Решение № 11 от 24.03.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Търговище, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА при участието на секретаря ИРИНА П. В. като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело № 20213500900051 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове: иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 52 от ЗЗД за сумата 26 000 лв., частичен от 200 000 лв. - неимуществени вреди и иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК за сумата 5 000 лв., частичен от 25 350 лв., съединени с иск по чл. 86, ал. 1 вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по предявени от малолетния Ф. АНДР. ЕМ., ЕГН **********, адрес с. ********, общ. *******, действащ чрез законния си представител Ф. АД. АХМ., ЕГН **********- временен настойник (назначен в хода на производството по делото), със същия адрес, чрез адв. С.Ч.-САК, срещу ответника „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, гр. София, в условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: за сумата 26 000 лв., частичен от 200 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди и 5 000 лв., частичен от 25 350 лв.- обезщетение за имуществени вреди, търпени от ищеца от смъртта на баща му А. Е. М., настъпила на 09.10.2016 г., вследствие на ПТП от 08.10.2016 г., за което в исковата молба се твърди, че е предизвикано от М. М., който при управление л.а. марка, „Фолксваген“, модел „Мултиван“ с per. №Т0681КТ (застрахован по застраховка „гражданска отговорност“ при ответното дружество) по път II-48 между гр. Котел и гр.

Омуртаг, при движение с превишена скорост не пропуснал намиращия се на пътя л.а. марка „Фолксваген”, модел „Шаран” с д.к.№ Т8659КТ, управляван от пострадалия А. Е. М. В исковата молба се сочи, че ищецът е бил едва 5-годишен, когато загубил баща си, внезапно и напълно неочаквано; връзката баща-син била изключително силна, майката напуснала семейния дом, когато Фикрет бил в невръстна детска възраст, поради което починалият бил за детето и баща, и майка, и родител, и приятел. Детето било силно привързано към баща 1 си, а след страшния инцидент трябвало да приеме, че никога повече няма да види и прегърне баща си, да усети бащина обич, да приеме, че без баща ще посрещне много свои първи стъпки в живота. Със смъртта на баща си, ищецът е загубил и неговата материална и морална опора. Изживява стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за „разрив“ в отношенията с другите и живота като цяло. Тези изживявания и несгоди, в парично изражение, се определят в исковата молба на 200 000 лв., от които се претендират 26 000 лв.

- частичен иск. С твърдения, че със смъртта на баща си ищецът е загубил и възможността да получи дължимата от него издръжка до навършване на 18 години, предявява и иск за имуществени вреди, изразяващи се в неплащане на дължащата му се до пълнолетие издръжка в общ размер на 25 350 лв., от които претендира 5 000 лв.-частичен иск, ведно със законната лихва върху главниците, считано от деня на увреждането, посочен като 08.10.2016 г., до окончателното изплащане на обезщетенията.

Искът е предявен от малолетния син ищец, чрез представител Ф. АД. АХМ. – негова баба по бащина линия. След указания на съда, в това число и служебно уведомяване и отправено искане на осн.чл. 153, ал. 3 от СК, на органа по настойничеството за определяне на настойник, с молба вх. № 2131/23.09.2021 г. (изх. № 11-04-250/17.09.2021 г.) Община Омуртаг е представила копие от решение № 3/14.09.2021 г. на Органа по настойничество и попечителство при общината, както и удостоверение № 3/14.09.21 г., от които е видно, че за детето е учреден временен настойнически съвет за срок от една година, като Ф. АД. АХМ. е определена за временен настойник, зам.настойник - Ф. М. А.-дядо по бащина линия на малолетното дете, както и двама съветници, с което е отстранена констатираната от съда нередовност на исковата молба.

С определение № 107/13.10.2021 г. ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото, на осн.чл. 83, ал. 2 от ГПК.

По реда и в срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, чрез адв. Т. Д., АК-Разград, преупълномощен, със становище по основателността на предявените искове, ведно с процесуални искания. Част от възраженията са бланкетни.

