Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4162 от 20.11.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 4924/2025
Вид
Решение № 4162
Подписан
20.11.2025
В сила
09.12.2025
Състав
Елена Стоилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 ал.2 т.19 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 147 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 4162 гр. Варна, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110104924 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *********** срещу "***********" ЕАД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. *********** (****), ***********, представлявано от *********** и "***********" ЕООД, ЕИК: ***********, гр. ***********, гр. *********** (****), ***********.

Предявени са обективно кумулативно съединени в условията на евентуалност установителни искове както следва:

- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК да бъде прогласена нищожността на Договор за кредит № *********** от 02.03.2021 г. и Договор за кредит № *********** от 27.08.2021 г. сключени между „***********” ЕАД ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. *********** (****), *********** и А. А.

А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***********.

- в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл.146, ал.1 от ЗЗП да бъде прогласена нищожността на клаузата на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за кредит № *********** от 02.03.2021 г. и клаузата на чл. 4, ал. 1 и чл.5, ал. 2 от Договор за кредит № ***********/27.08.2021г., сключени между „***********” ЕАД ЕИК:

1

***********, със седалище и адрес на управление: гр. *********** (****), *********** и А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***********.

- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.146, ал.1 от ЗЗП да бъде прогласена нищожността на Договори за предоставяне на поръчителство от 02.03.2021 г. и 27.08.2021г., сключени между "***********" ЕООД, ЕИК: ***********, гр.

***********, гр. *********** (****), *********** и А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***********.

Предявени са следните обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове, както следва:

- осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „***********” ЕАД ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. *********** (****), *********** да заплати на А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *********** сумата в размер на 885,42 лева, платена без основание по нищожни Договор за кредит № *********** от 02.03.2021 г. и Договор за кредит № *********** от 27.08.2021 г. сключени между „***********” ЕАД ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. *********** (****), *********** и А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *********** и нищожни Договори за предоставяне на поръчителство от 02.03.2021 г. и 27.08.2021г., сключени между "***********" ЕООД, ЕИК: ***********, гр. ***********, гр. *********** (****), *********** и А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***********, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.04.2025г. до окончателното заплащане на дължимата сума.

- в евентуалност, осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „***********” ЕАД ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. *********** (****), *********** да заплати на А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *********** сумата в размер на 100 лева, платена без основание по нищожна клауза на чл. 4, ал. 1 от Договор за кредит № *********** от 02.03.2021 г. и клаузата на чл. 4, ал. 1 и чл.5, ал. 2 от Договор за кредит № ***********/27.08.2021г., сключени между „***********” ЕАД ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. *********** (****), *********** и А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *********** и по нищожни Договори за предоставяне на 2 поръчителство от 02.03.2021 г. и 27.08.2021г., сключени между "***********" ЕООД, ЕИК: ***********, гр. ***********, гр. *********** (****), *********** и А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***********, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.04.2025г. до окончателното заплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 20.03.2021 г. между ищеца и „***********“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ***********. По силата на договора е предоставена на кредитополучателя главница в размер на 800 лева. Съгласно чл. 4.1 от Договора, заемателят следва да сключи договор за поръчителство с дружеството „***********“ ЕООД, с ЕИК ***********, с цел да бъде обезпечен кредитът. Такъв договор е сключен между страните на същия ден.

По Договор за потребителски кредит № *********** ищецът е платил сума за погасяване на кредита в размер на 1108,80 лева в полза на „***********“ ЕАД.

На 27.08.2021 г. било осъществено рефинансиране на Договор за кредит № ***********, като между страните бил сключен нов договор за кредит с № ***********. В Договор за кредит № *********** било записано, че отпуснатата главница е в размер на 405,98 лева. Отпуснатата сума на ищеца била в размер на 182,37 лева, а не твърдяната в договора. Идентична клауза за сключване на договор за поръчителство се съдържала и в Договор за кредит № ***********, като отново е сключен договор за поръчителство между ищеца и „***********“ ЕООД с уговорено възнаграждение.

В договора за кредит № *********** било предвидено заплащане на застрахователна премия по кредита.

По Договор за кредит № *********** ищецът извършил плащания, като общата платена сума била в размер на 541,36 лева.

По двата последователни договора за кредит на ищеца била отпусната обща сума в размер на 982,37 лева. Общата заплатена сума от ищеца по двата свързани договора до момента на подаване на исковата молба била в размер на 1650,16 лева.

