Решение № 139 от 26.04.2024, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. С., 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20242200500002 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №184/18.03.2022г. по гр.д.

№4342/2021г. на С.ски районен съд, с което: признато е за установено по отношение на Т.ка Г. Т., К. А. Т. и А. К. К. , ч е Т. Т. Т. и С. С. Т. са собственици на 2.45 кв.м., погрешно заснети в кадастралната карта като част от имот ***, находящи се в югозападната част от имота; осъдени са Т.ка Г. Т., К. А. Т. и А. К. К. да предадат на Т.

Т. Т. и С. С. Т. владението върху 2.45 кв.м., погрешно заснети в кадастралната карта като част от имот ***, находящи се в югозападната част от имота; признато е за установено по отношение на В. Д. Д. и З. С. Д., че Т. Т. Т. и С. С. Т. са собственици на 1 кв.м., погрешно заснети в кадастралната карта като част от имот ***, находящи се в югоизточната част от имота; осъдени са В. Д. Д. и З. С. Д., да предадат на Т. Т. Т. и С. С. Т. владението върху 1 кв.м., погрешно заснети в кадастралната карта като част от имот ***, находящ се в югоизточната част от имота; отхвърлен е предявеният ревандикационен иск за разликата от 3.45 кв. м. до претендираните 14 кв.м. като неоснователен; осъдени са Т.ка Г. Т., К. А. Т. и А. К. К. да съборят незаконна постройка с идентификатори № *** и ***, долепена до северната стена на жилищна сграда на Т. Т. Т. и С. С. Т. в имот с идентификатор ***. С Решението са присъдени разноски на страните по съразмерност.

1

Въззивната жалба е подадена от част от ответниците в първоинстанционното производство - Т.ка Г. Т., К. А. Т. и А. К. К. и с нея се обжалва посоченото решение в частта, с която е уважен иска по чл.108 от ЗС спрямо тях за 2,45кв.м. от недвижимия имот и в частта относно иска по чл.109 от ЗС.

Първоинстанционното решение в частта относно иска по чл. 108 от ЗС против В.

Д. Д. и З. С. Д. /уважен за 1 кв.м./ не е обжалвано и спрямо тях е влязло в сила.

Първоинстанционното решение в отхвърлителната част по иска по чл. 108 от ЗС над уважения размер от 2,45кв. м. спрямо ответниците Т.ка Г. Т., К. А. Т. и А. К. К. и 1 кв.м. спрямо ответниците В. Д. Д. и З. С. Д. до претендираните 14 кв.м. не е обжалвано и е влязло в сила.

С Решение №413/31.05.2022г. по гр.д. №4342/2021г. на С.ски районен съд, постановено по реда на чл.247 от ГПК, е оставено без уважение искането на ищците за поправка на очевидна фактическа грешка чрез допълване на диспозитива по отношение на исковете по чл. 109 от ЗС, като неоснователно.

Против това решение е подадена въззивна жалба от Т. Т. Т. и С. С. Т..

Настоящото производство се развива след постановяване на Решение №243/20.12.2023г. по касационно гр.д. №124/2023г. на Второ гражданско отделение на ВКС на РБългария, с което е обезсилено въззивно Решение №227 от 21.09.2022г., постановено по въззивно гр.д. №311/2022г. на С.ски окръжен съд по исковете по чл.108 и чл.109 от ЗС, предявени против Т.ка Г. Т., К. А. Т. и А. К. К. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В мотивите на решението на ВКС, на първо място е посочено, че въззивният съд се е произнесъл въз основа на нередовна искова молба по отношение и на двата иска.

Указано е на въззивният съд новото разглеждане на делото да започне с даване на указания за отстраняване нередовностите на исковата молба по двата иска. По отношение на иска по чл. 108 от ЗС, предявен против Т.ка Г. Т., К. А. Т. и А. К. К., ВКС посочва, че исковата молба е нередовна, тъй като спорната реална част от имота не е индивидуализирана по белези, позволяващи ясното й обособяване в рамките на съществуващия имот. По отношение на иска почл.109 от ЗС е посочено, че исковата молба е нередовна, тъй като липсвали наведени твърдения, в какво се състоят пречките, създавани от ответниците за упражняване правото на собственост на ищците.

На следващо място, с решението си, ВКС е указал на въззивния съд при новото разглеждане на делото да изясни с помощта на вещо лице конкретните параметри на възможното частично премахване, което не би поставило в риск стабилността на нито една от двете сгради.

І. С въззивната си жалба ответниците в първоинстанционното производство Т.ка Г. Т., К. А. Т. и А. К. К. твърдят, че първоинстанционното решение в обжалваните му 2 части е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Заявяват, че като наследници на А. Т. са собственици на сгради с идентификатор *** и ***, за които съдът се е разпоредил да бъдат съборени. Тези сгради били заснети на кадастралната карта и имали идентификатор и по никакъв начин не въздействали върху имота на ищците, не са и незаконни по смисъла на § 16 от ЗУТ. Още през 1972 г. А. Т., ползвайки двете съществуващи в имота сгради обозначени на КККР на гр. С. с идентификатори *** и ***, е излял сТ.нобетонова плоча, която стъпва 20 см върху общия дувар на имота с този на ищците, като по този начин е обособена стопанска постройка. Становището на компетентния орган Община С. било, че сградите представляват търпими строежи по смисъла на ЗУТ. Посочват, че съдът е сезиран с иск за собственост, като в хода на делото се е установила грешка в кадастралната карта, а в.л. Ж. Ж., като е констатирало това, е направило заснемане на имотите, каквото не е имало като поставена задача. Извършеното от него заснемане не можело да бъде предпоставка за изпълнение на задължението на съда да изследва и констатира непълнота и грешка в кадастралната карта, то само можело да служи за сведение, което от своя страна да доведе до поискано заснемане от страните по делото за изясняване има ли грешка или непълнота на кадастралната карта. Решаващият съд не е изложил мотиви относно одобрения регулационен план на гр. С. през 1982г. приложен ли е съобразно тълкуването, дадено с TP № 3 от 15.07.1993 г. по гр. дело № 2/1993 г. на ОСГК на ВКС и има ли той пряко отчуждително действие. Въззивниците твърдят, че техният наследодател е изградил част от бетоновата плоча на сграда си, която не е заснета на КК, върху общия ограден зид на северна стена на сграда на ищците с идентификатор ***. Този ограден зид съгласно заключението на в.л. е около 60 см, а според констативният акт от 29.06.1993 год., представлява дувар /ограда от кирпич, камъни и дървени подпори/ между двата имота. Този дувар бил използван за северна стена на изградената от ищците сграда, преустроена от наследодателя им от стопанска такава в жилищна сграда още през 1980 год.

