Решение № 160 от 18.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Благоевград, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261200600280 по описа за 2026 година С присъда № 21/18.11.2025 год., постановена по н.ч.х.д. № 174/2023 год. на Районен съд – Разлог, подсъдимата В. М. Б. е призната за невиновна в това, че на 09.12.2022 година, около 15:30 часа, започнала да кълне и да отправя обидни думи към Д. А. А. с ЕГН **********, и именно: „Ега я кубилата”, „Да я удари дамлата”, „Кучка”, „Курва, пак върви по мъже”, с което унизила честта и достойнството на Д. А. А., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

Първостепенният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от частния тъжител Д. А. А. граждански иск за неимуществени вреди от престъплението срещу подсъдимата Б..

Със същата присъда подсъдимият С. М Б. е признат за невиновен в това, че на 23.12.2022 година, около 10:00 часа сутринта, отправил в телефонен разговор обидни думи по отношение на частния тъжител Д. А. А., ЕГН ********** „къде е тая курва“ и по отношение на двамата частни тъжители Д.

А. А. с ЕГН ********** и М. А. А. с ЕГН **********, „Да ви еба майката”, с което унизил честта и достойнството им, като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК във вр. чл.146, ал.1 от НК.

С атакуваната присъда подсъдимият Б. е признат за виновен в това, че на 24.12.2022 година, около 20:07 часа вечерта, като дошъл пред дома на двамата 1 частни тъжители Д. А. А. с ЕГН ********** и М. А. А. с ЕГН **********, отправил публично обидни думи по отношение на тях, а именно: „покажи се ти и твоята камила”, „ше ви еба путката майчина”, „майка ти ше еба, копеле мръсно и тая миризлива камила”, „да ти еба путката майчина”, „ше влезна вътре и ше ви скасам главата, майката ви ше еба”, „от се крият тия маймуни“, „майка ви ше еба“ и по отношение на частния тъжител М. А. А. „Ела да се бием, майката ти ще еба”, „Ей мръсно копеле, гад, гадно, мръсно”, „ей боклук мръсен”, „излез бе майка ти да еба, излез отвън майка ти ше еба”, „излез да се бием”, с което унизил честта и достойнството им, като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 от НК вр. чл.146, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

Отделно от това С. М Б. е осъден да заплати на тъжителите Д. А. А. и М.

А. А. сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението по чл.148, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.146, ал.1 от НК, извършено на 24.12.2022 год. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, а над уважения размер претенциите са отхвърлени като неоснователни, както и да заплати по сметка на Районен съд – Разлог 50 /петдесет/ лева държавна такса върху уважения размер на предявения гражданския иск.

Срещу посочената присъда е депозирана въззивна жалба ведно с допълнителни съображения към нея от повереника на частните тъжители Д. А.

А. и М. А. А., с която се оспорва същата в частта, с която подсъдимата В. М. Б. е призната за невиновна по повдигнатото й обвинение и е отхвърлен предявения срещу нея граждански иск за обезщетение на причинените от престъплението вреди, както и по отношение на явната несправедливост на наложеното на другия подсъдим С. М Б. наказание и занижен размер на уважения граждански иск. Твърди се, че присъдата в атакуваната й част е необоснована и несправедлива, защото са игнорирани събраните доказателства, които безспорно установяват вината на двамата подсъдими по поддържаните срещу тях обвинения, както и по отношение размера на наложеното на втория от тях наказание и уважен размер на гражданската претенция за обезвреда. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата В. Б. бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение и осъдена да заплати претендираното обезщетение в пълен размер, а на С. Б. се наложи максимално предвиденото наказание и уважи в цялост предявения срещу него иск.

В пледоарията си пред въззивната инстанция повереникът поддържа жалбата и счита, че РС неправилно е оправдал двамата подсъдими, въпреки събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства за виновност. Акцентира върху липсата на мотиви на присъдата в оправдателната й част, доколкото по делото са събрани безспорни доказателства, установяващи както авторството, така и умисъла при извършване на деянията от двамата подсъдими. Адвокатът моли за нова оценка на доказателствата, установяване на действителната фактическа 2 обстановка и произнасяне, с което присъдата в атакуваната част да бъде отменена изцяло и бъде постановена нова присъда, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения. Поддържа оплакванията за неправилност на присъдата и в гражданската й част, като смята, че е нарушен принципът за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД.

Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция – в тази част, в която са отхвърлени, както и направените разноски пред въззивната инстанция.

Защитникът на подсъдимите пледира за цялостното потвърждаване на атакуваната присъда на РРС. Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира, че при разглеждане на делото са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на постановената присъда и връщане на същото на първостепенния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Безспорно е, че всеки съдебен акт следва да бъде мотивиран, което изискване е от категорията на абсолютно необходимите и всяко отклонение в тази връзка е безусловно основание за неговата отмяна. Това гласи и чл.34 от НПК, в който изрично е посочено, че всеки акт на съда съдържа „…мотиви“.

