Решение № 9 от 09.01.2019, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1257/2018
- Вид
- Решение № 9
- Подписан
- 09.01.2019
- В сила
- 13.01.2020
- Състав
- ТАНЯ ТАШКОВА РУСЕВА-МАРКОВА, ГАЛЯ ВАСИЛЕВА БЕЛЕВА, МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-76 09.01.2019г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На втори октомври 2018 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Таня Русева-Маркова
Членове: Галя
Белева мл.с. Марина Мавродиева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело номер 1257 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 942/16.05.2018г., постановено по гр. дело № 7018/2017г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлена предявената от С.И.Б. против З.Т.С. молба за изменение на режима на лични отношения между З.Т.С. и детето Т. З. С., определен с Решение № 735/26.05.2017г., постановено по гр. дело № 2876/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, като бъде определен следния нов режим на лични контакти между тях – всяка трета седмица от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, като бащата ще взима детето от жилището на майката и ще го връща там, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, всяка нечетна година – за Великденските и Коледните празници, а всяка четна година – за Новогодишните празници от 10.00 часа на първия почивен ден до 18.00 часа на последния, като във всички случаи бащата ще взима детето само когато е здраво.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от С.И.Б., която претендира атакуваното решение да бъде отменено като напълно незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на материалния процесуалния закон и да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъдат изцяло уважени претенциите на ищцовата страна като основателни и доказани. В жалбата е направен обстоен анализ на доказателствата, които са представени в първоинстанционното производство и се сочи, че съдът е достигнал до неправилен извод за неоснователност на претенцията. Посочено е, че съдът не е обсъдил обстоятелството, че когато бащата търси детето в училище, то се разсейва, след това не е концентрирано и много греши. Отделно от това се посочва, че съдът не е взел предвид и заключението на вещото лице, в което се сочи, че една промяна на режима на срещи не би променила емоционалната връзка между детето и бащата.
В жалбата се посочва, че са налице достатъчно доказателства, които сочат за изменение на обстоятелствата, което налага изменение на определения режим на лични отношения между бащата с детето, който не е в интерес на детето.
В съдебно заседание
– въззивната страна лично и чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена. Сочи, че от 15 септември и понастоящем заедно с детето живее на нов адрес в гр. К., а детето е записано да учи в училище в гр. П. във втори клас. По делото са представени и доказателства във връзка с новонастъпилите обстоятелства – включително и гласни.
Ответната страна по въззивната жалба – З.Т.С. *** депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че същата е неоснователна, почиваща на ирелевантни твърдения. Посочва се, че исканата промяна от ищцата в режима на лични контакти между него и дъщеря им Т. З. С. е недопустима, неоснователна и незаконосъобразна с оглед личните интереси на детето. В отговора също е направен обстоен анализ на доказателствата по делото и се посочва, че съдът е достигнал до правилния извод, че определения до този момент режим на лични отношения удовлетворява детето, тя се чувства сигурна, спокойна и подсигурена от всичко, от което има нужда и липсват каквито и да е предпоставки и нововъзникнали факти, които да налагат промяна на личните отношения с детето. Претендира се атакуваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Пред настоящата инстанция представя нови доказателства.
В съдебно заседание лично и чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от С.И.Б. *** против З.Т.С., с който се претендира съдът да допусне промяна в определения режим на лични отношения на детето – Т. З. С.с нейния баща, който режим е определен с Решение № 735/26.05.2017г., постановено по гр. дело № 2876/2017г. по описа на Районен съд – Бургас. В исковата молба се твърди, че е налице изменение в обстоятелствата от момента, в който са определени личните контакти на детето с неговия баща и се налага исканата промяна.
По делото не се спори, че по силата на Решение № 735 от 26.05.2017г., постановено по гр. дело № 2876/2017г. по описа на Районен съд – Бургас е прекратен сключения между С.И.
С. и З.Т.С. граждански брак по взаимно съгласие. С цитираното решение е утвърдено и постигнато между страните споразумение, по силата на което родителските права по отношение на малолетното дете – Т. З. С. се предоставят на майката, при която то ще живее, а бащата З.Т.С. ще има режим на лични отношения с дъщеря си Т. С., както следва – ще има право да я вижда и взема при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, както и всяка втора и четвърта седмица от месеца – от 17.00 часа в сряда до 17.00 часа в петък, с преспиване, като той ще взема детето от жилището на майката и след завършване на заниманията в детската градина или училище, и ще го връща в дома й, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, всяка нечетна година – за Великденските и Коледните празници, а всяка четна година – за Новогодишните празници – от 10.00 часа на първия почивен ден до 18.00 часа на последния, през първата половина на зимната и пролетната ваканция.
