Решение № 14737 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14737 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20261110108302 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Ищецът "Д.-О.З." АД извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственикът на л.а. м. "Ауди" съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка "Каско", с предмет л.а. м. "Каско", скл. под формата на застрахователна полица № **************** от 23.08.2024г., със срок на действие от 02.09.2024г. до 01.09.2025г. Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на 29.01.2025г., е настъпило застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. “Ауди” и автомобил м. “Сетра”, което представлява покрит застрахователен риск. Ищецът развива съображения, че ПТП настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на автобус м. "Сетра". Собственикът на увредения автомобил уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана щета № *****************, по която било платено застрахователно обезщетение в размер на 7998,94 евро и били сторени ликвидационни разноски в размер на 7,67 евро. Според ищеца гражданската отговорност на водача на автобус м. "Сетра", е застрахована от ответника.

В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата била застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

1

Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови половината от изплатеното застрахователно обезщетение в размер на сумата 4 007,14 евро, след отчитане на приноса на водача на застрахования л.а. м. "Ауди" за настъпване на произшествието. В определения срок ответникът направоил изявление за прихващане на задължението си до сумата 2 003,57 евро с негово насрещно вземане.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 2003.57 евро, представляваща застрахователно обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица № ****************, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 29.01.2026г., за което е образувана щета № ***************** и сумата 97,62 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.10.2025г. до 27.03.2026г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника "ЗК Л.И." АД, в който предявените искове се признават. Навежда се довод, че задължението е погасено чрез плащане на 19.05.2026г.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства са обявени обстоятелствата, че между ищеца и собственика на увредения автомобил е сключен договор за застраховка „Каско“, настъпването на застрахователно събитие- ПТП, механизма на ПТП и противоправността на деянието на последния, причинната връзка между механизма на деянието и вредите, и размера на вредите.

Установява се, че на 19.05.2026г. ответникът е платил сумата 2484,55 евро, с основание за плашане "гр. дело № 8302/ 2026г.". Съобразявайки правилото, регламентирано в разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, с пососчената сума са погасени задължението за главница в размер на сумата 2003,57 евро, обезщетение за забава в размер на законната лихва и законна лихва в размер на сумата 125,38 евро.

Отчитайки настъпилият след предявяване на исковете факт, в съответствие с правилата на чл. 235 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Относно направеното от ответника възражение за прекомерност:

Възражението е направено до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, което обуславя допустимостта му.

2

В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C173/09, т. 29.

Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.

Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.

Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при отправяне на преюдициално запитване.

Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с идентични доводи от правна страна.

Съдът, като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита 3 от страна на адвоката, събраните доказателства, счита, че възнаграждение в размер на 412,91 евро се явява прекомерно на фактическата и правна сложност на делото и следва да бъде намалено на 250 евро.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.-О.З.” EАД, с ЕИК ************ против “ЗК Л.И.” АД, с ЕИК ************ обективно кумулативно съединени искове за сумата 2003.57 евро, представляваща застрахователно обезщетение, платено по застраховка „Каско”застрахователна полица № ****************, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 29.01.2026г., за което е образувана щета № *****************, с правно основание чл. 411 КЗ и сумата 97,62 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.10.2025г. до 27.03.2026г., с правно основание чл. 86 ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4