Оспорен е механизма на ПТП-то, с възражения за „случайно деяние“ (чл. 15 НК) по отношение на водача М.Ш., тъй като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и да предотврати настъпването на вредите; възражения, че единствено виновен е починалият А. Е. М., а водачът на застрахованото при ответника МПС няма никаква вина, като е оспорено твърдението в ИМ, че водачът М.Ш. е управлявал ППС с рег. № Т 0681 КТ с превишена скорост. Направено е възражение за съпричиняване от страна на починалия А. Е.

М., нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП –с поведението си е създал опасност за живота и здравето на друг участник в движението и е причинил имуществени вреди, нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП – без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, които се движат по второкласен път ІІ-48 км.7.900 и минават покрай него, без да се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение, М. е предприел маневра за навлизане от крайпътна бензиностанция по същия второкласен път, с 2 което предизвиква ПТП, като починалият е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е бил нарушил посочените правила за движение по пътищата, обуславящо извод, че настъпилият фатален резултат е съпричинен от самия пострадал в голяма степен; възражение да са търпени от ищеца неимуществени вреди, тъй като ищецът не е бил в близки отношения с майка си и баща си, а е отглеждан от баба и дядо; оспорен е и предявения иск за имуществени вреди за неполучавана издръжка от бащата, вследствие на смъртта му, с доводи, че КЗ не предвиждал такова обезщетение, поради което искът бил изначално неоснователен; исковете са оспорени и по размер, като прекомерни дори и в предявения си частичен размер; по претенцията за лихва – възражение, че същата е неоснователна, несъобразена с разпоредбата на чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ; възражение за погасяване по давност претенцията за лихви от 08.10.2016г.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба (ДИМ) от ищеца, чрез адв. Ч., САК, със становище по възраженията на ответника и по процесуалните му искания. Счетено е за неоснователно възражението за давност, с доводи, че ИМ е депозирана на 16.08.2018 г.

По реда на чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен писмен отговор от ответника, със становище за недопустимост на исковете, позовавайки се на разпоредбата на чл. 432, ал.

1 във вр. с чл. 380 и чл. 497 КЗ поради липсата на доказателства за отправяне на извънсъдебна застрахователна претенция от ищеца до ответника - условие за допустимостта им, поради което се иска прекратяване на производството. Позовава се на отнети родителски права на майката на ищеца, поради което следвало ИМ да бъде потвърдена от настоящите му законни представители – Ф. М. А. и Ф.А. М.. Поддържа всички останали възражения, отправени в отговора на ИМ.

От Д“СП“, отдел „Закрила на детето“, гр. Омуртаг на осн.чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето е представен социален доклад (л. 303 - 305).

В открито съдебно заседание, проведено на 24.02.2022 г. страните поддържат становищата си, като с оглед присъединеното досъдебно производство и приетата САТЕ, ответникът е навел като довод за съпричиняване и липсата на поставен от страна на починалия А. М. обезопасителен колан.

По допустимостта на предявените искове съдът се е произнесъл с определение № 8/19.01.22 г., постановено по реда на чл. 374 от ГПК, като е намерил за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на исковата претенция, поради липсата на отправена извънсъдебна застрахователна претенция, предвид приложимия КЗ (отм.), тъй като видно от представената справка от ГФ – София (л. 14-15) л.а. марка „Фолксваген“, модел „Мултиван“, с peг. №Т 0681 КТ е застрахован по застраховка „ГО“ при ответното дружество по договор, сключен на 24.10.2015г., с валидност на застрахователната полица от 24.10.2015 г. до 23.10.2016 г.; ПТП-то е настъпило на 08.10.2016 г. Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) „ За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс “. Доколкото 3 ответникът не посочва да е договорено „друго“ по договора за застраховка, сключен на 24.10.15 г., то при така установените факти, предявените искове намират своята правна регламентация в разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. с § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) и подлежат на разглеждане по реда на този кодекс (отменения), чиито разпоредби не предвиждат като условие за допустимост на съдебната претенция депозирането на извънсъдебна застрахователна претенция. Възраженията по иска за имуществени вреди за изначална неоснователност, поради недопустимост, са по съществото на делото, тъй като постоянна и непротиворечива е съдебната практика за допустимост на такава исковата претенция.