По делото е безспорно, че малолетното дете – Т. З. С. е родена на ***г. от майка – С.И. С. и баща – З.Т.С., като детето понастоящем е на 8 години и шест месеца.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана И. А. П., от показанията на която се установява, че е психотерапевт и майката на малолетната Т. я е потърсила, за да работи с детето, тъй като е съобщила, че детето се чувства тревожно и объркано. Свидетелката в своите показания сочи, че детето й е разказало, че когато е при татко си ходи при кака С. и нейните деца и е във фантазия, че ще направят едно семейство, в което ще присъстват всички хора от живота й – майка й, баща й, кака С. и нейните деца. Свидетелката посочва, че от детето знае, че се е случвало да закъснява за училище когато е с баща си, тъй като нея я водят последна на училище, а тя се притеснява когато закъснява.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана З. Г.Б. – майка на ищцата, от показанията на която се установява, че се е случвало детето да е болно и с температура, но бащата не е желаел да я остави в къщи, за да се лекува. Свидетелката посочва, че когато детето се връща от контактите със своя баща е нервно, не изпълнява това, за което го помолят, става разсеяна когато се обажда баща й по телефона.
Свидетелката посочва, че класната на детето е съобщавала на майка й, че когато бащата я води на училище, се е случвало да закъснява, Посочва, че детето участва в хор и пее, но когато е при своя баща е пропуснала заниманията си и не е могла да участва в мероприятия по празниците. Свидетелката сочи, че бащата на детето отказва всякаква комуникация с нейната дъщеря – майката на детето, и с нея, като е блокирал техните телефони и не отговаря на обажданията им.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана Т. Н. М.– братовчедка на ответника, от показанията на която се установява, че нейните лични впечатления са, че когато детето се вижда със своя баща, е спокойна и щастлива. Посочва, че те двамата излизат заедно, учат заедно, той й обръща доста внимание и когато детето е с него е нахранено, спретнато и изглежда добре. Свидетелката посочва, че нейните впечатления са, че Т. се чувства добре и с децата на жената, с която живее баща й, играят си и се разбират добре. Посочва, че се е случвало детето да присъства на семейни събирания заедно със своя баща, отношения и тогава тя вижда, че детето се чувства добре.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан Г. Д. Д.– приятел на бащата на Т., от показанията на когото се установява, че посещава често З. и се е случвало да посещава дома му и когато Т. е при него. Свидетелят сочи, че е виждал бащата на Т.да я мие, да я храни, да й купува дрехи и да я води на забавления, интересува се и от учебния процес на детето. Свидетелят посочва, че детето приема жената, с която З. живее и играе с нейните деца.
Пред настоящата инстанция е представен Договор за предоставяне на социални услуги от 15.05.2018г.
Представена е и Служебна бележка от 07.09.2018г., от която е видно, че детето Т. З. С. през учебната 2018/2019г. е записана във втори клас на С. у. „Н. Й. В.“ – гр. П..
Пред настоящата инстанция е допусната до повторен разпит З. Г.Б. – баба на малолетната Т. З. С. и майка на С. Б., която в показанията си сочи, че понастоящем детето живее в гр. К., заедно със своята майка, тъй като тя живее на съпружески начала с друг мъж там, а детето ходи на училище в гр. П.с училищния автобус, а понякога когато майка й пътува с кола до П., я водят на училище с мъжа, с когото тя живее.
По делото пред първоинстанционния съд е изготвен Социален доклад, в който обстойно са анализирани фактите и обстоятелствата, свързани с родителския капацитет на родителите на малолетната Т.и нейните емоционални взаимовръзки и стабилност, като е посочено, че детето има изградени стабилни взаимовръзки със своите родители, но проучването е установило, че всеки от двамата родители с действията и бездействията си е ограничавал редовните контакти на детето по телефона с другия родител, както и че между тях двамата липсва диалог по въпросите, които касаят детето и неговото обгрижване, интересите му и взаимоотношенията им. В доклада се посочва, че родителите не следва да подлагат детето на разпити, които да го поставят в конфликт на лоялност спрямо тях.
По делото е изготвена и съдебно-психологична експертиза от 18.04.2018г., от неоспореното заключение на която е видно, че се наблюдава ясно изразен конфликт на лоялност у детето, който се изразява в желанието й да бъде близка и с двамата родители, което е трудно поради противопоставянето между тях. Изрично вещото лице е посочил, че детето Т.се опитва да обедини своите родители в едно цяло, тъй като раздялата им не е напълно възприета от детето, но в стремежа си да ги обедини включва фигури, които не са от семейния кръг.
На основание чл. 127, ал. 1 от СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба, ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.
С оглед трайната и непротиворечива съдебна практика, при разрешаване на въпросите относно упражняването на родителските права, съдът следва да се съобрази с определени критерии, посочени в Постановление № 1 от 12.11.1974г., постановено по гр. дело № 3/74г. по описа на Пленума на ВС, за да изгради становище и да прецени родителския капацитет за отглеждане и възпитание на децата на всеки един от двамата родители единствено с оглед интересите на детето. Следва да се държи сметка за всестранната защита на детето. Безспорно е, че интересите на детето са свързани с необходимостта то да бъде отглеждано, обгрижвано, възпитавано, да получи своето образование с цел да се развие като хармонична личност, като в това понятие се включва съвкупността от материалните интереси на детето и грижите за неговото духовно развитие и при изследване на въпросите относно изменение на съществуващите обстоятелства, съдът отново следва да се ръководи от интересите на детето.
Разпечатката съдържа 36 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1e64d8f-7ac7-4a89-92f8-8d53d99e6886