Решение № 1575 от 24.07.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

Гр. София,

24.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

3 състав, в заседание при закрити врати на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

Венета

Цветкова при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 2466/2017 г., намери следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Производството е образувано по молба по чл.

625 ТЗ на Б.Т.Л., дружество регистрирано в Кипър за откриване на производство по несъстоятелност на К.Б. ЕООД на основание неплатежоспособност, а в съдебно заседание – при условията на евентуалност е заявено като основание и свръхзадълженост. Молителят твърди да има към ответника изискуеми и непогасени парични вземания по договори за цесия, с който му е прехвърлено, установено по силата на арбитражно решение, вземане срещу ответника. Счита, че ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност/свръхзадълженост, като излага подробни съображения.

Присъединеният като кредитор по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ – Б.П.Б. АД твърди, че ответникът по молбата има към него изискуеми и непогасени задължения, произтичащи от договор за кредит от 29.07.2009 година, за които вземания е налице издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

Ответното дружество не се ангажира със становище по молбата.

Молителят и присъединеният кредитор носят тежест да докажат следните факти и обстоятелства, от които произтича основателността на искане за откриване производство по несъстоятелност на търговец: съществуването на твърдените от тях изискуеми парични вземания към ответника, възникнали преди дата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ на посочените основания и произтичащи от търговска сделка по см. на чл. 286 от ТЗ, в резултат на осъществяваната от ответника по молбата търговска дейност; наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника, изразяващо се в невъзможност на последния да изпълни очертаните в чл. 608 ал. 1 от ТЗ вземания, начална дата на неплатежоспособността на дружеството; че ответникът има достатъчно налични парични средства, с които могат да се покрият началните разноски за производството по несъстоятелност по см. на чл. 629б ал. 2 от ТЗ, с оглед избягването на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ. За наличието на свръхзадълженост по чл. 742 ТЗ следва да се докаже, че имуществото на търговско дружество не е достатъчно да покрие паричните му задължения.

Ответникът носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: 1/ че затрудненията му са временни или 2/ че има имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в състояние да изпълнява задълженията си, възникнали от търговската му дейност, както и наличието на достатъчно средства за покриване началните разноски в производството по несъстоятелност.

На първо място, следва да се посочи, че ответникът като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност На второ място, съдът намира за доказано и обстоятелството, че ищецът е кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по см. на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ - породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й по следните съображения. Посочените обстоятелства се установяват от представените по делото договор за цесия от 20.12.2012 година, видно от който молителят е придобил вземане срещу длъжника в производството в размер на 3 547 272 лева, дължимо разсрочено в сроковете по чл. 3. В договора за самата цесия /обстоятелство, което не се отразява на действителността на сделката/, по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е инкорпорирано уведомяване на длъжника и от цедента и от цесионера за извършеното прехвърляне и съответно то е противопоставимо на К.Б. ЕООД. За вземането по договора за цесия, в полза на молителя е постановено и решение от Арбитражен съд, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от Софийски градски съд по реда на чл. 405 ГПК, вр. чл. 51 ЗМТА. Предвид изложеното и при зачитане силата на пресъдено нещо на влязлото в сила арбитражно решение, се установи качеството на кредитор на молителя с изискуемо вземане срещу К.Б. ЕООД. Вземанията съдът приема, че са породени от търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ предвид нормата на чл. 286, ал. 3, вр. ал. 1 ТЗ и вр. чл. 1, ал. 2 ТЗ, поради което Б.Т.Л. притежава активна материалноправна легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника.

Същият извод се налага и по отношение на присъединения кредитор Б.П.Б. АД. Видно от представените от последния писмени доказателства, банката е страна по договор за кредит, сключен с К.Б. ЕООД на 29.07.2009 година и анекси към него. За неизплатените изискуеми вземания по договора за кредит - за главница, лихви и разноски, присъединеният кредитор се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение от 19.10.2016 година и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 52772/2016 година на СРС. Несъмнено вземанията произтичат от търговска сделка от вида по чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, вр. чл. 286, ал. 2 ТЗ и Б.П.Б. АД също притежава активна материалноправна легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника.

Посочените факти, установяващи кредиторовото качество на Б.П.Б. АД и Б.Т.Л., се установяват и от заключението на вещото лице Д., което съдът кредитира като мотивирано, пълно и аргументирано, изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице. Следва да се добави, че доколкото във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, вземанията на кредиторите не се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по чл.

630 ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на неплатежоспособност, то и установяването на точният размер на вземанията на кредиторите не е предмет на настоящото производство. Достатъчно е установяването на валидно възникнало в тяхна полза, изискуемо вземане по търговска сделка срещу длъжника, което в конкретния случай е налице.

