Определение № 26680 от 29.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26680 гр. С., 29.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110119414 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 101665/11.04.2023 г., с която от името на С. Г. З. против ЗАД „/..../“ АД е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 103, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4857,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили вследствие от виновно неизпълнение от страна на туроператора „/.../“ ЕООД на задължение по договор за туристически пакет от 15.11.2019 г., сключен между С. Г. З. и „/.../“ ЕООД, поради изпадане на туроператора в неплатежоспособност и/или несъстоятелност, гражданската отговорност на което дружество към датата на договора е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /11.04.2023 г./ до окончателното ѝ изплащане.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът счита, че направеното от ответника възражение за недопустимост на производството е неоснователно. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСТК при уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), съответно по действащия чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), съответно по чл. 432, ал. 1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност.

Съдът намира, че исковата молба е нередовна поради противоречие в обстоятелствената част, тъй като първоначално ищецът твърди, че е заплатил на туроператора процесната сума, но последният е изпаднал в неплатежоспособност и несъстоятелност и не е изпълнил уговорената екскурзия, поради което следвало да възстанови получената цена, което задължение било обезпечено от ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Отговорност на туроператора“ – твърдения, които определят иска като такъв с правно основание чл. 103, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Впоследствие, ищцовата страна поддържа, че заплатената сума в размер на 4857,00 лева, представлява претърпени имуществени вреди, вследствие виновно неизпълнение на договорно задължение на туроператора, за което последният 1 отговаря – твърдения, които определят иска като такъв с правно основание чл. 103, ал. 5, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането. С оглед изложеното, на ищеца следва да се дадат указания да посочи на какво основание твърди туроператорът да му дължи процесната сума – като заплатена на неосъществено или отпаднало основание, поради изпадането му в неплатежоспособност и несъстоятелност и последвала невъзможност да изпълни екскурзията, или като претърпяна от ищеца имуществена вреда, вследствие виновно неизпълнение на договорно задължение на туроператора, за което последният отговаря.

Независимо от изложеното, за процесуална икономия, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Страните са представили писмени документи, като всички те са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.

Ищецът е направил искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, свързани с изпълнението на процесния договор за туристическа услуга от 15.11.2019 г., като това искане е допустимо, относимо и необходимо за правилното решаване на делото, поради което следва да бъде уважено.

Следва да бъде уважено искането на ищцовата страна за изискване на препис от изпълнително дело № 20238380400808/2023 г. по описа на ЧСИ М.

Б., рег. № 838, район на действие – СГС.

Искането на ищеца, на основание чл. 190 ГПК, да бъде задължен ответникът да представи намиращата се у него преписка по щета № 131623001000001 е допустимо, относимо и необходимо за правилното решаване на делото, поради което следва да бъде уважено.

Искането на ищеца, на основание чл. 190 ГПК да бъде задължен ответникът, да представи намиращата се у него застрахователна полица по сключена застраховка „Отговорност на туроператора“, следва да бъде оставено без уважение, доколкото от ответника не се оспорва обстоятелството, че гражданската отговорност на туроператора „/.../“ ЕООД по договор за туристическа услуга от 15.11.2019 г. е била застрахована при ответното дружество към дата на сключване на туристическия договор.

В отговора на исковата молба ответникът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „/.../“ ЕООД като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че може да предяви регресна претенция срещу това лице, по реда на чл. 433 от КЗ. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължено дружеството „/.../“ ЕООД, да представи информация относно всички организирани пътувания в периода 03.04.2020 г. – 31.12.2021 г., следва да бъде уважено.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ: г.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. №101665/11.04.2023 У К А З ВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба с препис за ответника, да посочи на какво 2 основание твърди туроператорът да му дължи процесната сума – като заплатена на неосъществено или отпаднало основание, поради изпадането му в неплатежоспособност и несъстоятелност и последвала невъзможност да изпълни екскурзията, или като претърпяна от ищеца имуществена вреда, вследствие виновно неизпълнение на договорно задължение на туроператора, за което последният отговаря.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

I. КОНСТИТУИРА като трето лице-помагач на страната на ответника дружеството „/.../“ ЕООД, ЕИК: 201288792 със седалище и адрес на управлениe: гр. С., р-н „/..../“ ул. „/..../“ № /..../.

ІI. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2023 г. от 14:30 часа, за когато да се призоват страните.

ІIІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Ищецът твърди, че на 15.11.2019 г. сключил с туроператора „/.../“ ЕООД договор за туристически пакет, по силата на който туроператорът се задължил да изпълни екскурзия до Египет в периода 11.04.2020 г. – 18.04.2020 г., за което ищцата му заплатила сума в размер на 4857,00 лв.

Сочи, че поради невъзможност екскурзията да бъде организирана в уговорения срок, туроператорът предоставил ваучер на стойност 4857,00 лв. за туристическа услуга по избор на клиента, като се задължил да предостави същата до 31.12.2021 г., но това не се случило. Ищцата поддържа, че заплатената от нея сума не била възстановена, поради което осъдила „/.../“ ЕООД с влязло в сила решение по гр. д. № 25269/2022 г., по описа на СРС, 128 състав да заплати същата. Сочи, че за събиране на присъдената сума е образувала изпълнително дело № 20238380400808/2023 г. по описа на ЧСИ М.

Б., рег. № 838, район на действие – СГС, по което било установено, че „/.../“ ЕООД няма активи и имущество, поради което вземането не може да бъде събрано. Излагат се твърдения, че между „/.../“ ЕООД и ответника „/..../“ АД е сключен договор за застраховка „Отговорност на туроператора“, валиден към датата на договора за туристически пакет. Ищцата поддържа, че на база застрахователния договор е отправила до ответника претенция за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 4857,00 лв., но ответната страна отказала плащане.

Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 4857,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили вследствие от виновно неизпълнение от страна на туроператора „/.../“ ЕООД на задълженията по договор за туристически пакет от 15.11.2019 г., сключен между С. Г. З. и „/.../“ ЕООД, поради изпадане на туроператора в неплатежоспособност и/или несъстоятелност, гражданската отговорност на което дружество към датата на договора е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /11.04.2023 г./ до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗАД „/..../“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва допустимостта на иска с твърдения, че за ищцата липса правен интерес от настоящото производство, тъй като процесната сума е присъдена с влязло в сила решение по гр. д. № 25269/2022 г., по описа на СРС, 128 състав. Ответникът признава фактите, че към датата на сключване на договора за туристическа услуга между С. Г. З. и „/.../“ ЕООД – 15.11.2019 г., е бил застраховал гражданската отговорност на 3

„/.../“ ЕООД по застраховка „Отговорност на туроператора“. Поддържа, че планираната екскурзия до Египет в периода 11.04.2020 г. - 18.04.2020 г. не се е осъществила и договорът е прекратен, поради обективни причини, а именно - обявено в Република България извънредно положение. В тази връзка посочва, че не се касаело за отказ на контрагенти или доставчици на туроператора да предоставят туристическа услуга, поради което не бил настъпил покрит застрахователен риск. Оспорва да е налице застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застрахователния договор. Излага доводи, че по реда на чл. 25 от ЗМДВИП, на 03.04.2020 г., на ищцата е издаден ваучер за туристически услуги срещу заплатената сума, което представлявало сключване на нов договор, попадащ извън периода на застрахователното покритие. Сочи, че ищцата е имала възможност да използва ваучера в периода 03.04.2020 г. – 31.12.2021 г., но по своя вина не е сторила това. Поддържа, че туроператорът не е бил обявяван в неплатежоспособност или несъстоятелност с решение на съд през периода на застрахователното покритие, с оглед на което не бил настъпил покрит застрахователен риск. Позовава се на чл. 2, Раздел II от Общите си условия, като обосновава недължимост на претендираната сума с твърдения, че ищцата е отправила застрахователна претенция на 20.03.2023 г. - след срока на застрахователния договор. Излага съображения, че при евентуално уважаване на иска и определяне на дължимото застрахователно обезщетение на ищцата следвало да се присъди част от претендираната сума, тъй като страни по процесния договор за туристическа услуга освен ищцата били още две лица – И. Т. и Г. М..

Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 103, ал. 1, вр. чл.

97, ал. 1 от Закона за туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между С. Г. З. и „/.../“ ЕООД е бил сключен договор за туристически пакет от 15.11.2019 г., както и че гражданската отговорност на „/.../“ ЕООД, в качеството му на туроператор по този договор, е била застрахована от ответника по застраховка „Отговорност на туроператора“ към датата на сключване на договора за туристическа услуга - 15.11.2019 г.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):