Решение № 172 от 06.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110115154 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по първоначална искова молба на Р. П. Л., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. .......... срещу „..........“ ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр.

............, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ........... г., като противоречащ на закона.

В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че на 23.09.2024 г. между ищеца Р. П. Л. – в качеството на кредитополучател, и ответното дружество „..........“ ООД – в качеството на кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № ........... г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя паричен заем в размер на 1 000,00 лева, при фиксиран ГЛП от 50 % и ГПР от 65,96 лева, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне заемната сума на 44 броя двуседмични вноски по 56,00 лева, в която сума се включват главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение.

Ищецът поддържа, че уговореният ГЛП в размер на 50 % надвишава три пъти размера на законната лихва, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Навежда доводи, че посоченият в договора ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимата неустойка, което съставлява самостоятелно основание за нищожност на договора. Твърди, че неустойката представлява акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породеното главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до "скрито” оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора, като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Твърди, че въпросната неустойка не е включена при определяне на ГПР по договора, което води до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и до вписване на неточен размер на разходите. Намира, че в договора за 1 кредит липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита, чрез посочване кои компонентни са включени в него и как се формира той като %. Поддържа, че неясното определяне на ГПР представлява самостоятелно основание за прогласяване на нищожността на договора за кредит. Наред с това, изтъква, че процесната неустойка излиза извън присъщите си функции и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора.

Отправя искане към съда за прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит, на посочените в исковата молба основания за това.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „..........“ ООД, с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва доводите на ищеца за недействителност на договора по смисъла на ЗПК, поддържайки, че при сключването му са спазени всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Моли за отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 211, вр. чл. 131 ГПК ответникът по първоначалната искова молба предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1 000,00 лева – неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № ........... г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 23.05.2025 г., до окончателното плащане, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 23 ЗПК – за сумата от 1 000,00 лева – чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № ........... г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 23.05.2025 г., до окончателното плащане.

В насрещната искова молба се навеждат фактически твърдения, че в действителност на 23.09.2024 г. между ищеца Р. П. Л. – в качеството на кредитополучател, и ответното дружество „..........“ ООД – в качеството на кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № ........... г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучател паричен заем в размер на 1 000,00 лева. Ищецът по насрещния иск навежда доводи, че така сключеният договор е действителен, като кредитополучателят по него не е заплатил нито една от дължимите погасителни вноски, чийто краен падеж е настъпил на 24.03.2025 г.

Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответникът по насрещния иск да бъде осъден да му заплати неизплатената главница по договора за кредит.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба от Р.

П. Л., с изразено становище за неоснователност на предявения главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, поради недействителност на сключения договор за потребителски кредит. Признава, че, в качеството си на кредитополучател по последния, не е извършила каквито и да е плащания в полза на „..........“ ООД, поради което намира за основателен предявения евентуален иск за връщане на чистата стойност на кредита на кредитодателя.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а се установява по категоричен начин от приетите като писмени доказателства Договор за потребителски кредит № ....... към искане № .......... г. и Погасителен план към него, че между „..........“ ООД – като кредитор, и Р. П. Л. – като кредитополучател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучател паричен заем в размер на сумата 1 000,00 лева, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да я върне чрез заплащане на 6 броя погасителни вноски, първата от които платима на 23.10.2024 г., а последната – на 24.03.2025 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 50 % и годишен процент на разходите от 62,96 %, като общата сума, дължима за 2 връщане от кредитополучателя възлиза на 1 189,62 лева.

Съгласно чл. 5. от договора страните се споразумяват в тридневен срок от сключването му договорът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1./ Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2./ Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. 2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;

2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

В чл. 11.1. от договора е уговорено, че с подписването на договора кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 646,38 лева, заплащана разсрочено - съобразно посочения в Приложение №1 начин.

С проекта на доклад, обективиран в определение № 45282/30.10.2025 г., и обявен за окончателен в проведеното на 02.12.2025 г. открито съдебно заседание при липса на възражения на страните, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ на 23.09.2024 г. между Р. П. Л. – в качеството на кредитополучател, и „..........“ ООД – в качеството на кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № ........... г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучател паричен заем в размер на 1 000,00 лева, при фиксиран ГЛП от 50 % и ГПР от 65,96 лева; 2./ главницата по договора за кредит е реално усвоена от кредитополучателя; 3./ в ГПР не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение; 4./ кредитополучателят не е извършвал каквито и да е плащания в полза на кредитора. Със същото определение съдът е уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправно клаузи в договор, сключен с потребител.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от Р. П. Л. срещу „..........“ ООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между тях Договор за потребителски кредит № ........... г., като противоречащ на закона.

В срока по чл. 211, вр. чл. 131 ГПК ответникът по първоначалната искова молба предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК сумата от 1 000,00 лева – неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № ........... г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 23.05.2025 г., до окончателното плащане, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 23 ЗПК – за сумата от 1 000,00 лева – чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № ........... г., ведно със законната 3 лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 23.05.2025 г., до окончателното плащане.

По първоначално предявения установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за потребителски кредит № ........... г., с ответното дружество, с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на оспорените клаузи от договора, които противоречат на императивни материалноправни норми.

Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.