Решение № 111 от 09.01.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 111 гр. Варна, 09.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на девети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12179 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „М.Б.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, офис 3, представлявано от управителя Е.В.В., чрез пълномощника му адв. Г.Р.Д. – АК Варна срещу Д.Ж.Д., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 7937/2018 г. по описа на ВРС: сумата от 660 /шестстотин и шестдесет/ лева, представляваща разноски, сторени от ищеца във връзка с връчването на уведомлението за прекратяване на договора и с изземването на лизинговия актив, начислени за периода от 15.09.2017г. до 19.09.2017г., сумата от 1886.70 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и шест лева и седемдесет стотинки/, представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на ответника, на основание чл. 15.5 от Общите условия, начислени за периода от 19.09.2017г. до 19.09.2017г., както и сумата от 610.70 лв. /шестстотин и десет лева и седемдесет стотинки/, представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 10.08.2017г. до 19.09.2017г.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

По ч.г.д.

7937/2018 г. по описа на PC Варна, в негова полза, била издадена заповед за изпълнение за следните суми: 645,31 лева главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението, 610,70 лева договорна лихва, 660 лева - такси по договора, 8,36 лева - неустойка за забава, и 1886,70 лева - неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя. Ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК, с което признал, че дължи 645,31 лева главница и 8,36 лева неустойка за забава, но възразил срещу дължимостта на вземанията за сумата 610,70 лева договорна лихва, сумата от 660 лева такси по договора и сумата от 1886,70 лева неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя. За ищеца възникнал правен интерес да предяви иск за установяване дължимостта на оспорените вземания за договорна лихва, неустойка за прекратяване и такси по договора.

На *** г., между "М.Б." ЕООД, от една страна, в качеството на лизингодател, и Д.Ж.Д., от друга, като лизингополучател, бил сключен Договор за финансов лизинг № ***, по силата на който ищецът се задължил да придобие и предостави за ползване на ответника следния лизингов обект: МПС ***, с идентификационен № ***, № на двигател ***.

Към договора били приложени двустранно подписани от страните Общи условия и Тарифа към Общите условия. Ищецът изпълнил задължението си по договора, като лизинговият актив бил предаден за ползване на ответника на *** г., за което бил съставен приемо-предавателен протокол.

Ответникът поел задължението да заплати на ищеца договорената лизингова цена (обща сума по кредита съгласно чл. 8 от договора) в размер на 15058,44 лева, представляваща сбор от дължимата по договора главница в размер на 10625 лв.

(чл. 6 от договора във връзка с чл. 2 от договора) и общия разход по кредита в размер на 4433,44 лв. (чл. 7 от договора). Общият разход по кредита представлявал сбор от дължимата по договора възнаградителна лихва, която се начислявала съгласно уговорен в чл. 5 от договора лихвен процент от 36 %, фиксиран за целия срок, или общо 4333,44 лева, и такса ангажимент в размер на 100 лева. Таксата ангажимент била заплатена от ответника при сключване на договора, а остатъкът от лизинговата цена в размер на 14958,44 лева ответникът следвало да изплати на 24 месечни вноски. Първата месечна вноска била дължима на *** г., а останалите дължими на 10-то число на всеки следващ месец.

Първоначално ответникът изпълнявал договорните си задължения, но впоследствие преустановил плащанията си и изпадал в забава. По договора имало две падежирали и непогасени месечни вноски за главница, за периода от 10.08.2017 г. до 19.09.2017 г., в общ размер на 645,31 лева, чиято дължимост ответникът изрично признал в подаденото по ч.г.д.7937/2018 г. възражение. Ответникът дължал и заплащането на лизингови вноски за възнаградителна лихва, падежирали в периода от 10.08.2017 г. до 19.09.2017 г. в общ размер на 610,70 лева. Съгласно чл.

13.5.1 от Общите условия лизингодателят имал право да прекрати договора в случай на забава в плащането на лизингова вноска, като съгласно чл. 13.6 от Общите условия прекратяването ставало чрез изпращане на писмено уведомление от лизингодателя до лизингополучателя без предизвестие. С оглед неизпълнение от страна на ответника на задълженията за заплащане на дължими суми, договорът за лизинг бил прекратен с писмено предизвестие от страна на ищеца, връчено лично на ответника на 19.09.2017 г. На основание чл. 15.5 от Общите условия лизингополучателят дължал неустойка за прекратяване на договора по негова вина в размер на три лизингови вноски, като неустойката се начислявала на базата на последните три лизингови вноски с настъпил падеж преди датата на прекратяване на договора. Дължимата от ответника неустойка била в размер на 1886,70 лева, предвид обстоятелството, че договорът бил прекратен поради непогасяването на две поредни месечни вноски за главница и възнаградителна лихва. На основание чл. 1.35 от Общите условия във връзка с т.18 от Тарифата към Общите условия, приложими към договорите за финансов лизинг ответникът дължал такси във връзка договора за лизинг в общ размер на 660 лева. Същите представлявали сбор от сумата от 120 лева, представляваща разноски, сторени от ищеца във връзка с връчване на уведомлението за прекратяване на договора и сумата от 540 лева, представляваща разноски, сторени от ищеца във връзка с изземването на лизинговия актив с оглед прекратяване действието на договора..

Моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира заплащане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът поддържа, че исковете са допустими, но неоснователни. Не оспорва, че страните са сключили Договор за финансов лизинг с № ***г. за МПС ***, с идентификационен № ***, с номер на двигателя ***. След забавяне на вноската по лизинга, автомобилът бил задържан от ищеца, а сключеният договор прекратен чрез уведомление за прекратяване на договор за лизинг №***, от дата ***г. След прекратяването на договора, срещу него било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и образувано ЧГД 7937/2018 г. Не бил съгласен с претенциите за дължими суми, поради което подал възражение срещу издадената заповед за парично задължение. Оспорва иска за сумата от 610,70 лв. - възнаградителна лихва за период 10.08.2017 г. - 19.09.2017 г., като неоснователен и недоказан, и поради нищожност на клаузата, определяща възнаградителна лихва, доколкото противоречала на закона и морала, предвид уговорения размер. Оспорва иска за сумата от 1886,70 лева - неустойка за прекратяване на договора, която се претендирала на основание чл. 15.5. от ОУ, като неоснователен и недоказан, и поради нищожност на клаузата, доколкото противоречала на закона и морала, предвид уговорения размер. Оспорва иска за сумата от 660 лв., представляваща разноски, сторени от ищеца във връзка с връчване на уведомлението за прекратяване на договора и във връзка с изземването на лизинговия актив, като недоказан и неоснователен.

Моли за отхвърляне на предявените искове, прави доказателствени искания и претендира присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 20.02.2019г. е приет за окончателен изготвения по делото проект на доклад и обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е бил сключен Договор за финансов лизинг № *** г., по силата на който на ответника е бил предоставен лизинговия обект: МПС ***, с идентификационен № ***, № на двигател ***; че към договора са били приложени двустранно подписани от страните Общи условия и Тарифа към Общите условия; че ответникът е забавил две вноски по договора; че договорът е прекратен на 19.09.2017 г. и лизинговият обект е бил предаден на ищеца.

Към доказателствата по делото са приобщени договор за финансов лизинг № ***г., общи условия към договори за финансов лизинг сключвани от „М.Б.“ ЕООД с физически лица – потребители, както и тарифа към същите /л.9-26/.

Автомобилът предмет на договора за лизинг е предаден на ответника на ***г. в 15:30 часа, за което е съставен приемо-предавателен протокол подписан от страните /л.27/.

На

***г. ищцовото дружество е отправило уведомление за прекратяване на договор за лизинг № ***, получено от ответника на същата дата /л.7-8/.

На

***г. е сключен договор между ищцовото дружество и трето за настоящето производство лице – „Ф.А.“ ЕООД. С договора ищецът е възложил на това дружество да извършва срещу възнаграждение действия по издирване на автомобили, превозни средства, машини, съоръжения и други вещи – предмет на сключени договори за лизинг и/или съдействие за възстановяване на владението върху лизинговите вещи, в случаите, когато лизингополучателят отказва връщането им. Съгласно представения договор, възложителят се е задължил при възникване на необходимост от извършване на някое от действията по договора да уведоми в писмена форма изпълнителя, като в уведомлението да бъде посочено конкретно действие, което следва да бъде предприето от изпълнителя, срока на неговото извършване, както и всяка друга необходима за изпълнението на поставената задача информация. В чл.12 от договора е предвидено възнаграждение за всеки отделен случай на изземване на лизингови вещи до 3.5 тона в размер на 540 лева с вкл. ДДС /л.68-72/.

На

***г. е издадена фактура от „Ф.А.“ ЕООД за предоставени услуги по договора с ищцовото дружество, като в посочените услуги са включени възстановяване владението на актив и връчване на документ с посочване на договора за лизинг ***.

Стойността на услугите предоставени на ищеца във връзка с възстановяване владението на актив и връчване на документ по процесния договор за лизинг е в размер на 550 лева без включен ДДС и 660 лева с включен ДДС. С банков превод от ***г. ищцовото дружество е заплатило на „Ф.А.“ ЕООД пълната сума по издадената фактура от ***г. /л.73-74/.

За изясняване фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.

В заключението си вещото лице посочва, че размерът на лизинговата цена по договор за финансов лизинг *** от ***г. е в размер на 15058.44 лева. Ответникът направил плащане на ***7г. в размер на 528.70 лева – първа вноска по Погасителен план на лизингови вноски, след което не е правил повече плащания до 18.11.2018г., когато платил 219 лева данък МПС. На ***г. и ***г. ответникът направил още две плащания всяко в размер на 219 лева, като не ставало ясно на какво основание и за погасяване на кое задължение са направени плащанията.

Размерът на непогасената договорна възнаградителна лихва съгласно договора и погасителния план към него за периода от 10.08.2017г. до 19.09.2017г. е определен на 609.45 лева, като е дадено заключение за размера на това задължение при прилагане на лихвен процент в размер на законната лихва -117.49 лева, удвоения размер на законната лихва – 234.98 лева и утроения размер на законната лихва – 352.47 лева. Размерът на дължимата непогасена неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, съгласно чл.15.5 от общите условия на ищцовото дружество се определял в размер на последните три лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяване на договора и бил общо 1783.46 лева. В случай, че непогасената неустойка се изчисли съобразно размера на законната лихва за периода от 10.08.2017г. до 25.05.2018г. върху непогасената, но дължима главница по кредита за периода от 10.08.2017г. до 19.09.2017г., то размерът би бил 828.17 лева. Размерът на дължимите непогасени такси по договора, представляващи съгласно т.18 от Тарифата към общите условия, разноски сторени от лизингодателя във връзка с договора за лизинг били в размер на 120 лева разходи за уведомление и 540 лева разходи за възстановяване на лизинговия актив, които били реално извършени и заплатени на „Ф.а.“ ЕООД.