След като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, приетите съдебна авто-техническа (САТЕ), съдебно-медицинска (СМЕ), съдебнопсихологическа (СПЕ) и съдебно-икономическа (СИЕ) експертизи, относимите и допустими писмени доказателства от приложеното досъдебно производство № 357/2016г. на РУОмуртаг, пр.преписка № 1333/16г. на ОП-Търговище (протокол за оглед, протокол за аутопсия, фотоалбум и др.), съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 08.10.2016 г., по път II-48 между гр. Котел й гр. Омуртаг, в резултат на сблъсък между две пътни превозни средства л.а. „Фолксваген Мултиван” с per. № Т0631КТ, управляван от М. М., и л.а. „Фолксваген Шаран” с рег.№ Т3659КТ, управляван от А.Е. М., е причинена смъртта на последния – баща на ищеца, настъпила на 09.10.2016 г.

За възникналото ПТП е било образувано ДП № 357/2016 г. по описа на РУ-Омуртаг.

С постановление от 01.03.2017 г. на зам.окръжен прокурор при Окръжна прокуратура– Търговище по пр.преписка 1333/2016 г. наказателното производство по ДП № 357/2016 г., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.

1 от НК е прекратено. В мотивите на посоченото постановление е прието, че вината за станалото произшествие е на починалия А. М., нарушил пътен знак „Б1“, отнемайки предимството на М. М., като нарушението на последния, управлявал автомобила си с превишена скорост не е в причинна връзка с престъпния резултат, тъй като, дори и при движение в рамките на разрешената скорост - 70 км/ч, автомобилът му е в опасната зона за спиране и ударът е неизбежен. Постановлението е потвърдено с Постановление от 17.08.2018 г. на прокурор в Апелативна прокуратура – Варна.

Ищецът е единственият законен наследник на А. Е. М. – негов син (удостоверение на л. 15)

Предвид констатираните различия във фамилното име на водача на застрахованото при ответника ППС – М. Ш. ШЮКР. (по л.карта), от представената в о.с.з. декларация за идентичност се установява, че имената (фамилното) са идентични – Ш./Ш./ М.

От назначената от съда автотехническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, се установява:

Механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: На 08.10.2016 г., около 4

19.30 часа, л.а. „Фолксваген Шаран” с рег.№ Т 8659 КТ управляван от А. Е. М. е на бензиностанция „Вяра 2”, намираща се на път П-48, Котел-Омуртаг км.7.900. Водачът потегля в посока изхода на бензиностанцията, предприемайки маневра „завой наляво”. В същото време по път П-48 се движи л.а. „Фолксваген Мултиван” с рег.№ Т 0681 КТ (микробус – уточнение в с.з.-стр.11), управляван от М. Ш. ШЮКР., със скорост около 106 км/ч ( при разрешена 70 км/ч, съгласно поставен пътен знак „ В26- „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“), с посока на движение от гр.Котел към гр. Омуртаг. Приближавайки бензиностанцията, която се явява от дясната му страна по посоката на движение, водачът Ш. забелязва, че от изхода на бензиностанцията излиза автомобил и веднага предприема аварийно спиране чрез задействане на спирачната система на автомобила. Последва удар с навлезлият на пътното платно л.а. „Фолксваген Шаран”, като л.а. „Фолксваген Мултиван” удря с предната си част отпред в ляво, в областта на преден ляв калник и предна лява колонка на л.а. „Фолксваген Шаран”, навлязъл косо на пътното платно. Вследствие на удара л.а. „Фолксваген Шаран” се завърта около масовия си център по посока на часовниковата стрелка (съгласно уточнението от в.л. в с.з.- стр.10 от протокола) и се установява в дясно от изхода на бензиностанцията до пътен знак „Б1” („Пропусни движещите се по пътя с предимство“). От удара преден ляв калник и предна лява колонка на л.а. „Фолксваген Шаран“ силно се деформират, предна лява врата се отваря и водачът М. изпада от автомобила и попада под л.а. „Фолксваген Мултиван”. След удара л.а. „Фолксваген Мултиван” се отклонява наляво, удря се в еластична предпазна ограда (мантинела) и се установява след около 46 м. в насрещната лента за движение, като затиска тялото на водача М.