Решение № 6209 от 06.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6209 гр. София, 06.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20231110109642 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 28 вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДет.

Образувано е по искане, депозирано Дирекция „Социално подпомагане“ – Възраждане, с искане малолетната Б. П. В., ЕГН ********** да бъде в семейството на своята роднина Б. Й. Г. /баба по бащина линия/, ЕГН ********** за срок до навършване на пълнолетие или до промяна в обстоятелствата.

В молбата се твърди, бащата на Б. - Петко Венциславов Върбанов, е починал на 29.07.2022 г. След смъртта му детето се отглежда от бабата по бащина линия Б. Г.. Майката Е. Г. В. е с неизвестно местоживеене, рядко търси детето. То споделя, че отказва да контактува с майка си, тъй като при контакт майка й отправяла закани за убийство към баба й по бащина линия.

Въз основа на това се иска настаняване на детето с семейството на бабата по бащина линия, за което последната е дала съгласие, до навършване на пълнолетие или промяна на обстоятелствата.

В съдебно заседание процесуалният представител на Дирекция „Социално подпомагане“ – Възраждане поддържа искането.

Процесуалният представител на детето поддържа искането.

Процесуалния представител на майката оспорва искането, Тримата процесуални представители концентрират изцяло аргументите си върху това кой измежду майката и бабата притежава по-добри възпитателски качества, като не излагат никакви аргументи за наличие на предпоставките по чл. 25, ал. 1 ЗЗДет.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗДет. съдът по искане на органите или лицата по 1 чл. 26, ал. 2 ЗЗДет. може да вземе решение за налагане на мярка за настаняване на дете (чл. 2 ЗЗДет.) извън семейството му при наличие на някоя от изчерпателно изброените в чл. 25, ал. 1 ЗЗДет. хипотези, а именно: 1) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2) чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3) чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; 4) което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; 5) в случаите по чл. 11 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.

Законът за закрила на детето отдава приоритет детето да бъде отглеждано в неговата семейна среда, като в изключителни случаи е предвидено то да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това.

Основанията, установени в чл. 25, ал. 1 ЗЗДет. са изчерпателно изброени, като не могат да бъдат разширително прилагани.

Не е спорно, че е налице основанието по чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЗдет., тъй като от преписа-извлечение на акт за смърт се установява, че на 29.07.2022 г. бащата на детето Петко Венциславов Върбанов е починал.

Недоказана е предпоставката по чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗдет. по отношение на майката Е. В..

Същата е с известен адрес, установена е без проблем в хода на производството чрез работодателя си и е взела участие в лично, както и чрез процесуалния си представител. В проведеното изслушване заявява желанието си да полага грижи за дъщеря си Б. В., в който смисъл са изявленията й при изготвяне на допуснатата СПЕ.

Действително, доказва се, че след смъртта на бащата на детето не е полагала грижи за дъщеря си, но е налице основателна причина за това по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДет. Видно от заключението на съдебнопсихологическата експертиза, което съдът кредитира в цялост като компетентно и безпристрастно изготвено, детето Б. е в конфликт на лоялност към своята баба и е отчуждено от своята майка. Причините са дисхармоничните интеракции между майката и бабата по бащина линия и това, че бабата не желае майката да идва в дома й. Част от причините са неудържане на агресивни вербални импулси и емоционални регулации от майката и усложнените и с голяма давност интеракции в семейството.

Вследствие на това детето не желае да общува редовно със своята майка, като видно от двете проведени изслушвания, изложеното при социалното проучване и при изготвяне на СПЕ, намира аргументи за нежеланието си, част от които изглеждат значително хипоерболизирани, като например спор между двете, при който майката казала, че обича по-вече по-големия й брат и нежелание да я придружи до спирка на градския транспорт, закани с убийство и обиди към бабата. Впрочем относно последното, въпреки направените твърдения в тази насока, не са ангажирани каквито и да е доказателства на 2 наличие на такива, не са представени и съобщенията, с които се твърди, че са отправени.

С оглед установеното отчуждително поведение на бабата, липсата на съдействие за възстановяване на нормална връзка между майка и дъщеря от нейна страна и възрастта на детето, което е достатъчно зрязло да изразява осъзнато волята си и да отказва контакт с майката си, демонстрирайки лоялността към баба си по бащина линия, съдът приема, че това представляват важни причини за неполагане на грижи по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗдет.

При това положение искането е неоснователно, тъй като детето има жив родител Е. Г. В., ЕГН ********** и не се доказва тя да не полага грижи за него без уважителна причина. Недоказано е, че майката е изоставила детето и го оставила на грижите на бащата. Напротив, от снетите данни при изготвяне на СПЕ и изслушването на бабата и майката следва извод, че майката приживе е уважила желанието на детето да живее със своя баща, като му е дала право на избор, а не го е изоставила.

