Решение № 495 от 10.12.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 786/2025
- Вид
- Решение № 495
- Подписан
- 10.12.2025
- В сила
- 10.12.2025
- Състав
- СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- Чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3 ал.1 · Закон за кредитните институции
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 495 гр. Плевен, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:
РЕНИ В. Г.
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20254400500786 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №96/25.07.2025г., постановено по гр.д.№572/2024г. по описа на РС-К. състав на същия съд е отхвърлил предявените искове на А. И. Л., с ЕГН:********** с постоянен адрес:гр.К., ул. "***"3, вх.Б, ет.4, ап.24 против „***" ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София, рн„***", ж.к.*** 3, бул.“***“ №51, вх.А, ет.9, ап.офис20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., с които се иска съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит №*** сключен между страните на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК или евентуално на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.11, чл.19 от ЗПК, чиято недействителност да бъде прогласена, като неоснователни и недоказани.
С решението съдът е отхвърлил предявения иск на А. И. Л.,с ЕГН:********** с постоянен адрес:гр.К., ул."***"3, вх.Б, ет.4, ап.24 против ***" ЕООД, ЕИК:***,със седалище и адрес на управление:гр.София,рн„***"ж.к.*** 3, бул.“***“№51, вх.А, ет.9, ап.офис20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н.,с който се иска от съда в условията на евентуалност, в случай, че отхвърли първоначалния иск,да провъзгласи нищожността на клаузата на чл.5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит №***,сключен между страните, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Ferratum Bаnk" в полза на ответното дружество, като неоснователен и недоказан.
1
С решението съдът е отхвърлил искането на А. И. Л.,с ЕГН:********** с постоянен адрес:гр.К.,ул."***"3,вх.Б,ет.4,ап.24 против ***" ЕООД,с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:гр.София,р-н„***",ж.к.*** 3, бул.“***“№51, вх.А, ет.9, ап.офис20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. да й бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски,включително и адвокатско възнаграждение от общо 2334,65лв./две хиляди триста тридесет и четири лева и шестдесет и пет ст./,от които 30,00лв./тридесет лева/държавна такса,5,00лв./пет лева/за съдебно удостоверение, 484,65лв./четиристотин осемдесет и четири лева и шестдесет и пет ст./възнаграждение на вещо лице, 1800лв./хиляда и осемстотин лева/адв.възнаграждение с ДДС и 15,00лв./петнадесет лева/куриерска услуга, като неоснователно.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба, депозирана от А. И. Л. чрез процесуалния й представител адв. Д. М.. Във въззивната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.
Отправено е искане за отмяна на поставеното съдебно решение и за постановяване по същество на спора на друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна „***" ЕООД, ЕИК *** не депозира отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивната страна не се явява и несе представлява. Депозира писмена молба, в която заявява, че поддържа въззивната жалба. Прави искане съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение и да постанови ново, с което да уважи исковите претенции. Прави искане за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата страна не се явява и несе представлява. Депозира писмена молба, в която заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба. Прави искане съдът да потвърди първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно и да остави без уважение въззивната жалба. Прави искане за присъждане на разноски.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е неправилно, поради което следва да бъде отменено изцяло.
Пред РС-К. са били предявени обективно кумулативно съединени иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявени в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на Договор за кредит №*** и евентуален иск за прогласяване нищожността на клауза, съдържаща се в Договор за кредит №***, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Ferratum Bank”.
За да отхвърли исковите претенции, първоинстанционният съд е приел, че експертното заключение на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза за необективно и недостоверно, тъй като липсват данни и доказателства,че действителния размер на ГПР по Договор за предоставяне на потребителски кредит №*** от 17.11.2022г. е 1734,47%/хиляда седемстотин тридесет и четири цяло и четиридесет и седем стотни процента/, поради което не му е дал вяра и не го е кредитирал. Съдът е приел, че сумата от 20,12лв./двадесет лева и дванадесет ст./посочена в чл.3 и чл.4 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №*** от 17.11.2022г. по никакъв начин не е ГПР от 1734,47%/хиляда седемстотин тридесет и четири цяло и четиридесет и седем стотни процента/ на годишна база за предоставен кредит в размер на 400лв./четиристотин лева/, дори и с включена сума от 108лв./сто и осем лева/за обезпечението на кредита,която последна сума не влиза в ГПР по договора съгласно забраната на §1.1 от ЗПК.
