Решение № 1210 от 04.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1210 гр. Пловдив, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20255300501847 по описа за 2025 година

Обжалва се от ищеца по спора „ А 1 България „ ЕАД, ЕИК 131468980 изцяло Решение № 1 729 от 14.04.2025 г. по гр.д. № 11 886/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу П. Г. В., ЕГН - ********** установителен иск чл. 422 от ГПК - за признаване за установено, че В. дължи на ищцовото дружество паричните вземания, предмет на издадената по ч. гр.д. № 5 912/2023 г. на РС – Пловдив Заповед по чл. 410 от ГПК № 3 263/19.05.2023 г..

Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност и искане за отмяна на решението и уважаване на иска.

Въззиваемият В. е депозирал отговор за неоснователност на жалбата.

В жалбата и в отговора не са заявени доказателствени искания.

Предмет на въззивното дело е и частна жалба на адв. С. М. – процесуален представител на ответника по спора П. В., срещу постановеното по чл. 248 ал. 1 от ГПК Определение № 6 815/23.05.2025 г. по първоинстанционното дело, с което е отказано искането му за допълване на решението в частта за разноските чрез осъждането на ищцовото дружество да му заплати адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА.

Ответникът по частната жалба – „ А1 България „ ЕАД е депозирало отговор същата да е неоснователна.

Съдът установи следното:

Районен Съд – Пловдив е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК – за признаване за установено, че П. Г. В. дължи на ищцовото дружество А 1 България „ ЕАД, ЕИК 131468980 паричните вземания, предмет на издадената по ч. гр.д. № 5 912/2023 г. на РС – Пловдив Заповед по чл. 410 от ГПК № 3 263/19.05.2023 г.

– срещу която длъжникът е депозирал в срок възражение да не ги дължи, съответно 1 кредиторът е предявил в срок настоящия си иск за установяване на съществуването им.

С отговора на ИМ искът се оспорва изцяло. Поддържа се от ответника да не е сключил с ищеца договорите, на които се основават претенциите, като нито ги е подписвал, нито е получавал услугите и вещите по тях. Евентуално поддържа, че за вземанията – съставляващи периодични плащания, е изтекла тригодишната погасителна давност.

Районният съд е отхвърлил иска с единствения мотив, че вземанията, предмет на иска са различни – и по основание и по размер, от тези, за които е издадена заповедта.

Този извод – както основателно се поддържа в жалбата, е неправилен – изключая вземането в размер на 273,35 лв. за период 23.04.2020 г. – 22.05.2020 г., претендирано като дължимо по Рамков договор № 504475071/13.12.20218 г. - за което вземане заявлението на „ А 1 България „ ЕАД е отхвърлено. Поради което и тъй като идентичността на вземанията по иска по чл. 422 от ГПК и по заповедта е въпрос по допустимостта / а не по основателността / на иска, първоинстанционното решение в частта, с която искът за сумата 273,35 лв. е отхвърлен се обезсилва и производството се прекратява.

Всички останали вземания, предмет на иска, са предмет и на издадената Заповед по чл. 410 от ГПК – по основание и размери, както следва:

502,24 лв., съставляващи предоставени, но незаплатени електронни съобщителни услуги за период 23.02.2020 г. – 22.06.2020 г., формирани както следва: 91,14 лв. - на основание Приложение № 1 от 24.10.2019 г. към Рамков договор № 504475071/13.12.2018 г. с партиден № М4777010 за услуга 359883919988; 222,89 лв. – на основание Приложение № 1 от 24.07.2019 г. към Рамков договор № 504475071/13.12.2018 г. с партиден № М4777010 за услуга 359888000740; 98,27 лв. – на основание Приложение № 1 от 03.02.2020 г. към Рамков договор № 504475071/13.12.2018 г. с партиден № М4777010 за услуга 359888385165; 89,94 лв. – на основание Приложение № 1 от 13.12.2018 г. към Рамков договор №

504475071/13.12.2018 г. с партиден № М4777010 за услуга 359887059051;

