Решение № 337 от 03.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Пловдив, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000425 по описа за 2024 година

С решение № 75/9.7.24 г., постановено по т.д. № 96/24 г. на ОС Пазарджик, се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „М***-П." АД ЕИК ********* против Отказ № **************/******** г. на длъжностно лице по регистрация към А* по заявление А5 с вх. №**************/******** г.

Решението се обжалва като незаконосъобразно и неправилно от „М***-П." АД чрез процесуален представител адв. Х. М., като се иска същото да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се отмени отказ рег. **************/******** г. и се задължи А* да извърши исканото вписване на промени в обстоятелствата по партидата на дружеството по заявление А5 с вх. №**************/******** г.

От А* е подаден отговор, в който се поддържат доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, съответно обжалваният отказ следва да бъде потвърден. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивски апелативен съд, като прецени обосноваността и законосъобразността на обжалваното решение и изложените в жалбата оплаквания, намира за установено следното:

С процесното заявление е поискано вписване на увеличение на капитала на 9 501993 и броя акции на „М***-П." АД – на 950 199 с номинална стойност 10 лв. ДЛР е констатирало несъответствие между новия 1 размер на капитала - 9 501993 и размера на капитала, формиран от умножението на броя акции по тяхната номинална стойност - 950 199 х 10 лв.

= 9 150 990 лв., т.е. заявеният капитал съдържа остатък от 3 лв., който не може да формира една акция и не е записан от акционер при проведеното увеличение на капитала. Прието е, че не може да се впише исканото увеличение на капитала, тъй като констатираното несъответствие е в противоречие с уредбата на търговската регистрация на акционерни дружества и би могло да създаде потенциални пречки при заявяване на последващо увеличение на капитала на дружеството.

С обжалваното решение са споделени изводите, че е налице пречка за вписване на исканото увеличение, тъй като същото противоречи на изискванията на чл. 158, ал.1 и 161, ал.4 от ТЗ капиталът да бъде записан изцяло. Прието е, че след като в случая увеличението е предприето чрез издаване на нови акции :242195, всяка с номинал от 10,00 лв., размерът на увеличението на капитала следва да се определи на 2 421 950 лв.; вместо това е заявено увеличение на капитала с 2 421 953 лв., като по този начин остава незаписан част от капитала в размер на 3 лв., което е в противоречие с разпоредбата на чл.158 ал.1 от ТЗ - целият капитал не е разделен на акции, тъй като броя акции по номинала на същите се явява математическа величина в размер на 9 501 990 лв., различна от размера на капитала от 9 501 993 лв.

Настоящият съдебен състав на ПАС споделя изводите в обжалваното решение, че констатираното несъответствие представлява пречка да се осъществи исканото вписване.

Съгласно чл. 161, ал.4, изр. първо от ТЗ капиталът на акционерното дружество трябва да бъде изцяло записан. Неоснователни са доводите в жалбата, че изискването капиталът да бъде изцяло записан, е относимо единствено към процедурата по учредяване и първоначално вписване на акционерното дружество, но не и към процедурата по увеличение на капитала. Нормата на чл. 161, ал.4 от ТЗ е в глава четиринадесета „АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО“, раздел първи „ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ“, т.е. не е относима само към процедурата по учредяване, а съдържа общо изискване към акционерните дружества, което следва да бъде спазвано във всеки един момент от тяхното правно битие. Освен това, съгласно чл. 192, ал.7 от

ТЗ за увеличаване на капитала се прилага съответно глава четиринадесета, раздел втори – „УЧРЕДЯВАНЕ“, който съдържа идентично изрично изискване да е записан целият капитал - чл. 174, ал.1, т.2 от ТЗ.

Посоченото води до еднозначен извод, че изискването да е записан целият капитал важи и в процедурата по увеличение на капитала, поради което доводите на жалбоподателя в противна насока не могат да бъдат споделени.

Изискването да е записан целият капитал има императивен характер, който е безспорен в правната доктрина и съдебната практика. В случая е налице остатък от заявения нов размер на капитала, който не е записан, което е в противоречие с императивна законова норма. Последното съставлява пречка да се извърши исканото вписване, като в тази връзка е без правно значение произходът на средствата, послужили за увеличение на капитала.

Неоснователни са доводите в жалбата, че ДЛР и съдът са излезли извън компетенциите си при извършване на проверката по чл. 21 от 2

ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ дължимата в случая проверка обхваща и съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, което именно е сторено и в случая.

В случая не е налице хипотеза по чл. 22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, при която ДЛР да има правомощие и задължение да даде указание за отстраняване на констатирани нередовности. Такова задължение възниква, ако към заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или ако не е платено дължимата ДТ. Т.е. ДЛР няма правомощия да изисква представяне на друго решение на ОСА, което да отговаря на изискванията на закона по отношение съответствието между размера на увеличения капитал и записания капитал. Ето защо оплакванията в тази насока в жалбата се преценяват като неоснователни.

Предвид посоченото съставът на ПАС намира жалбата за неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По претенцията за юрисконсултско възнаграждение:

В отговора на жалбата е направена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, която съдът намира за неоснователна по следните съображения:

Производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е едностранно и безспорно, което обстоятелство е относимо към преценката на въпроса за дължимостта на разноските. Отговорността за разноски и присъща по правило само за спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чията полза е разрешен съответният правен спор. В производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ А* не притежава процесуалното качеството на страна на делото, поради което не дължи разноски, нито има право на такива, независимо от разпоредбата на чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ.

Принципът, че едностранният характер на производството по обжалване на отказите на ДЛР към А* е несъвместим с отговорността за разноски, като новата разпоредба на чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно, е възприет в цяла поредица от съдебни актове на ВКС, като се приема, че същата следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, а друга страна в това производство просто няма. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС, вкл. и цитираната в обжалваното решение.

Ето защо претенцията на А* за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважена.

Ето защо ПАС

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 75/9.7.24 г., постановено по т.д. № 96/24 г. на ОС Пазарджик.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4