По отношение посоченото като главно основание за откриване производството по несъстоятелност – неплатежоспособността.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни и че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Следователно, неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи. Тоест, длъжникът следва да установи, че разполага с налични парични средства или непарични активи, които могат в кратък срок да се преобразуват в парични средства /при това на цена, близка до пазарната/, посредством които да покрие своите задължения и което да не доведе до преустановяване на търговската му дейност и засягане интересите на кредитори с още неизискуеми вземания. Релевантните за платежоспособността на длъжника са краткотрайните /текущи/ активи - материални запаси, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни инвестиции и парични средства /в брой или по банкови сметки/, които участват еднократно в производствения процес и са източник на средствата за погасяване на краткосрочните /текущите/ задължения при едно действащо предприятие. Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив като краткотраен не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на платежоспособността на длъжника, тъй като е възможно да не отразява реалното положение, поради което следва до максимална степен да се търси реалното съществуване на събираеми в кратък срок активи. За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо, също така, състоянието на неплатежоспособност да е налице и към момента на устните състезания по делото – тоест и към този момент длъжникът да не притежава реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му установени изискуеми парични задължения и затрудненията му да не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ. Неизпълнението на изискуемите вземания трябва, също така, да е в пряка причинна връзка с влошеното икономическо състояние.

Като се има предвид горното, от събраните по делото доказателства – заключенията на вещото лице и представените по делото писмени доказателства, се установява, че към датата на последните устни състезания са налице и двете кумулативно посочени основания за откриване производство по несъстоятелност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 631 ТЗ.

Видно от основното заключение на вещото лице, през 2013 година и до края на изследвания период общата сума на задълженията на дружеството нарастват, като преимуществено същите са отразени като дългосрочни задължения. Според вещото лице, обаче, е налице неправилно счетоводно отнасяне на задълженията по обявения за предсрочно изискуем кредит и тези с настъпил падеж към дългосрочните задължения, а не като краткосрочни такива. Предвид посоченото, съдът приема, че в краткосрочните задължения през 2016 година следва да бъдат отнесени, както тези на банката – присъединен кредитор, така и тези на молителя, надхвърлящи към 31.12.2016 година сумата от 5 025 653,49 лева, както и в предишните периоди като краткосрочни следва да се третират всички задължения с настъпил падеж, вкл. тези по представения договор за цесия /част от които изискуеми още 2013 година/. Отделно, при определяне общото финансово-икономическо състояние на дружеството не следва да се отчита задължението в размер на 1 510 999,37 лева към Харис Кунтурис, който се явява свързано с длъжниковото дружество лице /негов управител/.

Дори по основното заключение на вещото лице във варианта, изготвен изцяло по ГФО и балансите, съставени от длъжника, може да се направи извод, че дружеството в периода от 2013 година – 2016 година има положителна величина на коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, но би могло да обслужва текущите си задължения само при възможност за обръщане на краткотрайните активи в парични средства. Тази възможност, обаче, остана недоказана в производството, доколкото вещото лице е констатирало, че във всички отчетни периоди от 2013 г. до 2016 година, вкл. е зачислен един и същи краткосрочен актив от вземания в размер около 230 хил.лева, за който вещото лице счита, че се касае до една и съща парична сума, неправилно отнесена след 2013 година към краткотрайните активи, тоест не се касае до бързоликвидни активи. Предвид и обстоятелството, че са налице изискуеми вземания, както по договора за цесия /още през 2013 година/, така и по договора за кредит – към 2014 година, които от своя страна неправилно не са отразени като краткосрочни задължения, съдът приема за доказано, че дружеството не е разполагало с достатъчно краткотрайни активи за целия изследван период от 2013 година до 2016 година вкл. и понастоящем, с които да може да покрие краткосрочните си задължения. Длъжникът така и не е оказал съдействие на вещото лице за извличане на информация от първичната счетоводна документация, поради което съдът приема за недоказана ликвидността и платежоспособността на дружеството в този период. Във връзка с горното, съдът взима предвид и варианта на заключение, макар и относим само към отчетната 2016 година, в който вещото лице е посочило, че всички коефициенти за ликвидност са под референтните стойности и дружеството не е ликвидно във вариант, ако задълженията по баланса се приеме, че са текущи, а не дълготрайни.

Видно от заключенията на вещото лице /във всички разгледани варианти/, за периода 2013 г. – 2016 година дружеството не притежава автономност от своите кредитори и притежава висока задлъжнялост, като не разполага със собствени средства за покриване на задълженията си и с изключение на 2016 година, финансовият резултат е загуба, а от 2014 година липсва и възникване на нови вземания от клиенти. Обобщаващият извод на вещото лице е, че дружеството е декапитализирано от 2013 година и към датата на даване ход на устните състезания.