142, 81 лв. - обезщетения за забава върху горепосочените главници за период от 26.04.2020 г. до 24.03.2023 г. / датата преди датата на депозиране на заявлението / в размери съответно 26,99 лв.; 63,18 лв.;27,66 лв. и 24,98 лв.;

1 633, 99 лв., съставляващи непогасени вноски за периода 23.02.2020 г. – 22.05.2020 г. за закупено на изплащане устройство Handset Apple iPhone 11 Pro 256GB Л2000 МAT50 23м - на основание Договор за продажба на изплащане от 24.10.2019 г. и приемопредавателен протокол и мораторна лихва върху тази главница в размер на 477,20 лв. за период 26.04.2020 г. – 24.03.2023 г.;

989,57 лв., съставляващи непогасени вноски за периода 23.02.2020 г. – 22.08.2020 г. за закупено на изплащане устройство Handset Apple iPhone 8 64GB SpGr + РВ МТ 15 23м - на основание Договор за продажба на изплащане от 03.02.2020 г. и приемо-предавателен протокол и мораторна лихва върху тази главница в размер на 258,74 лв. за период 26.04.2020 г. – 24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците 502,24 лв., 1 633, 99 лв. и 989,57 лв., считано от депозиране на заявлението в съда / 28.03.2023 г. / до окончателното им изплащане.

От ищцовото дружество са представени договорите, на които се основават процесните вземания, както и приемо предавателните протоколи за предоставянето на процесните устройства на абоната – всички те двустранно подписани. При лежаща върху ответника доказателствена тежест – указана му, същият не ангажира доказателства, че положените от него подписи в тях не са изпълнени от него, с оглед което това му възражение е неоснователно.

2

По искане на ищеца е назначена и комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза, от чието заключение се установява, че за процесния период електронните услуги по договорите са предоставяни от оператора и ползвани от абоната, както и че са остойностявани според тарифния план – договорените цени с отстъпките, като същите са на стойност над претендираната стойност, над претендираната такава са съответно и лихвите за забава върху тях. Съгласно договорените между оператора и абоната цени на устройствата на лизинг и съгласно плана за изплащането на тези цени е определена и исковата цена, съставляващи непогасените вноски от така договорена цена за исковите периоди.

Предаването им на абоната се установява – както се каза по горе, от подписаните от него приемо- предавателни протоколи.

Възражението за изтекла погасителна давност / тригодишната / на вземанията е изцяло неоснователно, т.к. искът по чл. 422 от ГПК се счита предявен от датата на депозиране на заявлението, която дата в случая е 28.03.2023 г., а падежът на вземанията, дължими за първия отчетен период с начален момент 20.02.2020 г. е след м. март 2020 г.. Т.е. вземанията не са погасени по давност и конкретно тези за потребените услуги и незаплатени лизингови вноски в период след 23.02.2020 г. до 28.03.2020 г..

Следователно искът досежно вземанията, предмет на заповедта е доказан по основание и размер и се уважава – след отмяна на първоинстанционното решение за отхвърлянето му.

С оглед така постановения инстанционен резултат частната жалба на адвокат М. по чл. 248 ал. 3 от ГПК е неоснователна.

На въззивника – ищец се присъждат направените за заповедното производство разноски, както и направените такива за исковото, които са в размер на 1 004, 85 лв. за първоинстанционното производство /174, 85 лв. за ДТ и 830 лв. за експертизата /, а за въззивното – 145,90 лв. – за ДТ.

Присъжда се на ищцовото дружество и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и за въззивното производство в размери съответно от 150 лв. и 100 лева.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

Обезсилва Решение № 1 729 от 14.04.2025 г. по гр.д. № 11 886/2023 г. по описа на РС – Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ А 1 България „ ЕАД, ЕИК 131468980 срещу П. Г. В., ЕГН - ********** установителен иск чл. 422 от ГПК за вземане в размер на 273, 35 лв., претендирано като дължимо за период 23.04.2020 г. – 22.05.2020 г. на основание Рамков договор № 504475071/13.12.20218 г. и в тази част Прекратява производството по делото като недопустимо – казаното вземане не е предмет на издадената по ч. гр.д. № 5 912/2023 г. на РС – Пловдив Заповед по чл. 410 от ГПК № 3 263/19.05.2023 г..

