Решение № 1922 от 31.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1922 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100509442 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. В. К., срещу решение №8130/02.05.2024г., постановено по гр.д. № 66652/2023 г., в частта, в която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. В. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 184,31 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. 10.08.2023 г. и сумата от 34,20 лв. - главница за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.08.2023 г. по ч. гр. д. № 46171/2023 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав.

Решението, в частта му, с която са отхвърлени претенциите на „Топлофикация София“ ЕАД не е обжалвано от заинтересованата страна и е влязло в сила.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че за процесния период ответниците не дължат обезщетение за забава върху главниците за топлинна енергия, тъй като по делото от страна на ищеца не са ангажирани доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, поради което не е установено изпадането им в забава. Оспорва задължението за заплащане на услугата дялово разпределение. Отправя се искане решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, с който същите се 1 оспорват като неоснователни. Отправено е искане до въззивния съд за потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивното производство за заплатено юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

В конкретният случай между страните по делото не е налице спор относно обстоятелството, че ответникът е един от собствениците на процесния апартамент в рамките на исковия период, не е спорно, че имотът е бил топлоснабден, че в него е доставено претендираното от ищеца количество топлинна енергия, както и не се спори относно цената на доставената енергия

От представените по делото писмени документи, се установява, че процесният топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия. За апартамента е открита партида с абонатен № 266548.

По отношение на претенцията за забава върху главницата за топлинна енергия, съдът приема следното:

Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг – какъвто беше доказан в процеса, както и забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното от страните.

За процесния период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, в сила от 27.06.2016 г.

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, а не цитираните от въззивника Общи условия от 2014 г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия.

Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. С приемането на общите условия от 2016 г. е отпаднало задължението на „Топлофикация София“ ЕАД да публикува на електронната си страница общите фактури, съдържащи изравнителните сметки за съответния отоплителен сезон, като условие за поставяне на потребителите в забава.

Предвид изложеното, неоснователни са доводите, че не било доказано изпадането на ответника-въззивник в забава, предвид липсата на доказателства за публикуване на фактурите в електронната страница на дружеството ищец. В случая дължимата лихва върху издадената обща фактура е в размер на 184,31 лева за периода периода 15.09.2021 г. - 10.08.2023 г., както правилно е приел и решаващият съд.

Въззивникът релевира довод, че сумите за дялово разпределение не се дължат, тъй като то е извършвано не от ищеца, а от друго дружество. По силата на чл. 22 от общите условия на ищеца, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в сграда – етажна собственост.

Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента; допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати. Редът и начинът на заплащане на услугата се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. От посочената уредба е видно, че сумите, дължими за услугата дялово разпределение, се заплащат на топлопреносното предприятие, което от своя страна е сключило договор с конкретното дружество за дялово разпределение. Такъв договор в случая е представен с исковата молба и е приет като доказателство по делото. С оглед на изложеното, неоснователен е доводът за недължимост на сумата за дялово разпределение.

С оглед изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции постановеното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По отговорността за разноски:

Неоснователността на въззивната жалба обуславя правото на въззиваемата страна да претендира присъждането на разноски за производството на основание чл.

78, ал. 3 ГПК.

3

На основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с чл. 25 НЗПП дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се изчисли на сумата от 50 лева.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8130/02.05.2024 г., постановено по гр.д. № 66652/2023 г. на Софийски районен съд, 48 с-в, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Г. В. К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца-въззиваем – „Техем сървисис“ ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4