Решение № 1823 от 09.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1823 гр. Варна, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100502133 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. СТ. В., ЕГН: ********** срещу Решение №261700/20.05.2021г., постановено по гр. дело №16347/2019г. по описа на ВРС, с което е „Агрополихим“ АД, ЕИК: 813095287, е осъдено да му заплати сумите от 40 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 1216.11 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, формирана както следва: 76.00 лв. – разходи за закупуване на шина; 58.00 лв. – потребителска такса, заплатена в МБАЛ „Св. Анна“; 200.00 лв. – такса за превоз на болен;

600.00 лв. – такса превоз от град Д. до МЦ „Победа“; 282.11 лв. – цена на лекарства, памперси и пелени, всички настъпили в резултат на трудова злополука, осъществена около 01:30 часа на 15.01.2019 год., на площадка за складиране на готова продукция под № 159 в ответното предприятие, в резултат на падане на два чувала с готова продукция върху левия крак на ищеца, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на депозиране на исковата молба - 23.08.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ. Жалбоподателят обжалва решението в частта, с която искът му срещу „Агрополихим“ АД, ЕИК:

813095287, е отхвърлен за горницата над присъдените 40 000.00 лева до пълния заявен размер от 70 000.00 лева, представляваща обезщетение за 1 претърпени неимуществени вреди. Жалбоподателят счита решението в отхвърлителната част за незаконосъобразно, постановено при неправилното приложение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, поР. което моли да бъде отменено в обжалваната му част, като предявеният от него иск бъде уважен за целия размер. Счита решението за неправилно, тъй като от заключението на СМЕ се установява, че счупването обуславя трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за около 3-4 месеца, като обичайно възстановителният процес при такива травматични увреждания, без настъпили усложнения е в рамките на около 4 месеца. Твърди, че както от СМЕ, така и от разпита на свидетелите, се установява, че здравословното състояние на ищеца В. се е влошило в резултат на трудовата злополука. С оглед на което счита, че при определяне на размера за неимуществените вреди, Районният съд не се е съобразил с основния принцип в гражданското право, а именно, че размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен при съблюдаване на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Не е отчел обстоятелството, че ищецът е получил многофрагментно счупване, много трудно зарастване, със съответните дефицити, а именно: заразяване на мястото, необходимост от няколко експертизи, период за лечение на болките, страданията и лечение в продължение на 2 години и продължаващи и към настоящия момент. Не е взето под внимание и обстоятелството, че първоначално ищецът е бил абсолютно неподвижен, в невъзможност да изпълнява най-елементарните си хигиенни и биологични нужди. Не е отчетено и обстоятелството, че именно в следствие на трудовата злополука ищецът В. е лишен от възможността да работи тежка физическа работа, която пък от своя страна е била по доходоносна за ищеца, като в момента същият е във физическа възможност да работи единствено като пазач на минимална работна заплата. В тази връзка при определяне на обезщетяване неимуществени вреди съдът не се е съобразил със съдебната практика и дадените задължителни указания и не отчел в цялост горепосочените обстоятелства. По изложените съображения счита, че искът за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева е основателен и следва да бъде уважен за цялата сума. По изложените съображения моли решението да бъде отменено в обжалваната част.

Чрез депозирания писмен отговор „АГРОПОЛИХИМ" АД оспорва въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а решението-потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваните части.

От своя страна „АГРОПОЛИХИМ" АД депозира насрещна въззивна жалба срещу Решение № 261700/ 20.05.2021г. по гр. Дело №16347/2019г. по описа на ВРС в частта, в която предявените срещу него искове са уважени, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Счита, че неправилно решаващият съд не е отчел всички обстоятелства, имащи отношение към формирането на 2 справедлив размер на обезщетението, като същевременно е кредитирал конкретни доказателства за сметка на други, в противоречие с основни процесуални правила - за съвкупно разглеждане и оценка на доказателствата по делото, както и принципа за служебното начало. Съдът е направил погрешни изводи, без да е отчел и обсъдил събраните по делото доказателства в подкрепа на извършеното от страна на пострадалото лице нарушение на правилата за безопасност, както и на основните технически и технологични правила, въпреки очевидното наличие на груба небрежност от страна на ищеца, като по този начин, чрез необосновано завишена отговорност на работодателя, е присъдил обезщетение в значително по-голям от справедливия размер. Макар да е посочил принципа, че на възстановяване подлежат всички преки и непосредствени вреди от увреждането, на практика решаващият съд не го е приложил с обжалваното решение, а тъкмо напротив немотивирано и поР. това необосновано е възложил в тежест на работодателя вреди, които нямат отношението на причина към следствие с процесното увреждане. Твърди се, че неправилно е решението и в частта, в която е определен размера на дължимите от работодателя имуществени вреди.

