Решение № 19668 от 20.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19668 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110121526 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Р. Т. В., чрез адв. С., срещу Т.

И. Г., М. Т. Б. и В. Т. Г., с която са предявени обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ от 96 кв.м., находящ в гр. Б., ул. „*********“ № 68Б, ет. 3;

- с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат за своя сметка всички движими вещи (шкафове за обувки, пълни и празни буркани, кутии и др.), разположени на площадката на ет. 2, ет. 3 и стълбището между тях, находящи се в жилищна сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. Б., ул. „*********“ № 68Б.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата на договор за дарение от 06.07.1979 г. придобила правото на собственост върху недвижим имот – празно дворно място с площ от 425 кв.м., представляващо парцел XVII-453 в кв. 70 по плана на гр. Б., с адрес: гр. Б., ул.

„*********“ № 68Б. През 1985 г. ищцата учредила в полза на брат си П.В. правото да построи в имота ½ част от жилищна сграда с разположение, както следа: на първо ниво – два гаража, на второ ниво – ателие № 1, на трето ниво – първи жилищен етаж, на четвърто ниво – втори жилищен етаж и на пето ниво - таван. Построената жилищна сграда придобила в съсобственост с П.В. при равни квоти от по ½ ид. част за всеки от тях. На 03.06.1992 г. ищцата дарила на брат си ½ ид. част от поземления имот. По силата на сключен помежду им 1 договор за делба от 14.07.1992 г., ищцата придобила в еднолична собственост първи жилищен етаж от сградата, заедно със западното мазе и западния гараж, както и ½ ид. част от общите части на сградата. Съгласно договора за делба, П.В. получил в дял втори жилищен етаж, заедно с източното мазе и източния гараж, както и ½ ид. част от общите части на сградата. Твърди още, че ателие № 1 не било предмет на договора за делба, поради което същото останало в съсобственост. По силата на сключен договор за замяна от 29.09.2009 г., П.В. прехвърлил на ищцата притежаваната от него ½ ид. част от ателие № 1, като последната се задължила да учреди в полза на брат си правото на надстрояване на сградата, след реализирането на което П.В. да придобие в еднолична собственост ателие № 2, находящо се на таванския етаж. Ищцата твърди, че брат й сключил с ответника Т. И. Г. и съпругата му Т. В.ева Г.а договор за покупко-продажба на правото на строеж на ателие № 2, както и на втори жилищен етаж, източния гараж и ½ ид. част от общите части на сградата и поземления имот. След смъртта си Т. Г.а оставила като законни наследници ответниците – Т. Г. (съпруг) и двете им деца – М. Б. и В. Г..

Ищцата твърди, че след придобиване на имота от страна на ответниците същите установили фактическа власт върху последния етаж на сградата, представляващ подпокривно пространство – ателие № 2, описано по кадастрална схема като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Излага доводи, че с Решение № 20646/14.11.2024 г. по гр.д. № 21452/2023 г. по описа на СРС било признато за установено спрямо ответниците, че Р. Т. В. е собственик на ½ ид. част от ателие № 2, като същите били осъдени да й предадат владението върху съответната част. Сочи, че ответниците ограничили възможността й да упражнява правата си на собственост в имота, като последните направили трайни подобрения в едната половИ. на помещението, разположена вляво от входната врата към двора на сградата, а именно - прекарали В и К, изградили тоалетна и монтирали водомер. Твърди, че невъзможността да бъде постигнато съгласие с ответниците относно разпределянето на ползването на ателие № 2 налагала намесата на съда. Сочи, че достъпът до всички отделни самостоятелни обекти в сградата се осигурявал от вътрешно стълбище, което не било обезопасено с парапет. Излага доводи, че ответниците разположили голям обем от свои движими вещи (шкафове за обувки, пълни и празни буркани, кутии и др.) по стълбището между етаж 2 и етаж 3, както и на стълбищната площадка на ет. 3.

Посочените вещи били разположени от вътрешната страна на стълбите, като била оставена тясна пътечка за ползване при качване и слизане, което затруднявало ползването на стълбите и било предпоставка за инциденти.

Площадката на ет. 3 била напълно неизползваема, тъй като цялата й площ била натрупана с вещи, събрани на купчИ. с височИ. от над един метър.

Ищцата твърди, че разположените лични вещи на ответниците на стълбите и стълбищните площадки на ет. 2 и ет. 3 затруднявали и смущавали ползването на общите части от сградата. В тази връзка счита, че ответниците следва да премахнат за собствена сметка всички движими вещи, разположени на 2 площадката на ет. 2 и ет. 3, както и на стълбището между тях. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да разпредели между съсобствениците ползването на таванския етаж, представляващ СОС с идентификатор ***, с площ от 96 кв.м., находящ се на трети етаж от сградата с адрес: гр. Б., ул. „*********“ № 68Б, както и да осъди ответниците да премахнат за своя сметка всички движими вещи, разположени на площадката на ет. 2, ет. 3 и стълбището между тях. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. Л., са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове. Твърдят, че в хода на изпълнително дело № 210/2025 г. на ищцата били предоставени ключове от всички обособени помещения на тавана. Считат, че никога не са възпрепятствали ползването на таванското помещение от страна на ищцата, като помежду им не били водени разговори относно разпределянето на ползването на общата част. Изразяват съгласие за съдействие от съда относно разпределянето на ползването на таванското помещение, като молят да бъдат взети предвид извършените подобрения, а именно - новоизградените и обособени помещения да бъдат възложени за ползване от тях. Считат, че разположените вещи на втория етаж в сградата не препятстват упражняването на правото на собственост на ищцата. Оспорват твърденията за поставени вещи на стълбището между втори и трети етаж. Молят съда да постанови решение, с което да разпредели ползването на процесното подпокривно пространство, както и да отхвърли като неоснователен предявения иск по чл.

