Решение № 69 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Василев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20231100900542 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Г.Х. БГ” ЕООД, ЕИК *******, с която се иска осъждането на „ЕЕ И.“ ООД, ЕИК ******* да заплати както следва: на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 47 081,77 лева – възнаграждение по договор от 18.02.2022 г. за изпълнение на строително-монтажни работи (СМР); на основание чл. 92, ал.

1 ЗЗД сумата от 5085,21 лева - неустойка за забава в плащането на главницата съгласно чл.8.2 от договора от 18.02.2022 г.; ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно погасяване на задълженията и разноските.

Ищецът твърди, че с ответника са страните по договор за СМР от 18.02.2022 г., по силата на който последният му възлага, а той се съгласява да изпълни фасадна система със строителни материали CAPAROL на обект: жилищна сграда, находяща се на адрес: гр.

София, ул. „*******. Приблизителното проектно количество фасадна система при подписването на Договора е около 900 кв.м, като е уговорено, че действителните количества ще бъдат определени със съставянето на Протоколите за изпълнени дейности (Акт обр. 19).

Срещу изпълнението на уговорените СМР ответникът се задължава да заплати възнаграждение по реда и съгласно условията на чл. 4.2. от Договора: 100 % авансово за материалите преди започване на СМР и 50% авансово преди започване изпълнението на СМР за всяка от четирите фасади на сградата. Остатъкът от стойността на СМР за всяка от четирите фасади на сградата се заплаща след края на изпълнението на СМР на обекта въз основа на количествено-стойностна сметка (КСС) с реално замерени количества материали и СМР. С КСС - протокол Обр. 19 от 15.06.2022 г. са остойностени извършени СМР на обекта на обща стойност 44 530,91 лева, за което е съставена и платена фактура № 0000000229/26.06.2022 г. на стойност 44 317.09 лева с вкл. ДДС. С Количествено стойностна 1 сметка - протокол Обр. 19 от 17.07.2022 г. са остойностени извършени СМР на обекта за 47 081,77 лева с вкл. ДДС. Протоколът е изпратен на възложителя, но до предявяване на исковете задължението не е платено, за която сума е предявен и осъдителния иск. При забава съгласно чл.8.2 от договора е предвидено неизправната страна да дължи неустойка в размер на размер на 0,5% върху дължимата сума или стойността на неиздължените СМР за всеки ден забава, но не повече от 5% от общата стойност или към предявяване на иска ответникът дължи и неустойка в размер на 5085,21 лева.

Ответникът не оспорва, че е страна по договора за СМР от 18.02.2022 г, както и че е платил задълженията по фактура № 0000000229/ 26.06.2022 г., дължими за две от фасадните стени на сградата. Оспорва изпълнение от ищеца и приемане на работата за другите фасадните стени от юг и от запад на сградата. Твърди, че същите са изпълнени от възложителя чрез трети лица. Недължимостта на главницата счита да води до недължимост и на претендираната неустойка за забава.

С допълнителната искова молба ищеца оспорва отговора. Оспорва представените с отговора граждански договори като създадени за процеса. Твърди, че работата е приета, т.к. сградата е въведена в експлоатация.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

В тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за СМР, изпълнението му, точно и съгласно уговорките между страните, приемането на работата, размерът на дължимото се възнаграждението.

Между страните е безспорно обстоятелството, а същото се установява от представения по делото договор (л. 8), че на 18.02.2022 г. между „Г.Х. БГ” ЕООД, в качеството на изпълнител, и „ЕЕ И.“ ООД, в качеството на възложител, е подписан договор за строително-монтажни работи. Съгласно чл.1.1 от договора изпълнителят се задължава да изпълни фасадата на сграда, намираща се в гр. София на ул. „*******, а възложителят да заплати извършеното по посочени единични цени в Приложение № 1 към договора (л. 12 по делото). Между страните е безспорно и обстоятелството, че източната и северната фасада на сградата са изпълнени от ищеца. За изпълнението на тези части от фасадата е съставена Количествено стойностна сметка - протокол Обр. 19 от 15.06.2022 г. (л. 13), в която са остойностени извършени СМР на обща стойност 44 530,91 лева, без ДДС, с отбелязана остатъчна сума за плащане 4437,09 лева без ДДС. За тази сума е съставена фактура № 0000000229/ 26.06.2022 г. (л. 14), която е заплатена от възложителя (платежни нареждания л.

18, 19 и 20 по делото).

Спорен по делото е въпросът за изпълнението на останалите две фасади на сградата – западната и южната.

В тази връзка по делото е допуснато съдебно-техническа експертиза (СТЕ). От заключението на вещото лице (л. 129), изготвено след съпоставка на проекта за изпълнение на фаса, описаното за изпълнено в КСС от 17.07.2022 г. (л.15) и извършения оглед на 2

05.04.2024 г., се установява, че възложените за изпълнение СМР по западната и южната фасада са изпълнение съгласно описаното в КСС от 17.07.2022 г. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетел – П.Т. (разпит съдебно заседание на 19.03.2024 г.

– л. 116 по делото), който е работник при ищеца. Същият работи на обекта по поставяне на топлоизолационни системи на фасадите на сградата, конкретно на фасада „запад“ от края на юни 2022 г. до края на юли 2022 г. Свидетелят описва къде се намира сграда, от колко етажа е съставена. Посочва, че към момента, когато започва работа (края на месец юни 2022 г.), са завършени вече две от фасадите. Това обстоятелство кореспондира с приетото за безспорно по делото и установимо от представената КСС от 15.06.2022 г. (л. 13) обстоятелство, че към този момент СМР по фасади – изток и север са завършени. Разказва за поставянето на скелето на фасада запад, тъй като това по фасада север и юг не е достатъчно за работа по фасада запад. Свидетелят детайлно изброява какви дейности са извършвани от него по полагането на фасадата. Тези дейности съответстват на описаните в КСС от 17.07.2022 г. за извършените СМР по фасади – запад и юг. Посочва кои материали, използвани за строителството, са предоставяни от възложителя и кои – от изпълнителя. Изброява поименно (с име и фамилия) други работещи по фасада запад с него и работниците на фасада юг.