Според съда Договор за предоставяне на потребителски кредит №***/17.11.2022г. отговаря и на правната уредба на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като е изготвен на разбираем език и съдържа яснота относно размера на годишния процент на разходите по кредита като сума и за общата сума, дължима от потребителката,изчислени към момента на сключване на договора за кредит.Там са посочени взети предвид допускания,използвани при изчисляване на ГПР/годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин/. Съдът е приел, че посоченият ГПР в Договор за предоставяне на потребителски кредит №***/17.11.2022г. е съобразен с разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗПК,тъй като има яснота в случая какви общи разходи по кредита за потребителя изразява, настоящи или бъдещи лихви,други преки или косвени разходи,комисионни,възнаграждения от всякакъв вид, в това число дължими на посредници за сключване на договора,изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Настоящият въззивен състав намира приетото от първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно, поради следните съображения:
С исковата молба е предявен иск от А. И. Л., ЕГН:********** против „***“ ЕООД - София, ЕИК *** за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит №***/17.11.2022г., сключен между „***" ЕООД, ЕИК:***, и А. И. Л., ЕГН:********** поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условията на евентуалност, ако съдът 3 приеме, че Договорът за потребителски кредит е действителен, да прогласи нищожността на отделна клауза в договора, възлагаща в тежест на ищцата да представи обезпечение по кредита.
От приложения Договор за предоставяне на потребителски кредит №***/17.11.2022г., сключен между „***" ЕООД, ЕИК:***, и А. И. Л., ЕГН:**********, е видно, че на А. Л., в качеството й на потребител, е предоставен кредит под формата на паричен заем в размер на 400,00 лв., ОЛП – 30,18%, ГПР – 49,06%, срок на погасяване – 1 месец. В сключения Договор за потребителски кредит е посочен Погасителен план, в който са отразени месечните вноски като дата /падеж/, вноска /главница/, месечна лихва, вноска фиксирана.
Установява се от представените по делото в първата инстанция Общи условия за предоставяне на финансови услуги от разстояние, че в същите е посочено, че гарант е одобрено от дружеството физическо или юридическо лице, което въз основа на договор за поръчителство се задължава в полза на дружеството да гарантира изпълнението на задълженията на заемателя по конкретен договор за заем, като за гаранти, които принципно биха отговорили на условията на дружеството се препраща към уеб страницата на дружеството.
Въз основа на приложените общи условия се установява, че поръчител може да бъде само физическо лице, предложено от заемателя, одобрено от заемодателя, което въз основа на договор за поръчителство гарантира изпълнението на задълженията на заемателя по конкретен договор за заем.
Установява се от чл.4 от Договора, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитора, както и че с одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В чл.4.3 от Общите условия към договора е посочено, че при кандидатстване кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с поръчител, предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита. Посочено е също, че очакваните разходи в този случай ще бъдат в размер на 108лв., както и че същите не са включени в ГПР.
Изхождайки от предмета на представения по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит №***/17.11.2022г., сключен между „***" ЕООД, ЕИК:***, и А. И. Л., ЕГН:********** и страните по него – физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗКИ, предоставящ кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в Глава III, чл.10 и чл.11.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, които изисквания са императивно посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата 4 на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съдът, в изпълнение на задълженията си за служебна преценка относно наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, стигна до извод за наличие на основания за нищожност на договора за кредит, поради следните съображения:
В чл.19 ал.4 от ЗПК е регламентирано, че ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Към датата на сключване на процесния договор – 17.11.2022 г. са приложими разпоредбите на чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК и те ясно и точно определят предела на оскъпяване на кредита.
Пред първоинстанционния съд е приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните. Според заключението на вещото лице начисленото възнаграждение за обезпечение съгласно чл.5 от Договора е в размер на 108лв.
Вещото лице е представило подробна формула, установена в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, съгласно която действителният размер на ГПР е 1734,47%, ако в него бъде включена таксата за поръчител, уговорена в чл.5 от Договора.
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че изгответното от вещото лице заключение е обективно изготвено от компетентно лице, в чийто професионализъм няма основания да се съмнява. След извършена служебна справка от съда в кредитен калкулатор за автоматично изчисление на ГПР се установява, че в действителност размерът на ГПР в настоящия случай е 1734,47%. При преценката се взема предвид не само размера на допълнителните, невключени в уговорения размер на ГПР, такси и разноски, но се преценяват всички уговорки в договора, в това число главница, ОЛП, брой на месечните вноски, срок на договора, вида на вноските – анюитетни или намаляващи. След съвкупна преценка на всички тези обстоятелства се налага извода, че действителният размер на ГПР в настоящия случай е в нарушение на императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като надхвърля пет пъти размера на законната лихва.
Разпечатката съдържа 39 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1e6b617-4985-4632-8370-3a4be722eaa8