Отменя Решение № 1 729 от 14.04.2025 г. по гр.д. № 11 886/2023 г. по описа на РС – Пловдив в останалата част, вместо което Постановява:

Признава за установено в отношенията между страните, че П. Г. В., ЕГН – ********** дължи на „ А 1 България „ ЕАД, ЕИК 131468980 паричните 3 вземания, предмет на издадената по ч. гр.д. № 5 912/2023 г. на РС – Пловдив Заповед по чл. 410 от ГПК № 3 263/19.05.2023 г., а именно:

Сумата 502,24 лв. / петстотин и два лева и двадесет и четири стотинки

/, съставляващи предоставени, но незаплатени електронни съобщителни услуги за период 23.02.2020 г. – 22.06.2020 г., формирани както следва: 91,14 лв. - на основание Приложение № 1 от 24.10.2019 г. към Рамков договор № 504475071/13.12.2018 г. с партиден № М4777010 за услуга 359883919988; 222,89 лв. – на основание Приложение № 1 от 24.07.2019 г. към Рамков договор № 504475071/13.12.2018 г. с партиден № М4777010 за услуга 359888000740; 98,27 лв. – на основание Приложение № 1 от 03.02.2020 г. към Рамков договор № 504475071/13.12.2018 г. с партиден № М4777010 за услуга 359888385165; 89,94 лв. – на основание Приложение № 1 от 13.12.2018 г. към Рамков договор № 504475071/13.12.2018 г. с партиден № М4777010 за услуга 359887059051;

Сумата 142, 81 лв. / сто четиридесет и два лева и осемдесет и една стотинки / - обезщетения за забава върху горепосочените главници за период от 26.04.2020 г. до 24.03.2023 г. / датата преди датата на депозиране на заявлението / в размери съответно 26,99 лв.; 63,18 лв.;27,66 лв. и 24,98 лв .;

Сумата 1 633, 99 лв. / хиляда шестстотин тридесет и три лева и деветдесет и девет стотинки /, съставляващи непогасени вноски за периода 23.02.2020 г. – 22.05.2020 г. за закупено на изплащане устройство Handset Apple iPhone 11 Pro 256GB Л2000 МAT50 23м - на основание Договор за продажба на изплащане от 24.10.2019 г. и приемо-предавателен протокол и мораторна лихва върху тази главница в размер на 477,20 лв. за период 26.04.2020 г. – 24.03.2023 г.;

Сумата 989,57 лв. / деветстотин осемдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки /, съставляващи непогасени вноски за периода 23.02.2020 г. – 22.08.2020 г. за закупено на изплащане устройство Handset Apple iPhone 8 64GB SpGr + РВ МТ 15 23м - на основание Договор за продажба на изплащане от 03.02.2020 г. и приемо-предавателен протокол и мораторна лихва върху тази главница в размер на 258,74 лв. за период 26.04.2020 г. – 24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците 502,24 лв., 1 633, 99 лв. и 989,57 лв., считано от депозиране на заявлението в съда / 28.03.2023 г. / до окончателното им изплащане.

Осъжда П. Г. В., ЕГН – ********** да заплати на „ А 1 България „ ЕАД, ЕИК 131468980 разноските на дружеството за заповедното производство в размер на 80,09 лв. / осемдесет лева и девет стот. / – за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

Осъжда П. Г. В., ЕГН – ********** да заплати на „ А 1 България „ ЕАД, ЕИК 131468980 направените от дружеството разноски за исковото производство на две инстанции в размер на 1 152 / хиляда сто петдесет и два 4 лева.

Осъжда П. Г. В., ЕГН – ********** да заплати на „ А 1 България „ ЕАД, ЕИК 131468980 юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на 250 / двеста и петдесет / лева.

Оставя без уважение частната жалба на адвокат С. М. срещу постановеното по чл. 248 ал. 1 от ГПК Определение № 6 815/23.05.2025 г. по първоинстанционното гр.д. № 11 886/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отказано искането на адвокат М. за допълване на решението в частта за разноските чрез осъждането на „ А 1 България „ ЕАД, ЕИК 131468980 да му заплати адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.