Определение № 2152 от 21.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2152 гр. София, 21.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20251000500686 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат С. В. М. – синдик на „София Сити“ ЕАД (в н.), против определение №579/08.02.2025 г., постановено по т.д.

№2545/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-9 състав, с което исковата молба на „София Сити“ ЕАД (в н.) е върната, а производството по делото е прекратено, като недопустимо.

Жалбоподателят е предявил искане за отмяна на обжалваното определение. Единственото му възражение е, че „Апелативен съд София вече е отменил същото определение с аналогични мотиви на СГС, 9 състав“.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „Изотех груп“ ЕАД, което поддържа неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното: Подадената частна жалба е допустима. Жалбата е подадена в срок, от лице, което има правен интерес и срещу акт, който подлежи на обжалване: определението има преграждащ характер и подлежи на обжалване по реда на чл.274 т. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Настоящият съдебен състав, след като съобрази както съдържанието на подадената частна жалба, така и възражението на ответната страна относно нейната бланкетност, намира за необходимо да поясни, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр. второ от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, съгласно тълкуването, дадено в Тълкувателно решение №6 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС., поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е върнал, на основание чл.130 от ГПК, исковата молба на „София Сити“ ЕАД (в н.).

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че правото на вземане на ответника по Споразумението от 31.01.2013 г., „Изотех груп“ ЕАД, е установено с влезлите в сила заповеди за изпълнение, поради което за ищеца „София Сити“ ЕАД (в н.) са преклудирани всички възможности за оспорване на задължението по заповедите за изпълнение.

По действителността на основанието, съдът е приел, че иска е недопустим поради липса на правен интерес. Първоинстанционният съд е приел още, че щом длъжникът няма право да отрича задължението по заповедта, то дори и искът за прогласяване недействителността на основанието да бъде уважен, няма да постигне отричане на вземането.

Първоинстанционният съд е приел също, че правото на иск по част от задължението по заповедите за изпълнение е погасено в хода на индивидуалното принудително изпълнение към 2013-2014г., като приема, че според чл. 424, ал. 2 от ГПК искът може да бъде предявен не по-късно от една година от погасяване на вземането, който срок е изтекъл преди подаване на исковата молба.

Непогасената в хода на изпълнителното производство част е включена в одобрения от съда списък. Отричането на тези вземания се извършва по специално предвидения ред чрез предявяване на иск по чл. 694, ал.1 ТЗ в установения в същата разпоредба преклузивен срок. Тези срокове са изтекли, а освен това и длъжникът не е подал възражение срещу вземането по процесното споразумение, както и срещу обезпеченията. Недействителността на продажбите е единственото обстоятелство, на което се основават исковете по чл. 108 от ЗС, поради което по тях също липсват надлежни твърдения тези искове също са недопустими, според първата инстанция.

2

Настоящият съдебен състав споделя направените от първоинстанционния съд изводи, че с влязло в сила определение от 29.03.2023 г. (л. 190) на основание чл.232 от ГПК е прекратено производството по исковете за прогласяване на нищожност поради невъзможен предмет на обезпечителните сделки (ипотеки), описани в приложение № 1 към молбауточнение на ищеца вх. № 1554/12.01.2022 г. (л.92-97); както и че, с влязло в сила определение от 17.05.2023 г. на основание чл.232 от ГПК е прекратено производството по отношение на евентуално съединените искове за прогласяване на нищожността поради противоречие с добрите нрави, изразяващи се в нееквивалентност на престациите, по отношение на публичните продажби, описани в приложение № 1 към молба-уточнение вх.

№ 1554/12.01.2022 г.

Въз основа на оспорената с предявените искове спогодба от 31.01.2013г. с нотариална заверка на подписите „Изотех груп“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата 100 000 лева, като част от претенция в общ размер на 983 855.96 лева. Образувано е ч.гр.д. № 4638/2013 г. на СРС, 118 състав, като на 12.02.2013 г. са издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за посочената сума.