109 ЗС. Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, приема за установено следното:

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 13.10.2025г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 27.11.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени фактите, че: страните притежават в съсобственост недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ от 96 кв.м., находящ се в гр. Б., ул. „*********“ № 68Б, ет. 3, при квоти 6/12 ид.ч. за Р. В., 4/12 ид.ч. за Т. Г. и по 1/12 ид.ч. за М. Б. и В. Г..

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано. Същите се установяват и от приетите по делото писмени доказателства: Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39, ****, дело № **** от 06.07.1979 г.; Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, ******, дело № *** от 03.06.1992 г.; Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 14.07.1992 г.;

Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 125, *****, рег. № *****, дело № **** от 29.09.2009 г.; Нотариален акт за продажба на недвижим имот 3

№ 168, *-***, рег. № 11276, дело № **** от 08.07.2010 г.; Решение № 20646/14.11.2024 г., постановено по гр.д. № 21452/2023 г. по описа на СРС, ГО, 85 състав, влязло в сила на 21.01.2025 г.

Безспорно е по делото и обстоятелството, че в отношенията между страните не може да се сформира мнозинство от съсобствениците във връзка с вземане на решение за начИ. на използване на общата вещ.

По делото пред настоящия съдебен състав са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Я.Б., допуснат по искане на ищеца, както и на свидетелите В.В.Д. и С.В.Х., допуснати по искане на ответниците.

От показанията на свидетеля Д.Я.Б., преценени по реда на чл. 172 ГПК с оглед обстоятелството, че същият е съпруг на ищцата, се установява, че живее със съпругата си в сградата, находяща се в гр. Б., ул. „*********“ № 68Б. По отношение на устройството на сградата свидетелят обяснява, че същата разполага с гаражи, три жилищни етажа и подпокривно пространство.

Изградена е стандартна стълбищна клетка, като от улицата се влиза на площадка на първия етаж, представляваща своеобразен коридор, след което посредством стълбище се достига до втория етаж, на който живее със съпругата си. Стълбището продължава към третия етаж и подпокривното пространство, като на всяко ниво има обособена стълбищна площадка.

Свидетелят посочва, че по стълбището от входа на сградата до етажа, на който живее със съпругата си, не са поставени никакви вещи. За разлика от това, на стълбищната площадка пред жилището на ответниците, срещу входната им врата, имало поставени шкафове, наподобяващи гардероби, както и множество обувки, кашони и различни вещи, които продължават нагоре по стълбите към таванското помещение. По негови думи там се съхраняват различни предмети от бита, включително обувки, кашони, палети, дървени скари, конструкции, наподобяващи рафтове, буркани, шишета и други вещи.

Свидетелят заявява, че тези предмети са собственост на ответниците и че към момента на разпита (12.02.2026 г.) продължават да се намират на стълбището.

По отношение на състоянието на стълбището свидетелят посочва, че то е силно затрупано с вещи, като по-голямата част от стъпалата са заети и за премИ.ване е останала само тясна ивица откъм парапета. Според него това затруднява значително придвижването нагоре и надолу по стълбите и създава опасност от инциденти. Свидетелят заявява, че лично няколко пъти се е спъвал в оставените вещи и е бил изложен на риск да падне. Подчертава, че свободното пространство за премИ.ване е много малко, поради което придвижването е затруднено. Допълва, че не е възможно по стълбището да бъде пренесен по-голям кашон, тъй като оставените предмети пречат.

Свидетелят заявява още, че на стълбищната площадка на третия етаж, където се намира жилището на ответниците, са поставени шкаф за обувки и още един шкаф с рафтове. Поради наличието на тези вещи и останалия багаж няма свободно място, на което той и съпругата му да оставят свои вещи.

Аналогично било положението и на площадката пред подпокривното 4 пространство, която според него е изцяло затрупана, като е оставено свободно единствено мястото пред вратата. Свидетелят описва купчИ.та с вещи на последната площадка като висока приблизително два метра, достигаща до електрическото табло. Посочва, че и там няма възможност да бъдат поставени вещи на съпрузите. При предявяване на снимковия материал, находящ се на лист 13 и лист 14 от делото, свидетелят разпознава на снимката на лист 13 площадката пред таванското помещение, а на снимката на лист 14 – входа и площадката пред жилището, в което живеят ответниците. В отговор на допълнителни въпроси свидетелят уточнява, че количеството на оставените по стълбището вещи се увеличава, макар и незначително. По отношение на подпокривното пространство посочва, че там са изградени преградни стени от дървени плоскости тип „ОСБ“, които не представляват масивни стени.

Свидетелят заявява, че показаните му в съдебното заседание снимки са направени наскоро, но разполага и с по-стари снимки, на които се вижда същото състояние на стълбището. По думите му вещите се намират там от години. Допълва, че от няколко месеца ответниците не живеят в жилището си, но оставеният от тях багаж продължава да стои на стълбището. Отново посочва, че се е спъвал в тези вещи, сред които кашони, палети, шкафчета, шишета и буркани, като отбелязва, че част от тях се виждат и на представените снимки. Потвърждава, че на стълбището има парапет и че до подпокривното пространство може да се достигне, но придвижването до него е силно затруднено. Изрично заявява, че той и съпругата му не са поставяли свои вещи на етажите над този, на който живеят.