Едностранно и без оглед на съвкупната преценка на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел за изплатен от застрахователя само този размер на имуществени вреди, за който е обективирано в съдебния протокол от 01 септември 2020 г. признанието на неизгодни за ищеца факти, при това самото изявление също е интерпретирано неправилно и неточно, като не е съобразно, че изявленията на процесуалния представител на ищеца са в смисъл, че от застрахователя са получени обезщетенията. Счита, че доказаният общ размер на имуществени вреди, репарирани от застрахователя, възлиза на 2 089,88 лв. Неправилни и некореспондиращи със съвкупните доказателства по делото са констатациите на първоинстанционния съд относно получените в резултат на процесното събитие вреди. Счита, че размерът на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди е необосновано завишен, защото увреждането не може в никой случай да се квалифицира като тежко, още повече, че след стандартен курс на консервативно лечение е последвало възстановяване на здравето, като е установено, че към м. октомври в годината на увреждане, пострадалият е бил прегледан, и е констатирано, че е клинично здрав и може да извършва трудовите си задължения, като дори е включен в графиците за дежурство в работа. От приетите експертни заключения се установява, че втората операция при млади пациенти, какъвто е и ищецът, е рутинна и не предполага каквото и да било усложнение в здравословното състояние, за да бъде извършена. Жалбоподателят счита, че при отчитане на емоционалния дискомфорт и страхове същите следва да бъдат за кратък период от време, тъй като преките и непосредствени вреди от процесното събитие не са такива, че да обуславят определянето на обезщетение за неимуществени вреди в такъв висок размер, като допълнителен въпрос е това, че медицинските документи по делото сочат на първоначален прогрес във възстановяването на 3 ищеца. По изложените съображения моли да бъде постановено друго, с което, съобразно събраните по делото доказателства и критериите за справедливост, да бъде определен по[1]нисък размер на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, съответен на действително претърпените от него болки и страдания, а по отношение на имуществените вреди – да се намали присъденият размер на същите, съобразно събраните по делото доказателства, установяващи по безспорен начин, тяхното извършване, както и да се признае наличието на съпричиняване от страна на пострадалия ищец на вредоносния резултат.

Чрез депозирания писмен отговор, Р.В. моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението-потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваните части.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежна страна и са процесуално допустими.

По съществото на спора, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по иск на Р. СТ. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. ************** срещу „Агрополихим“ АД, ЕИК: 813095287, със седалище и адрес на управление: Д., Индустриална зона с правно основание чл.200 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата от 70000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука, настъпила около 01:30 часа на 15.01.2019 год., на площадка за складиране на готова продукция под №159 в ответното предприятие, в резултат на падане на два чувала с готова продукция върху левия крак на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба - 23.08.2019 год. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 2920.55 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, формирана както следва: 76.00 лв. – разходи за закупуване на шина; 58.00 лв.

– потребителска такса, заплатена в МБАЛ „Св. Анна“; 200.00 лв. – такса за превоз на болен; 600.00 лв. – такса превоз от град Д. до МЦ „Победа“; 1450.00 лв. – заплатена цена за медицинско изделие; 536.55 лв. – цена на лекарства, памперси и пелени. Ищецът твърди, че в периода 20.11.2018 год. – 15.01.2019 год. полагал труд в ответното дружество по силата на трудов договор, по силата на който ищецът заемал длъжността „работник експедиция“. На 15.01.2019 год., по време на изпълнение на служебните си задължения – завиване с брезентови платнища на подредена пирамидално готова продукция, два чувала падат и ищецът претърпява злополука – счупване на левия крак. Инцидентът е настъпил при липса на необходимото осветление, кална площадка, счупени палети, върху които са поставяни чувалите с продукция. Според ищеца не били спазени и технологичните правила относно изискуемото разстояние между отделните купчини. Твърди, че след падането 4 на чувалите, кракът му бил затиснат, изпитал силни болки, като за отстраняването на чувалите било необходимо те да се разрежат.

Първоначално бил откаран в лечебницата на предприятието, а след товатранспортиран в МБАЛ „Св. Анна“, където от спешния център бил насочен към отделението по травматология. Освен счупване, в болницата е установено и инфектиране на раната, а няколко дни по – късно била предприета и оперативна интервенция. В резултат на травматичното увреждане, ищецът бил обездвижен, а също търпял и силни болки, които продължават и към настоящия момент. След травмата, а и към настоящия момент ищецът се придвижва с патерици, не може да се обслужва сам, като включително и към настоящия момент разчита на помощта на майка си. За необходимото лечение, медикаменти и консумативи, ищецът е заплатил сумата от 2920.55 лв. Твърди се още, че травматичното увреждане и предвижването с патерици, обуславя невъзможност за ищеца да упражнява професията, която харесва и обича. В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител пояснява, че той няма касателство към правилното или неправилното подреждане на стелажите, които се подреждат по 3 чувала /от по 500 кг./на платформа от мотокар. Оспорва и твърдението, че би могъл да изпълнява трудовите си задължения, тъй като след травмата очевидно не е в състояние да извършва тежка физическа работа под никаква форма. Относно възражението за съпричиняване, пояснява, че трудовата му дейност не включва подреждането на чувалите, а само тяхното загръщане със съответни брезентови чергила, които да предпазят допълнително от атмосферните условия въпросните купчини, където се складира готовата продукция на ответното дружество. Признава, че е получил в първия ден сумата от 1500.00 лева, послужила за извършване на операцията.