Отделно от това, в разпоредбата на чл.305, ал.3 от с.з., законодателят е разяснил минимално необходимото съдържание на мотивите към присъдата, които задължително включват „…установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материА. и какви са правните съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят“. Извън изброеното и константната съдебна практика е в насока, че решаващият съд дължи отговор на същностните възражения на страните относно авторството на деянието, степента на участие на подсъдимия в него, установяването на предмета на престъплението и начина, по който е индивидуА.зиран, вината на извършителя и др., без които не може да се разбере защо деецът е осъден, респ. оправдан, за конкретното престъпление. Посоченото е особено актуално, когато са нА.це противоречиви показания на свидетелите, което задължава съда внимателно да ги съпостави с останА.я доказателствен материал и да изложи съображения в каква степен и защо ги кредитира или пък не им дава вяра.

Настоящият въззивен състав счита, че от изложените от първоинстанционния съд съображения не може да се установи по какъв начин е формирано вътрешното му убеждение, въз основа на кои доказателства е достигнал до изводите си и по-точно кои доказателства ползва и на кои не се доверява и защо. Във възприетата в мотивите към присъдата фактическа обстановка първостепенният съд приема, че подсъдимата Б. отправя обидни думи към Д. А., а именно: „Ега я кубилата“, „Да я удари дъмлата“, „Кучка“.

Независимо от това, в правните си изводи съдът е посочил, че никой от разпитаните свидетели не заявява, че има преки впечатления и е чул цитираните обидни изрази да са изречени от подсъдимата. В обобщение е 3 констатирано, че по тази причина чрез показанията на всички разпитани свидетели не се потвърждават несъмнено повдигнатите обвинения и е оправдал подсъдимата Б. за извършено престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

Създаденото противоречие е съществено, защото не става ясно каква точно е действителната воля на съда относно разглежданото престъпление, както и как е формиран крайният извод за невиновност на дееца.

По обвинението по чл.148, ал.1, т.1 от НК във вр. чл.146, ал.1 от НК на С. Б. за деяние на 23.12.2022 год. на стр.6 от мотивите РС е посочил, че „тъжителите го чули да казва по отношение на Д. „къде е тая курва“, както и по отношение на двамата тъжители подсъдимият Б. изрекъл „Да ви еба майката“, но на следващата страница „анА.зирайки събраните доказателства /без да посочва кои са те/ съдът намира, че частното обвинение не е доказано“ и на основание чл.304 от НПК подсъдимият е оправдан с атакуваната присъда по така възведеното му обвинение.

Противоречието в мотивите към проверявания акт още повече се засилва с оглед на изложеното в тях относно това, че съдът кредитира частично свидетелските показания за деянието на Б. на дата 24.12.2022 год. – без да заявява на кои свидетели и за кои конкретно обидни думи, тъй като същите били пристрастни и заинтересовани от изхода на делото, без те да се анА.зират и съдът да посочи каква е волята му относно кредитирането на едните, а не даване вяра на другите. За това противоречие допринася и направената от РРС преценка за изреченото от Б. на същата дата по отношение на частния тъжител М. А. А., а именно: „Ела да се бием, майката ти ще еба”, „Ей мръсно копеле, гад, гадно, мръсно”, „ей боклук мръсен”, „излез бе майка ти да еба, излез отвън майка ти ше еба”, „излез да се бием”, въпреки различните реплики /макар и в същия смисъл/, приети в кредитираното от същия съд заключение, изготвено от вещо лице с призната компетентност по назначената по делото видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза. Въпреки това съдът е постановил съдебен акт с осъдителен диспозитив по това обвинение срещу подсъдимия.

От изложеното до тук следва изводът, че първостепенният съд не е изложил задълбочени и убедителни съображенията защо възприема за достоверни едни доказателства и отхвърля други, както и не е направил оценка на тяхната стойност така, както задължава чл.305, ал.3 от НПК, което е съществен пропуск на мотивирането, защото не позволява да се проследи как е формирано вътрешното убеждението на съда, че част от деянията са извършени, а други не са, което обосновава липса на мотиви. Несъмнено е също, че недостатъчните, непълните и неясните мотиви на първоинстанционния съд се явяват пречка въззивната инстанция да изпълни своите контролни функции.

Изложеното дотук обосновава изразеното по-горе становище на въззивната съдебна инстанция, че допуснатите от РРС нарушения при изготвяне на мотивите към присъдата на практика се приравняват на липсата на такива, което налага цялостната отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

4

Водим от горното и на основание чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 21/18.11.2025 год., постановена по н.о.х.д. № 174/2023 год. на Районен съд – Разлог и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5