Определение № 303 от 01.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. Варна, 01.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500237 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. №237/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 437 ГПК и е образувано по частна жалба на А. Т., против определение № 1166/06.03.2026 г., постановено по в.гр.д. № 300/2026 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 18425/15.12.2025г. по регистъра на ЧСИ Захари Димитров срещу действия на ЧСИ, изразяващи се в налагане на запор на вземания на длъжника от „Банка ДСК“ АД, „Юробанк България“ АД и „Балев Корпорейшън“ ЕООД, като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно, като е молил за отмяната му. Навел е оплаквания, че не бил уведомен за издадения от съда в полза на взискателката А. Т. изпълнителен лист и за задължението си към нея, като разбрал за това едва от поканата за доброволно изпълнение и така бил натоварен с разноски и му бил наложен запора.

Взискателката А. Т. не е подала отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима. Разгледана по същество – частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело, образувано по молба на взискателката А. К. Т., въз основа на издаден й изпълнителен лист от 21.11.2025г. за принудително събиране на парично вземане срещу задълженото лице А. Т.. Изпълнението е насочено върху вземания на длъжника, като на 05.12.2025г. съдебният изпълнител е изпратил запорните 1 съобщения до „Банка ДСК“ АД, до „Юробанк България“ АД и до трето задължено лице – работодател на длъжника „Балев Корпорейшън“ ЕООД, при изрично посочване, че запорът е за суми над несеквестируемите. С връчената н а 11.12.2025г. покана за доброволно изпълнение с приложен изпълнителен лист, длъжникът е уведомен за образуваното изпълнително дело, за размера на вземането, включително за разноските в полза на насрещната страна и таксите за ЧСИ. С молба от 15.12.2025г. А. Т. е уведомил съдебният изпълнител, че е материално затруднен, няма финансова възможност да заплати задължението си наведнъж и молил за разсрочване.

С жалбата си до окръжния съд, жалбоподателят е сочил, че не бил надлежно уведомен за образуваното изпълнително дело и за основанието му, че не му била предоставена възможност да упражни правото си на защита или да изпълни доброволно, както и че му бил наложен запор на вземане, без да знае за самото дело. Поискал е съдът да провери законосъобразността на образуваното изпълнително дело, както и да отмени или спре наложения запор до изясняване на горното. С уточнителната си молба е конкретизирал, че обжалва действието на ЧСИ Захари Димитров, изразяващо се в налагане на запор по образуваното срещу него в качеството на длъжник изпълнително дело и е настоявал за отмяна на наложения запор.

В действащия ГПК за разлика от отменения, законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, свеждайки я до лимитативно определените актове, от ограничен кръг лица и на лимитативно посочените в закона основания, което изключва разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването. Т.е. в уредените от законодателя хипотези с чл. 435, ал.2 от ГПК са изброени случаите, в които длъжникът може да обжалва незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. Действието по налагане на запор на вземания на длъжника не подлежи на самостоятелно обжалване, а само в хипотезата на чл.435, ал.2, т. 2 ГПК като действие по насочване на изпълнение върху несеквестируемо имуществото на длъжника. Т.е. само при твърдения за несеквестируемост на запорирано имущество. В случая, жалбоподателят не е твърдял несеквестируемост на вземанията, предмет на запора, поради което и жалбата му срещу това действие на съдебния изпълнител е била недопустима и не е подлежала на разглеждане от окръжния съд. При това положение, не могат да се обсъждат и по същество конкретни оплаквания за незаконосъобразност на изпълнителния процес. В случаите, в които длъжникът не разполага с потестативното право да обжалва действията на съдебния изпълнител, тъй като такова законът не му предоставя, при твърдения за незаконосъобразно принудително изпълнение, защитата му е искова, по чл. 411 ГПК. Като е оставил без разглеждане жалбата на длъжника срещу неподлежащо на обжалване действие на ЧСИ, окръжният съд е процедирал правилно и определението му следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Варненският апелативен съд.

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1166/06.03.2026 г., постановено по в.гр.д. № 300/2026 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3