Съобщава, че в края на месец юли 2022 г., когато е приключена работата по фасада запад, няма повече работници на ищеца по обекта, тъй като и четирите фасади са готови.

Свидетелските показания, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, се кредитират като достоверни, въпреки възможната заинтересованост на свидетеля като работник при ищеца, тъй като са подробни, логични и кореспондират с останалите доказателства по делото (т.е заинтересоваността не е оказала влияние на свидетеля по отношение на обстоятелствата, за които свидетелства).

Съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че фасади – запад и юг са изпълнение от трети лица, различни от ищеца. Представените от възложителя три договора с физически лица за извършване на СМР по фасадите (л.43, 45, 47), са частни диспозитивни документи и от тях се установява единствено, че са подписани от посочените като техни автори лица. Чрез тях се доказва изпълнение на СМР до двете спорни фасади от лицата по договорите, като по делото не са представени други доказателства за осъществяването на това обстоятелство. От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ, л. 111), изготвена след проверка на счетоводството на страните, се установява, че плащане по тези три договора не е извършвано от ответника – респективно не е извършвана или приемана работа, която да бъде заплатена по тях. Същевременно според СТЕ (л. 129) няма разлика между изпълнението на спорните две фасади и приетите две, която да обоснова извод, че фасада юг и запад са изпълнени от различни изпълнители.

Следва да се отбележи, че свидетелите на възложителят, които той твърди да са изпълнили фасадите вместо ищеца, не са открити, а разпитания по делото свидетел П.Т. (работник при ищеца), отрича да ги познава, респ. да са били на обекта по същото време.

Предвид изложеното съдът, намира, че възложената работа по процесните две фасади и изпълнена от ищеца, точно и съгласно уговореното.

3

Следващото обстоятелство, което подлежи на доказване е приемането от възложителя на изпълнението. С решение № 32 от 30.05.2016 г. по т. д. № 95/2015 г., ТК, І ТО на ВКС, решение № 45 от 04.03.2013 г. по т. д. № 197/2012 г., ГК, ІV ГО на ВКС, и решение № 40 от 30.05.2013 г. по т.д. 1158/2011 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, е възприета практиката, обективирана в решение № 250 от 11.01.2011 г. по т. д. № 535/2010 г., ТК, II ТО на ВКС, според която ако възложителят е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя съоръжение и същото функционира по предназначение, без да има възражение за недостатъци от страна на възложителя, то следва, че изработеното е прието от последния чрез конклудентни действия.

В случая от СТЕ (л. 127) се установява, че сградата е завършена, включително фасадата, и за нея е издадено Разрешение за ползване 22.02.2023 г., с което е въведена в експлоатация. При липса на възражение за недостатъци, то съдът намира, че най-късната дата, в която може да се приема, че СМР по спорните две фасади е прието от изпълнителя е именно 22.02.2023 г.

С приемане на работа за възложителя възниква задължението да заплати възнаграждение за извършеното, поради което следващият въпрос е относно размерът на възнаграждението. Ответникът не оспорва, че посочените единичните цени в КСС от 17.07.2022 г. (л. 15) съответстват на уговорените между страните единични цени за изпълнение на СМР (оспорва се изпълнението на СМР). Същите цени кореспондират с посочените в Приложение 1 към договора (л. 12), а видно от сравнителната таблица в СТЕ (л.129) и с тези в КСС от 15.06.2022 г., по които от ответника е извършено плащане. При това положение съдът намира, че възложителят следва да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършените СМР по единични цени от КСС от 17.-7.22 г. или общо 47 081,77 лева с ДДС.

Възложителят нито твърди, нито доказва способ за погасяване на това задължение, поради което искът на изпълнителя за заплащане на възнаграждение за извършените СМР по фасади запад и юг на процесната сграда в размер на 47 081,77 се явява основателна.

Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и аксесорния за заплащане на законна лихва върху присъденото възнаграждение от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

По иска за неустойката в тежест на ищеца е да докаже: 1) уговарянето на валидна неустоечна клауза за забава изпълнение на задължението на възложителя за заплащане на цената, 2) изпадането на ответника в забава, в плащането на възнаграждението по договора и 3) размерът на неустойката.

Съгласно чл.8.2 от договора (л. 11) в случай на забава на плащане на СМР, виновната страна дължи неустойка в размер на 0,5 % върху дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от 5 % от общата стойност. Съгласно чл.4.2. от договора възложителят следва да заплати на изпълнителя дължимите суми по договора в срок от три дни след подписване на КСС. Между страните няма спор, че КСС от 17.07.22 г. за изпълнението на фасади юг и запад не е подписана от възложителя, но по делото се установи, че работата е приета с конклудентни действия най-късно на 22.02.2023г, от когато съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД е дължимо и възнаграждението за нея, т.е. от този момент то е изискуемо, а длъжникът е в 4 забава за неговото изпълнение. За всеки ден забава ответникът дължи обезщетение съгласно цитираната по горе разпоредба в размер на 235,41 лева. За периода от 23.02.2023г до предявяване на исковата молба се натрупва неустойка в размер на 5885,25 лева. За която сума ответникът не твърди и не доказва способ за погасяване.