въобще това обстоятелство, както и възможността да бъде продължен такъв договор, и то с конклудентни действия.

Разпечатката съдържа 32 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1ec8c53-da69-4d01-ba4b-68fcc4349312