Решение № 101 от 05.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. С, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20221110123720 по описа за 2022 година

Ищецът „ЧСУ...“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. С...., представляван от пълномощника адв. Г. М. е предявил срещу М. Г. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С...., искове по чл. 92, ал.1 от ЗЗД и по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за следното:

Да се осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 3000 лв., представляваща неустойка по чл. 15, ал.2 от договор за обучение № 30/19.05.2021г. и 2895 лв., представляващи невнесени и дължими такси при неспазен срок на предизвестие по чл. 8 от договор за обучение № 30/19.05.2021г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на исковата молба – 04.05.2022 г.

Ответникът М. К. е депозирала отговор на исковата молба в срок, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Ищецът основава исканията си на договор за обучение № 30/19.05.2021 г., сключен между страните по делото за учебната 2021/2022г. за обучението на детето на М. К. – В И, за времето от 15.09.2021г. до 30.06.2022г. Твърди се в исковата молба, че съгласно чл. 7 от този договор, се дължи годишна такса в размер на 6 000 лв., чието плащане е разсрочено на 10 равни вноски. Ищецът твърди, че въпреки договореното за обучението на детето В И, считано от 08.02.2022г. по инициатива на М. К., дъщеря й е записана като ученик в И.В. в гр.

С. Затова счита, че договор за обучение № 30 следва да се счита едностранно прекратен от страна на ответника като неизправна страна по него. Към момента на прекратяване на договора от общо дължимата такса по него от 6000 лв. били заплатени само 3000 лв.

Остатъкът от неплатените 3000 лв. училището ищец претендира като неустойка съгласно чл.

15, ал.2 от договора за обучение. Ищецът твърди, че ответника дължи и сума в размер на 2 895 лв., която е изчислил като разликата между невнесените годишни такси в размер на 3000 1 лв. и 105 лв., платени от ответника за тренировки по карате, които останали непроведени.

Сумата счита за дължима по аргумент на чл. 8 от договора за обучение, тъй като той е прекратен без съгласието на училището и без възложителят да е дал предизвестие от един учебен срок.

Ответникът К. оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че е отправила покана до ръководството на училището за прекратяване на договора по взаимно съгласие.

Алтернативно иска да се приеме, че договора е прекратен чрез волеизявлението на пълномощника й – адв. С., изпратено до ищеца по имейл и чрез телепоща. Ответникът счита, че договора е прекратен по право, поради пълното му неизпълнение от страна на училището – неосигуряване на здравословна и хуманна възпитателна среда, неосигуряване на native speaker, т.е. на учител по китайски език, който да е носител на езика /китаец/, пропуски в обучението по БЕЛ и по математика, неосигуряване на достатъчно добри битови условия в училището, промяна на продължителността на престоя на учениците в училището, липса на комуникация с директора на училището и др. Ответницата чрез пълномощникът си счита, че с допускането на тези пропуски ЧСУ „Е. Х.Г.“ не е изпълнило поетите задължения за качествено обучение съгласно договор № 30 за учебната 2021/2022г., сключен за обучението на дъщеря й В И. Всички клаузи на процесния договор счита за неравноправни и излага съображения в тази насока, предимно за клаузата за неустойка и за задължението за плащане на таксата за обучение за времето след прекратяване на договора.

Като доказателства по делото са приети сверени копия от процесния договор за обучение, от правилника за дейността на училището, документи относно професионалната квалификация на учители от училището, за постижения и награди на ученици от училището, от проверки на Националния инспекторат по образованието – С, от Столична регионална здравна инспекция – С. Събраха се гласни доказателства чрез разпит на свидетели, доведени и от двете страни.

От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо отношение:

Ищецът „ЧСУ...“ ЕООД е изпълнител, а ответницата М. К. е възложител по договор за обучение № 30/19.05.2021 г., сключен за обучението на детето на М. К. – В И за учебната 2021/2022г., за времето от 15.09.2021г. до 30.06.2022г. Съгласно чл. 3 от този договор, сред задълженията на изпълнителя са: да изпълнява учебния план, по който се осъществява обучението в училището; да осигури квалифициран преподавателски състав; да спазва нормативните актове в системата на училищното и предучилищното образование; да създаде организация за опазване на живота и здравето на учениците по време на образователно-възпитателния процес и на други дейности, организирани от училището, и други. Сред задълженията на възложителя са да заплаща на изпълнителя такса за обучение, съгласно чл. 7, ал. 1 от договора в размер на 6 000 лв. за една учебна година. С процесния договор е уговорено годишната такса за обучение да бъде внесена от възложителят на 10 равни вноски. Не се спори между страните, че ответницата К. за учебната 2021/2022 година е внесла 3 000 лв. от годишната такса. Считано от 08.02.2022 година В И е била записана от майка си като ученичка в И.В. - гр. С, с което е прекратила договор № 30/19.05.2021 година 2 едностранно. Съгласно чл. 15, ал. 1, б. „а“ и б. „и“ от договора, същият се прекратява по време на учебната година по взаимно съгласие на страните, а едностранно от възложителя с предизвестие от един учебен срок. В чл. 8 от процесния договор страните по него са уговорили, че изпълнителят не възстановява каквато и да е част от такса „Обучение“ на възложителя, в случай че той прекрати договора без съгласие на изпълнителя при непредизвестено заминаване или по друг повод. Срокът за предизвестие е един учебен срок.

От доклада за проверката на Столичната регионална здравна инспекция не може да се направи извод за несъответствие на нормите на хигиена в училището, както се твърди от ответника. От доклада за извършена от Националния инспекторат по образованието – гр. С инспекция в училището ищец, възложена със заповед № РД-28-15/18.01.2023 г. и от механизма за формиране на оценка на качеството на образованието се установява, че Инспекторатът е дал максимално високи оценки за работата на училището по всички оценявани критерии – „образователен процес“, „управление“ и „институционална среда“.