В тази връзка следва да се посочат още няколко неща:

Прави впечатление изключително едностранчивия и тенденциозен подход на молителя – директора на ДСП – „Възраждане“ при подбора на материалите по делото. Напълно са игнорирани интересите на детето и висшия му интерес да живее и да се отглежда от биологичната му майка.

Безкритично в сезиращата молба и доклада за оценка на случая са възпроизведени твърденията на бабата по бащина линия Б. Г., че майката е с неизвестно местоживеене, които са и вътрешно противоречиви, защото се твърди още, че рядко търси детето. Последното пък означава, че има данни за контакт и твърденията могат да бъдат проверени. По делото няма никакви данни социалните работници при проучването да са осъществили среща с майката, да са изследвали нейната гледна точка. Не са констатирали и очевидните данни за родителско отчуждение. Майката Е. В. е с регистриран адрес и трудово ангажирана. Установена е в хода на съдебното производство безпроблемно чрез работодател. При полагане на нужното усилие това е било възможно да се осъществи и от социалните работници. Те не са го направили и безкритично възприемайки твърденията на бабата Б. Г. са извели по административен ред със Заповед № ЗД/Д-С-ВЗ-002/24.01.2023 г. детето от дома на негова майка на основания, които не се констатират в съдебното производство. Не е започната никаква работа с детето, майка и бабата. По този начин проблемите в отношенията помежду им са задълбочени, тъй като отчуждението на детето от майка е развито в по-голяма степен. Именно в компетентността на директора на ДСП-„Възраждане“ е било получаване на обективна картина за отношенията в семейството, констатиране на данните за отчуждение от родителя, което е предизвикано от бабата по бащина линия и насочване на детето, майката и бабата към подходящи социални услуги.

На следващо място, показателно за фундаменталното неразбиране на естеството на производството е обстоятелството, че процесуалният представител на молителя изтъква като основания за извеждане на детето от семейството на биологичната му майка това, че „при баба му ще е най-добре“ без да излага никакви аргументи за доказаността на основанията по чл. 25, ал.

1 ЗЗДет. На плоскостта да сравняват възпитателските качества на майка и 3 бабата са и пледоариите и на другите двама процесуални представители. Това разбиране за предмета на доказване е дълбоко погрешно и представлява много свободно тълкуване предпоставките по чл. 25, ал. 1 ЗЗДет., защото производството не представлява спор за родителски права, камо ли спор между майка и баба, каквото подобно производство българската нормативна е познава.

От анализа на чл. 25 и 26 ЗЗДет. и практиката по приложението им следва, че във висш интерес на детето, негово право и задължение е да живее съвместно с родителите си, а когато единият е починал с преживелия родител.

Настаняването на детето извън семейството, включително при баба и дядо, се извършва като мярка за закрила и то, ако няма друга възможност за закрила в семейството. В хипотезите на чл. 25 ЗЗДет. съдът не преценява качествата, възможностите и бита на бабата и дядото, сравними с тези на родителите, подобно на съпоставката по чл. 59, ал. 4 СК, която се извършва между двамата родители. При положение, че детето не може да живее съвместно и с двамата си родители поради наличие на предпоставките по чл. 25, ал. 1 ЗЗДет, не е в негов интерес да бъде лишено от съвместното живеете и с другия родител, щом той не представлява опасност за живота, здравето и възпитанието му. Отношенията и връзките на детето с родителя не могат да бъдат заменени с тези между внук и дядо и баба. Само в случаите по чл. 25, ал. 1 ЗЗДет. по отношение на двамата родители и доколкото са изчерпени всички други възможности, може да бъде постановен настаняване извън семейството.

Доколкото основанието по чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДет. не е налице досежно майката, молбата е неоснователна.

С оглед установеното по делото за пълнота следва да се посочи, че директора на ДСП – „Възраждане“ следва да вземе назабавни мерки за включване на детето, майка и бабата в подходящи социални програми за преодоляване на развития конфликт на лоялност, повишаване на родителския капацитет на майката и възпитателски качества на бабата. Същевременно изцяло в интерес на детето Б. е заинтересованата страна Е. В. и Б. Г. да намерят начин на общуване помежду си, чрез който да съхраняват авторитета на другия пред детето, така щото то плавно да бъде подготвено за необходимостта да бъде отлгеждано и възпитавано от своята майка, без обаче да се прекъсва връзката и контакта с бабата по бащина линия.

Водим от горното и на основание чл. 28, ал. 4 вр. чл. чл. 25, ал. 2 от Закона за закрила на детето,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, депозирано от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Възраждане, за настаняване на малолетната Б. П. В., ЕГН ********** в семейството на своята баба по бащина линия Б. Й. Г., ЕГН ********** за срок до навършване на пълнолетие или до промяна в обстоятелствата.

Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 28, ал. 4 ЗЗДет.

4

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5