Решение № 9817 от 23.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9817 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20231110108436 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу Н. И. И. и Ж. Г. Г. кумулативно обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество – при условията на разделна отговорност помежду си – всяка по ½ част от следните суми: 3 996,71 лева, представляваща стойност на главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № *****, 599,86 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 08.08.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; 49,38 лева, представляваща стойност на главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. и 10,15 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2019 г. до 08.08.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми по ч. гр. дело № 45492/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.09.2022 г., които суми се разпределят между двете ответници, както следва: по 1 998,35 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; по 299,93 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 08.08.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; по 24,69 лева - главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. и по 5,07 лева - лихва за забава за периода от 31.08.2019 г. до 08.08.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия.

Ищецът твърди, че между него и ответниците Н. И. и Ж. Г., в качеството им на собственици/ползватели на топлоснабден имот, а с това и на потребители – клиенти за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с 1 предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № *****, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. Н. И. и Ж. Г., като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Последните не са погасили в срок дължимите суми в общ размер, както следва: 3 996,71 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 599,86 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 08.08.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; 49,38 лева - главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. и 10,15 лева лихва за забава за периода от 31.08.2019 г. до 08.08.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия. Посочва, че всяка от ответниците дължи по ½ част от тези суми. За последните в хода на производството по ч. гр. дело № 45492/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като с оглед дадени от съда указания по реда на чл. 415 ГПК дружеството предявява процесните установителни искови претенции, имащи за предмет посочените вземания. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.08.2022 г. до окончателното й заплащане. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Ж. Г., чрез пълномощника си адв. Н. И., оспорва исковете с довод за частичната им недопустимост, а по същество – като неоснователни. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение между нея и ищцовото дружество във връзка с доставката на топлинна енергия до процесния имот с доводи, че същата не е собственик или носител на вещно право на ползване върху имота, нито наследник на такова лице. Наред с това, Ж. Г. не е страна по договор за за доставка на топлинна енергия, по силата на който да е придобила качеството потребител на стоката. Поддържа, че до ищеца е отправено искане за откриване на партидата от другата ответница – Н. И., поради което именно последната се явява насрещна договаряща страна с [фирма], още повече, че фактурите за процесния период са издадени именно на името на И..

С отговора ответницата оспорва да е изпаднала в забава в заплащането на главницата за доставена топлинна енергия, предвид липсата на издадена на нейно име фактура за процесните задължения, както и на отправена покана за плащане. Възразява срещу допустимостта на исковите претенции, касаещи вземанията за главница и лихва за дялово разпределение с довод, че [фирма] не е носител на същите, тъй като услугата се извършва от фирма за дялово разпределение, а предявяването на чуждо право в случая се явява в противоречие със закона. Твърди, че през процесния период не е съществувало валидно договорно правоотношение между ищеца и [фирма], предвид изтичане на първоначално уговорения срок на действие на договора от 17.06.2022 г. и отсъствието на клауза за автоматичното му подновяване. Ж. Г. счита за неясно определени сумите за дялово разпределение, както и, че поначало същите не са дължими на ищеца. Не се дължи и лихва 2 за забава върху главницата, предвид липсата на отправена покана до ответницата за заплащането й. Оспорва процесните вземания и с довод за погасяването им по давност, намирайки за приложим тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, предвид характера им на периодични плащания. Заявява, че не оспорва размера на вземанията, както и не твърди да е извършвала плащания за погасяване на същите. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор и от ответницата Н. И. И., чрез пълномощника й адв. С. Д., с който исковете са оспорени като частично недопустими, а по същество – като неоснователни. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение между нея и ищцовото дружество във връзка с доставката на топлинна енергия до процесния имот с доводи, че същата не е собственик или носител на вещно право на ползване върху имота, нито наследник на такова лице. Наред с това, Н. И. не е страна по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на който да е придобила качеството на облигационен ползвател, а с това и на потребител на стоката. С отговора ответницата оспорва да е изпаднала в забава в заплащането на главницата за доставена топлинна енергия, предвид липсата на издадена на нейно име фактура за процесните задължения, както и на отправена покана за плащане. Възразява срещу допустимостта на исковите претенции, касаещи вземанията за главница и лихва за дялово разпределение с довод, че [фирма] не е носител на същите, тъй като услугата се извършва от фирма за дялово разпределение, а предявяването на чуждо право в случая се явява в противоречие със закона. Твърди, че през процесния период не е съществувало валидно договорно правоотношение между ищеца и [фирма], предвид изтичане на първоначално уговорения срок на действие на договора от 17.06.2022 г. и отсъствието на клауза за автоматичното му подновяване. Ж. Г. счита за неясно определени сумите за дялово разпределение, както и, че поначало същите не са дължими на ищеца. Не се дължи и лихва за забава върху главницата, предвид липсата на отправена покана до ответницата за заплащането й. Оспорва процесните вземания и с довод за погасяването им по давност, намирайки за приложим тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, предвид характера им на периодични плащания. Заявява, че не оспорва размера на вземанията, както и не твърди да е извършвала плащания за погасяване на същите. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.

Подпомагащата страна [фирма], редовно призована (л. 124 от делото) не изпраща процесуален представител и не изразява становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество – при условията на разделна отговорност помежду им, вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 45492/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав. Съдът, като съобрази, че възраженията на длъжниците срещу заповедта за изпълнение съдържат оспорване на вземанията и са депозирани в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

Основателността на исковете, имащи за предмет вземания за цена на потребена топлинна енергия и на услугата дялово разпределение предполага установяване от страна на 3 ищеца, при условията на пълно и главно доказване, възникването и съществуването между него и ответниците на облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответниците е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер, както и наличието на основание за спиране/прекъсване на давността.