По делото се събраха многобройни гласни доказателства, чрез разпита на свидетели, доведени и от двете страни. Свидетелите познават както ответницата К. и дъщеря й – ученичката В И, така и обучителния процес в училището през учебната 2021/2022 година и преди това.

Свидетелките Л Н, П Т и Д С са родители на деца, които са били ученици в „ЧСУ Е. Х.Г.“.

Синът на свидетелката Л Н и по време на разпита е ученик в това училище. Там се обучава от 8 години, от предучилищна възраст. Тази свидетелка дава показания за нормална хигиена в училището. Не е запозната с качеството на храната. Дава показания за отношението на учителката по математика - г-жа Н и на учителката по БЕЛ – г-жа Й към учениците и относно начина им на преподаване. Показанията й за тях не съдържат недобри или отрицателни оценки. Спомня си за детето Ф М, чула е от сина си, че той нарушава дисциплината, че говори по време на часовете, имало е много конфликтни ситуации с него.

Дава показания за проявена агресия от този ученик към синът й, в резултат на което тя е настояла и той е бил преместен в друг клас. Детето на свидетелката П Т е учело в „ЧСУ Е.

Х.Г.“ от първи до 7 клас. От 8 клас е ученик в ...-то СУЗИЕ – "Проф. В. З". Тази свидетелка не е доволна от обучението в училището ищец, което се получава за Националното външно оценяване. По български език и математика е подготвяла детето си с частни уроци.

Преценката й за качеството на обучение по тези предмети се базира на оценките, които е получавала за него от частните учители на сина си. Изразява и собствената си преценка за начина на работа на учителите по БЕЛ и математика по отношение на който изразява становище, че не е правилен. Свидетелката дава показания за поведението на ученика Ф М, който бил в класа на В И. Дава показания, че той биел и обиждал съучениците си.

Свидетелката не е доволна от хигиената в тоалетните в училището, от начина на хранене на учениците на обяд. Свидетелката Д С също дава показания, че училището ищец не е оправдало доверието й относно дисциплината, обучението по БЕЛ и математика, хигиената и начина на хранене на учениците. Нейното дете и В И били в един клас и заедно са преместени в друго училище. Тази свидетелка дава показания за агресивно поведението на 3 ученика Ф М спрямо В И и спрямо синът й, което останало без вземане на мерки от страна на училищното ръководство. Според свидетелката, В многократно е страдала от поведението на Ф М. Имало е случай, в който той я ударил с камък, захлупвал е кошче върху главата й, проявявал е вербална агресия спрямо нея и лошото му отношение, което тя определя като тормоз, било системно и постоянно. След смяната на училището децата коренно се променили, чувствали се спокойни и самоуверени, не отивали с напрежение на училище.

Свидетелката И С също познава М. К. и дъщеря й В, твърди за лошо отношение към нея в това училище, поради което тя ходела там с нежелание и със стрес.

Като свидетели по делото са разпитани М Й – учителката по БЕЛ и И Д педагогически съветник и учител в ЧСУ „Е. Х.Г.“. Свидетелката Й дава показания, че спазва стриктно учебният план, разработен от МОН, вкл. като преподава учебния материал в цялост, както и че се стреми да подготвя учениците и за Националното външно оценяване.

От събраните по делото доказателства се установи, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, поради следното:

Искът да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3000 лв., представляваща неустойка по чл. 15, ал.2 от договор за обучение № 30/19.05.2021г. е с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД.

Искът да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2895 лв., представляващи невнесен и дължим размер на годишна такса за обучение при прекратяването по чл. 15, ал.1, б. „и“, при неспазен срок на предизвестие по смисъла на чл. 8 от договор за обучение № 30/19.05.2021г. е с правно основание чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.

Страните по делото не спорят, че са били обвързани от договор за обучение № 30, сключен на 19.05.2021 г., със срок на действие една учебна година, т.е за периода 15.09.2021 г. 30.06.2022 г. Формиран е спор относно начина на предсрочно прекратяване на същия, а именно дали е станало с едностранно предизвестие от страна на възложителя, каквито са твърденията в исковата молба или същият е прекратил договора поради пълното му неизпълнение и като такъв с неравноправни клаузи, за което не е нужно предизвестие или съгласие на изпълнителя, каквито са твърденията в писмения отговор и в хода на делото от страна на ответника. От отговор на директора на ищцовото училище до М. К. от 07.02.2022 г. се установява, че ответницата – възложител по договора преди прекратяването му считано от 08.02.2022 г. – датата на преместване на ученичката в друго училище, е отправила заявление до изпълнителя, с което е изразила желание договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие. Това предложение е било отхвърлено от директора на училището, поради което договора не е прекратен по взаимно съгласие.

Съобразно клаузата на чл. 15 ал. 2 от договора, в случай, че възложителят не изпълни 4 задължението си за даване на предизвестие при прекратяване на договора, тя дължи на другата страна неустойка в размер на съответните пропорционални части от годишните такси „Обучение“, отговарящи на неспазения срок за предизвестие. Съобразно чл. 8, изр. последно от договора, срокът за предизвестие е един учебен срок. При съвкупен анализ на тези разпоредби с критериите по чл. 20 от ЗЗД, настоящият съдебен състав счита, че правопораждащите факти за възникване на правото да се търси неустойка за прекратяване на договора и неспазен срок на предизвестие за прекратяване на същия не са възникнали.