Определение № 921 от 22.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 921 гр. Велико Търново, 22.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно частно гражданско дело № 20264100500547 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 122 ГПК.

Производството пред Софийския районен съд е образувано по искова молба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 срещу Мария Николова Пантелеева, ЕГН **********, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Иларион Макариополски“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 13.

Предявеният иск е с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, като се иска осъждане на ответника да заплати сумата от 406.48 лв. (207.83 евро), представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, в това число ликвидационни разноски в размер на 25 лв. (12.28 евро), както и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда.

С Определение № 49199/27.11.2025 г. по гр.д. № 52381/ 2025 г. на Софийски районен съд е прекратено производството и делото е изпратено по правилата за местната подсъдност на Районен съд гр. Горна Оряховица. Съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, като макар регресното право на застрахователя да възниква по силата на закона, то е във връзка със сключен договор за застраховка, покриваща отговорността на застрахования делинквент, в случая ответник, поради което и последният се ползва от потребителска защита, вкл. по отношение на уредената подсъдност в чл. 113 ГПК. В тази връзка и доколкото по делото е установено, че ответникът е с настоящ адрес в гр. Горна Оряховица, съдът е приел, че според правилата за местна подсъдност, компетентен е Районен съд – Горна Оряховица.

С Определение № 477/20.05.2026 г. по гр.д. № 3411/2025 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица производството е било прекратено, като е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – Горна Оряховица и 1

Софийски районен съд. Съдът е приел, че ответникът по иск с правно основание чл. 500 КЗ няма качество потребител, поради което и е неприложима разпоредбата на чл. 113 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като обсъди мотивите, изложени в Определение № 49199/27.11.2025 г. по гр.д. № 52381/ 2025 г. на Софийски районен съд и в Определение № 477/20.05.2026 г. по гр.д. № 3411/2025 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, намира за установено следното:

Месната подсъдност е една от предпоставките за надлежно упражняване на правото на иск, обуславяща допустимостта на иска, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 7 ГПК, съдът следва да направи проверка за допустимостта на висящото пред него производство. В тази връзка, съгласно чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Тази преценка се извършва служебно единствено по отношение на тези видове подсъдност, които представляват абсолютни процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

С приемането на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм., бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г. / е предвидена изрична изборна местна подсъдност за исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. С посочената разпоредба се дерогира приложението на изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК по отношение на преките искове.

Съобразявайки направените изменения и допълнения на чл. 113 и чл.

115, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т.е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. В процесния случай искът е предявен от застрахователното дружество, срещу виновния за ПТП водач, т.е. не се касае за иск за обезщетение по КЗ на увреденото лице, поради което в случая не намира приложение правилото на чл. 115, ал. 2 ГПК, нито това по чл. 113 ГПК. В конкретния случай е налице предявен иск по чл. 500 КЗ, тъй като се касае за упражняване на регресни права на застрахователя срещу деликвента, възникнали след изплащане на застрахователно обезщетение на трето лице, претърпяло вреди, вследствие на противоправното поведение на прекия причинител.

Регресното право по чл. 500 КЗ има специален характер и възниква по 2 силата на закона, от специален фактически състав, при наличие на определени условия, а не въз основа на застрахователното правоотношение. След като отговорността на ответника не е породена от застрахователен договор, а произтича пряко от закона на извъндоговорно основание, то той няма качеството потребител по застрахователна услуга по см. на чл. 2, ал. 2 КЗ, тъй като не черпи права и не отговаря към застрахователя по силата на сключен договор. Поради това и същият не попада в обхвата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и спрямо предявения иск не намира приложение разпоредбата на чл. 113 ГПК /в този смисъл - Определение № 110 от 14.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 37/2025 г., II т. о., ТК/.

Доколкото въпросът за местната подсъдност може да се повдига служебно от съда, само в хипотезите на чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК, в никоя от които не попада процесната искова молба, то Софийски районен съд не е имал правомощие на повдига служебно въпроса за подсъдността по аргумент от чл. 119, ал. 4, съгласно който във всички други случаи извън тези по ал. 1 - 3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.

В конкретният случай липсва отправено от ответника възражение за неподсъдност на делото, което да съставлява основание за прекратяването му и изпращането по подсъдност на друг съд, различен от Софийски районен съд, пред който първоначално е предявен искът.

С оглед изложеното, Районен съд – Горна Оряховица законосъобразно е приел, че не е местно компетентен да се произнесе по предявения регресен иск по чл. 500 КЗ и е повдигнал препирня за подсъдност. Изложеното предпоставя изпращане на делото за разглеждане по подсъдност на Софийски районен съд.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявения от ищеца ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 срещу Мария Николова Пантелеева, ЕГН **********, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Иларион Макариополски“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 13., иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ е СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД.

ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4