Счита, че

Договорите за потребителски

3 кредит сключени с

„***********“ ЕАД са нищожни и че Договорите за предоставяне на поръчителство, сключени с „***********“ ЕООД са нищожни.

Договорите за кредит били нищожни поради неспазване на условията предвидени в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК като възнаграждението на поръчителя не било включено при формиране на ГПР. Твърди, че не било ясно какви компоненти са включени в ГПР и взетите допускания при изчисляването му.

При включване на възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР, то размерът му щял да надвишава максимално предвидения по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Поради гореизложеното договорите за кредит били нищожни, а даденото по тях над отпуснатата сума по кредита подлежало на връщане като дадено без основание.

В евентуалност твърди, че клаузата на чл.4, ал.1 от Договорите за кредит била нищожна. тъй като сключването на договорите за предоставяне поръчителство е въведено като условие за отпускането на кредита. Твърди, че в случая е налице нееквивалентност на престациите.

Клаузата на чл.4 ал. 1 от договорите за кредит била нищожна, доколкото с нея се задължава ищеца да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на сума почит равна на тази по отпуснатия кредит. В тази връзка клаузата на чл.4 ал.1 от Договорите за кредит, противоречи на добрите нрави.

Наред с това, клаузата на чл.4 ал. 1 от Договорите за кредит била нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл. 147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявят на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП .

На следващо място, клаузата на чл.4 ал.1 от Договорите за кредит била нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.4 ал.

4

1 от Договор за кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.

146, ал.2 ЗЗП.

По аналогични съображения клаузата на чл.5, ал.2 от Договор за кредит № № *********** също бил нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД вр. с чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключените Договори за поръчителство са нищожни.

Твърди, че договорите за обезпечение са сключени в нарушените на императивните норми на ЗПК и ЗЗП - чл. 143, ал. 1 ЗЗП и са недействителни на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП по отношение на длъжника, респ. последният не дължи плащане по него. За да получи уговорените кредити, длъжникът на практика е бил принуден да сключи договорите за предоставяне на поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна в правоотношението.

По отношение на осъдителните искове заявява, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По двата последователни договора за кредит била реално отпусната на ищеца обща сума в размер на 982,37 лева. Общата заплатена сума от ищеца по двата свързани договора била в общ размер на 1 650,16 лева.

Всички погасявания по тях са извършвани само и единствено по сметки на „***********“ ЕАД.

С оглед на нищожността на Договорите, кредиторът се обогатил неоснователно, събирайки от потребителя сумата в размер на 667,79 лева над главницата по двата свързани Договора за кредит, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

В случай че съдът приеме договорите за действителни, а само клаузите на чл. 4, ал. 1 от Договор за кредит № *********** и на чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал.

2 от Договор за кредит № ***********, и договорите за поръчителство за 5 нищожни, предявява евентуален осъдителен иск за връщане на платените възнаграждения по договорите за поръчителство в размер на 100 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

С оглед на нищожността на горепосочените договорни отношения, кредиторът се е обогатил неоснователно, съответно дължи връщане на сумите на кредитополучателя на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията на договорите /ЗЗД/.

Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „***********“ ЕАД

В него не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № ***********/02.03.2021г. между ищеца и дружеството с главница в размер на 800 лв. Главницата била изцяло усвоена от кредитополучателя-ищец.

Договорът бил сключен за срок от 6 месеца, при приложим ГЛП в размер на 25,00% и ГПР в размер на 28,06%, като общият размер на всички плащания е 859,32 лв.

Не оспорва, че по процесния Договор е постъпила сумата от 1108,71 лв., с които са били погасени задължение дължими към този момент.

Не оспорва, че между страните в настоящото производство е сключен Договор за потребителски кредит № ***********/27.08.2021г., по силата на който ответника е отпуснал кредит на ищеца в размер на 405,98лв. Относно размерът на главницата – същата възлиза на 405,98лв., от които 400лв. били усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а сумата от 5,98 лв. била заплатена от ответника директно по сметка на застраховател от името, за сметка и по нареждане на кредитополучателя, като по този начин последният е заплатил свое задължение за застрахователна премия.

Относно сумата от 5,98 лева кредитът имал характеристиките на стоково финансиране, тъй като клиентът не получава парична сума, а със същата заплаща цената на стока/услуга (в случая застраховката), като усвояването става чрез погасяване на задължението на кредитополучателя в размер на покупната цена (застрахователна премия) към третото лицедоставчик на стоката/услугата (застраховател).