Акт от 15.12.2022, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 2403 гр. Пловдив,

15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXVI състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА

НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

ДАРИНА

МАТЕЕВА при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 2661 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по реда на по чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следв. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив, чрез юрк.П., срещу Решение № 1720/31.08.2022, постановено по АНД № 888/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено НП № 604861-F608538/08.10.2021 г. на зам.-директор на ТД на НАП Пловдив.

С жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено със съответното потвърждаване на наказателното постановление. Депозирано е становище, с което се поддържа жалбата и се претендират се разноски пред въззивната и касационната инстанция.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът

– „Йоана 2013“ЕООД, с ЕИК *********, в отговор по касационната жалба, излага доводи за неоснователност на същата.

Представя се и молба за оставяне в сила на обжалваното решение, като сочи доводи за неговата законосъобразност. Претендира разноски.

Прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пловдив, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218 ал.1 и 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

При извършена проверка на регистрирано по ЗДДС лице „Йоана 2013“ЕООД, е установено, че дружеството не е отразило в дневника си с покупките издадено от доставчика „Табком логистик“ ООД кредитно известие най-късно до 14-то число следващо месеца, през който е издадено кредитното известие. Това довело като резултат до определяне и внасяне на по-малък размер ДДС по кредитни известия. Същият е деклариран и внесен за данъчен период м.01.2021 г. вместо м.септември 2020 г. За така констатираното нарушение е съставен АУАН, а въз основа на него било издадено и обжалваното НП, с което „Йоана 2013“ЕООД е санкционирано с имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.124 ал.5 във връзка с чл.182 ал.1 от ЗДДС.

При така изложената фактическа обстановка, районният съд приел, че при издаването на АУАН и НП не са спазени всички изискванията на ЗАНН, като АНО не е отразил и още повече не е изследвал получаването на кредитното известие, като елемент от състава на нарушението.

Настоящият касационен състав споделя изцяло изводите на въззивния съд.

Посочената в АУАН и НП като нарушена законова разпоредба на чл.124 ал. 5 от ЗДДС предвижда, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. Видно от разпоредбата е, че задължението за отразяването в дневника за покупки се отнася до получени кредитни известия. Следователно, необходим елемент от изпълнителното деяние в случай на нарушаване на разпоредбата, е фактът на получаването на известието.

В тази връзка, задължение на административнонаказващия орган е да установи факта на получаване от лицето на кредитното известие. В случая и в АУАН, и в НП липсват констатации за датата на получаване на кредитното известие по т.1. В тези актове единствено общо е цитирана законовата разпоредба – “не е отразило“, но не е установено получаване от дружеството на данъчен документ – кредитно известие.

Обективното задължение за отразяване на КИ в дневника за покупките е обусловено от получаването на тези счетоводни документи от регистрираните лица, което обстоятелство следва да бъде установено и, което е в доказателствената тежест на данъчните органи. В писмените доказателства липсват такива за получаване на кредитните известия по процесното НП.

Настоящият касационен състав изцяло се солидаризира с изводите на РС Пловдив, че получаване на кредитното известие е елемент от състава на нарушението по чл.124 ал.5 от ЗДДС и санкционирано по чл.182 ал.1 от ЗДДС, което е следвало да бъде установено от АНО.

От друга страна, не се спори и, че кредитното известие е отразено в период - м.01.2021 година по инициатива на наказаното лице, като в резултат на това е коригиран данъка за внасяне. Следователно, като краен резултат, в случая няма ощетяване на фиска чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от дължимия, а само несвоевременност на ползване на данъчен кредит, за което се дължат съответните лихви, които обезщетяват държавата. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС, съгласно което, в случаи от вида на разглеждания, националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане.

С оглед на гореизложеното, като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени на ответника по касационната жалба.

Направеното възражение за прекомерност следва да бъде уважено и размерът да бъде определен в съответния минимум по чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, като аргументите са, че е проведено едно открито съдебно заседание, делото е част от серия дела, с един и същ характер и не се отличава с фактическа и правна сложност.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXVI състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №

1720/31.08.2022, постановено по АНД № 888/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Йоана 2013“ЕООД, с ЕИК *********, разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.