Следователно плочата, изградена от ответниците не засяга по никакъв начин собствеността на ищците, тъй като изцяло попадала в частта от оградата /1/2 от нея/, която е собственост на ответниците въззивници. Освен това, ако решаващият съд констатира, че е била допусната грешка изготвената КККР на гр. С., то той трябва изрично да посочи към кой период е допусната тази грешка, имат ли следващите влезли след този период планове пряко отчуждително действие, приложени ли са и как точно трябва в случай, че констатира грешка трябва да се измени кадастралната карта, а това не е сторено в случая. Що се отнася до иска по чл. 109 от ЗС, въззивниците заявяват, че той дава защита срещу всяко пряко ли косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на пълноценното ползване на имота според неговото предназначение, но без да отнема владението на собственика. В случая по делото не било доказано въздействие, 3 ограничаване или друго накърняване на правото на собственост на ищците върху техния имот и върху жилищната им сграда. От 1993 год. липсвало всякакво въздействие върху имота на ищците, когато последно наследодателят на ищците е претендирал за неоснователно въздействие върху имота му или накърняване и ограничаване на правото му на собственост и тази претенция е била отхвърлена като неоснователна. Ищците също се ползвали от излятата плоча и тя не би могла в този случай да въздейства неблагоприятно върху упражняване правото им на собственост.

Въззивниците заявяват, че съдът не е изследвал посочените сгради с индентификатори *** и ***, какви са и по какъв начин пречат и въздействат на ищцовия имот. Съдът не е изследвал достатъчно задълбочено дали премахването на плочата няма да доведе до срутване на сградите, неправилно е приел обратното.

Позовават се и на ал.3 от чл.48 от ЗУТ. Правят разбор на заключенията на техническите експертизи, като считат, че по всички регулационни планове след 1957 година - 1982г., 1995год. и по сега действащата кадастрална карта на гр. С., целият ограден зид по геодезическото заснемане попада в имота на ответниците и така част от сградата на ищците попада в техния имот. На последно място въззивниците заявяват, че дори да се приеме, че цялата ограда е попадала в имота на ищците, то те, като наследници на А. Т., са придобили тази част от имота на ищците по давност. Така считат иска по чл. 108 от ЗС за неоснователен и недоказан, тъй като макар да е налице втората предпоставка – те владеят 1/2 част от общия ограден зид, не е налице предпоставката ищците да са собственици – касае се за ограден зид между два имота, който по смисъла на ал.3 на чл.48 от ЗУТ е собственост на собствениците на двата регулирани имота при равни части. Също така не била изпълнена и третата предпоставка, тъй като въззивниците считат, че владението им е на правно основание.

Предвид изложеното, въззивниците молят въззивния съд да отмени в обжалваните уважителни части атакуваното от тях решение и вместо това въззивният съд да постанови ново, с което отхвърли изцяло исковете срещу тях, а в условията на евентуалност – ако въззивната инстанция счете решението за недопустимо, като постановено по непредявен иск – да го обезсили и върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендират разноски за тази инстанция. Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ищците в първоинстационното производство Т. Т. Т. и С. С. Т..

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на тази въззивна жалба, Т. Т. и С. Т. чрез пълномощника си адв. Е.

Х., я оспорват като неоснователна. Намират обжалваното първоинстанционно решение 4 за правилно и законосъобразно и молят съда да го потвърди. Претендират присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски. Заявяват, че е несъстоятелно оплакването, че сочените за събаряне сгради № 2 и № 3 в имота на ответниците *** са навътре от границата с имота на ищците и по никакъв начин не пречат на тяхната собственост. В диспозитива на решението е разпоредено да се събори незаконната постройка, която е долепена до северната стена на жилищната сграда на ищците. Тази цялостна сграда не е заснета по нито един от плановете и по кадастралната карта. Според заключението на в.л. И. Х. тази незаконна сграда включва двете описани сгради в имота на ответниците, но те са разширени. Намират за несъстоятелно оплакването, че вещото лице Ж. Ж. е отговорил на въпроси, които не са му били поставени. Още с исковата молба са поставени като задача да се направи оглед и измерване на двата съседни имота, както и да се извърши трасиране на отразената по кадастралната карта и предходните планове междусъседска имотна граница. Едва при това замерване и сравнения с плановете и кадастралната карта е установено грешното заснемане на част от имотната граница. Неправилно във въззивната жалба северната стена от жилищната сграда на ищците се цени като ограда, разделяща двата имота и поради това била съсобствена между собствениците на двата съседни имота. Посочват, че тя е част от жилищната сграда на ищците и имотната граница между двата имота минава именно на северната част от тази стена. Въззиваемите считат за обосновани и законосъобразни изводите на съда относно основателността на иска по чл.109 от ЗС.