Решение № 1409 от 22.12.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1409 гр. Перник, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720104993 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК .

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Е.М. срещу Р. А. М., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 448.98 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 17, находящ се в гр. П., ул. **** *******, бл. 6, вх. А, от които главница в размер на 389.16 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл, и 59.82 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.

№ 4055/2022 г. на РС Перник – 18.07.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка и 1 копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез упълномощения му процесуален представител – адв. Б. В., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. На първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника. Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по силата на закона и общите условия на дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да докаже наличието на облигационна връзка. Обръща се внимание и че липсват доказателства ответникът да е собственик/ползвател на топлоснабдения имот респективно ползвател на топлинна енергия в процесния имот. Оспорват се представените с исковата молба документи – като се твърди, че същите не доказват качеството потребител на ответника за процесния период. Твърди се, че общите условия на дружеството не били надлежно оповестени – не били публикувани в централен и местен ежедневник, поради което не са произвели действие. Посочва се и че липсвало решение на общото събрание на етажната собственост в сградата, където се намирал процесният имот, за присъединяване към топлопреносната мрежа. По тези съображения се твърди, че страните не са били в облигационни отношения през процесния период.

Посочва се и че претендираните вземания били за главница и лихва, като липсвало посочване като отделно вземане на това за услугата дялово разпределение. Такова вземане не било посочено и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. В тази връзка се твърди, че ако в главницата присъствала сума за осъществяване на дялово разпределение, то същата не следвало да бъде присъждана.

На следващо място се оспорват претендираните по делото суми. В тази връзка се оспорва представеният документ „извлечение от сметка“, като доколкото същият бил съставен от дружеството, то не можел и да служи като доказателства за неговите претенции. В тази връзка се оспорва и редовността на воденото от ищеца счетоводство.

Посочва се и че методиката, въз основа на която се изчислявали процесните вземания, била отменена с решение на ВАС. В тази връзка се обръща внимание, че наредба № 16-334/06.04.2007 г. била отменена в частта относно зависимостта /формулата/, приета в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост.

Прави се възражение за погасяване на част от процесните суми по давност, доколкото приложимият давностен срок бил три години. Иска се дружеството да бъде задължено да представи намиращи се у него документи Претендират се разноски като се обръща внимание, че били предявени два иска, поради което адвокатското възнаграждение не било прекомерно.

В хода на производството по делото са представени: писмо от Община Перник, дирекция „Местни данъци и такси“ с приложени към него декларация по чл. 14 от ЗМДТ, удостоверение за наследници и препис извлечение от акт за смърт на В.Е.М., нотариален акт за дарение на недвижим 2 имот № ***, том II, рег. № 4672 нот.дело 241 от 10.10.2022 г. на нотариус М.М. , копие от в-к. „Новинар” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, електронна извадка в табличен вид през процесния период, в които са отразени показанията на топломер и водомер в абонатната станция, електронна извадка в табличен вид, в която са отразени количества и стойности съобразно извлечението от сметка и електронна извадка в табличен вид с отразени изчисления по компоненти за процесния имот и период, договор № 76/01.09.2017 г. между ищеца и лицето, осъществяващо дяловото разпределение „Директ“ ЕООД, както и фактури за процесния период.

В открито съдебно заседание, проведено на 28.11.2022 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани, поради което и иска същите да бъдат уважени. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ответната страна.

Процесуалният представител на ответницата не се явява и не изразява допълнително писмено становище извън отговора на исковата молба.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2426/19.07.2022 г. по ч.гр.д. № 4055/2022 г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед длъжницата е депозирала възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. и извлечение от в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г., от които е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен и в един централен ежедневник.

От представените по делото фактури, извлечение от сметка, електронна извадка в табличен вид, с отразени количества и стойности съобразно извлечението от сметка и електронна извадка в табличен вид с отразени изчисления по компоненти за процесния имот и период е видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 389.16 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл. и 59.82 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г., като същите не са заплатени.

От представено по делото препис извлечение от акт за смърт на В.Е.М. се установява, че същият е починал на 05.03.2019 г. в гр. Перник. От удостоверение за наследници на В.Е.М. се установява, че същият е бил женен и е оставил за свои наследници: съпругата си ответницата Р. А. М. и две сестри И.Е.С. и В.Е. М..

От представено по делото копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че на 03.05.2019 г. ответницата Р. А. М. е декларирала 3 собствеността върху имот с адрес: гр. П., ул. **** *******, бл. 6, вх. А, апартамент № 17. В декларацията е посочено, че правата на ответницата произтичат от нотариален акт № 28, том IV, дело № 1530/1981 г. от 30.11.1981 г. на нотариус при Пернишки РС. Ответницата освен това е декларирала, че притежава имота в съсобственост – като притежава 4/6 идеални части от имота, 1/6 идеална част се притежава от И.Е.С. и останалата 1/6 идеална част се притежава от В.Е. М.. Цитираният в декларацията нотариален акт не е наличен по делото, но към декларацията са приложени обсъдените по-горе удостоверение за наследници и препис извлечение от акт за смърт.

По делото е представен и нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том II, рег. № 4672 нот.дело 241 от 10.10.2022 г. на нотариус М.М., от който се установява, че на 10.10.2022 г. ответницата Р. А. М. е дарила 4/6 идеални части от имота с адрес: гр. П., ул. **** *******, бл. 6, вх. А, ап. № 17 на лицето М.И.П.. Ответницата е запазила пожизнено вещно право на ползване върху имота. Нотариусът е удостоверил, че ответницата притежава 4/6 идеални части от имота като правата й произтичат от вече цитирания нотариален акт № 28, том IV, дело № 1530/1981 г. от 30.11.1981 г. на нотариус при Пернишки РС.

На последно място от представения договор № 76/01.09.2017 г. между ищеца и лицето, осъществяващо дяловото разпределение „Директ“ ЕООД се установява, че между ищцовото дружество и дружеството „Директ“ ЕООД е налице договор за извършване на услугата дялово разпределение като именно по силата на същия дружеството „Директ“ ЕООД извършва услугата дялово разпределение в сградата, където се намира процесният имот.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответницата за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 2426/19.07.2022 г. по ч.гр.д. № 4055/2022 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжницата чрез лице от домашните като същата е депозирала възражение, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия случай основният спорен по делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните 4 предвид направеното възражение, че ответницата не е собственик на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.