Остатъкът от 883 855.96 лева е бил предявен със заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 7851/2013 г. на СРС, 30 състав, като на 08.04.2013 г. са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителните листове са образувани изпълнително дело № 6456/2011 г. и 7858/2014 г. при ЧСИ М. Б.. Част от имотите, предмет на оспорените договори за ипотека, са изнесени на публична продан. Описаните недв. имоти в уточнителната молба 12.01.2022 г. (л. 98 и сл.) с влезли в сила постановления в периода от юли 2013г. до октомври 2013г. са възложени на взискателя „Изотех груп“ ЕАД. С цената на всеки имот е намалено задължението в общ размер на 983 855.96 лева. От приложените заповедни дела се установява, че срещу издадените заповеди за изпълнение не са били подадени възражения, поради което и същите са влезли в сила.

Освен това с решение от 24.04.2015 г. по т.д. № 328/2014 г. на СГС, 14 състав, по отношение на „София Сити“ ЕАД е открито производство по несъстоятелност. С молба от 04.06.2015г., в срока по чл.685, ал.1 ТЗ „Изотех 3 груп“ ЕАД, е предявил остатъка от вземането си по процесното споразумение в размер на 550 161.33 лева, както и обезпеченията по оспорените договори за ипотека. Вземанията, заедно с обезпеченията, са приети със списъка по чл.689 ТЗ от 18.08.2016 г., като това за главница е с поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.1 ТЗ – т.11 от списъка.

Видно от определението по чл.692 ТЗ от 21.10.2016 г. по т.д. № 328/2014 г. СГС, 14 състав (л. 456) срещу вземането на „Изотех груп“ ЕАД не е било подадено възражение, включително и срещу привилегията.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваното определение не противоречи на формираната от ВКС каузална практика, че при всички хипотези на чл.416 от ГПК настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта, е недопустим. С изтичането на срока по чл.414 ГПК и влизане в сила по реда на чл.416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск извън специалните хипотези на чл.424 и чл.439 ГПК.

Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, то те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите, съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й.

4

Преклузията е относима и за възраженията на длъжника в процеса по реда на чл.422 ГПК. Ако пропусне възраженията си, правото да ги въведе в нов процес е изчерпано (т.17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 129 от 09.01.2015 г. по т. д. № 469/2012 г. на I т. о. на ВКС).

По отношение на заповедта за изпълнение, срещу която не е подадено възражение, длъжникът не разполага с иск, който да основе на обстоятелства и доказателства, които са могли да му бъдат известни при пропускане на предвидените от закона срокове и способи на защита (чл. 414 и чл. 422 ГПК).

Именно защото законът е предвидил изрични и специални способи за защита на длъжника в заповедното производство, общият ред (чрез установителен иск за недължимост или осъдителен иск за връщане събрани суми при влязла в сила заповед за изпълнение) за оспорване на вземането е недопустим.

В случая правото на вземане на ответника по Споразумението от 31.01.2013 г. „Изотех груп“ ЕАД е установено с влезлите в сила заповеди за изпълнение. Тъй като е установено в производството, че ищецът не е упражнил правото си на възражение по чл.414 от ГПК, съответно не е направил възражения относно действителността на основанието на вземането в предвидените преклузивни срокове, възможността за оспорване, както на самото вземане, така и на действителността на основанието е преклудирана, респ. исковете по чл. 26 от ЗЗД са недопустими.

Изводът на първоинстанционният съд, че след като длъжникът няма право да отрича задължението по заповедта, то дори и искът за прогласяване недействителността на основанието да бъде уважен, няма да постигне отричане на вземането, напълно се споделя и от настоящия състав. Част от задължението по заповедите за изпълнение е погасена в хода на индивидуалното принудително изпълнение към 2013-2014 г. , друга част е включена в одобрения от съда списък, а относно исковете по чл.108 от ЗС, съдът приема, че са недопустими поради липса на надлежни твърдения на ищеца, на които основава исковете си,извън твърдението за нищожност на публичните продажби, което и води до липса на правен интерес.

Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния съд и на настоящия съдебен състав, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 10-ти с-в, 5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №579/08.02.2025 г., постановено по т.д.№2545/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-9 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му, пред ВКС при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6